„Идва нашето време“: Или защо българският аутомотив сектор е пред разцвет

През годините България успя да привлече различни компании от спектъра на автомобилната индустрия, които днес проправят пътя за навлизането на нови стратегически играчи. Докато все още чакаме първата копка на завода за електромобили на Next.e.Gо в Ловеч, на хоризонта се появяват очертанията на няколко бъдещи инвеститора. Най-ясни са тези на почти обявения такъв в Плевен.

За планираното ново производство в Северна България се чу преди няколко седмици, а в следващите 1-2 се очаква да стане ясно и името му. Това е един от седемте потенциални проекта в аутомотив сектора с приблизителна стойност над 2 млрд. лв., за които говори министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер преди дни.

„От тези 7 аутомотив проекта, които обяви министър Даниел Лорер, единият категорично е този в Плевен“, заяви преди Economic.bg арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България“ и ръководител на e.GO Mobile България. От думите му стана ясно, че останалите ще бъдат на други локации, а някои от тях, изглежда, произвеждат части за електрически коли. „Тези 7 инвеститора не са свързани със завода в Ловеч, връзката им с града може да е дотолкова, доколкото да става въпрос за използването на различни компоненти за електромобили“, коментира още Станиславов.

Ако ги съпоставяме като обем средства, които са инвестирани, има 1-2 заявки с по-голям размер на инвестицията от завода в Ловеч. Ако съпоставяме по броя хора, които са ангажирани, също има – даже в дългосрочен план тази инвестиция в Плевен ще ангажира повече работни места“, каза той.

Раздвижването в сектора идва като продължение на заявката за изключително амбициозна програма за привличане на инвестиции в страната, която правителството на Петков даде. Неведнъж управляващите са заставали зад тезата, че без активни мерки за намиране на чужд капитал, България няма шанс да се присъедини скоро към „клуба“ на богатите държави. Добър знак в тази посока е интересът на японска компания, която вече има производство в Сърбия, а по думите на Даниел Лорер – и желание да прави развойна дейност у нас, разчитайки на „умните“ ни инженери.

Но какво става с вече договорената инвестиция на Next.e.Go?

От обявяването на инвестицията за завода за електромобили в Ловеч – когато настоящият премиер Кирил Петков бе все още служебен министър на икономиката – до момента проектът премина през множество отлагания на първата копка. Тя трябваше да е през март, но се отложи за юли. По думите на арх. Любомир Станиславов и сега продължават да текат процедурите по издаване разрешително за строеж.

„Проектът за завода е изработен, внесен е в община Ловеч и очакваме да получим строително разрешение, което същевременно се съгласува и с други институции“, каза Станиславов.

Той обясни, че това е голям и много сложен инвестиционен проект и е нормално да има някакви трудности. Според изпълнителния директор на „Аутомотив Клъстер България“ институциите не са направили умишлено каквато и да било спънка или по някакъв начин да са променили темпа си на работата.

„Напротив, виждаме, че те са изключително добронамерени. И за тях това е нещо ново и различно, не всеки ден се появява проект за огромна сграда на автомобилен завод. Така че е нормално институциите да действат по-внимателно и да проверяват всичко. Засега всичко е в реда на нещата, може би има известно забавяне по самата церемония, а по отношение на самия проект – не“, категоричен е той.

Има реален шанс края на юни, началото на юли процедурите да приключат. Сега са дадени последните 3 документа, няма някакви драматични проблеми.“

Той твърди, че ако се спази графикът, въпреки че към момента има много нарушения във веригите на доставки, би трябвало първият електромобил да излезе от завода в Ловеч в края на 2023 г. В момента финансирането на проекта е осигурено на 100%, а производството на 3 смени щяло най-вероятно да започне в края на 2024 г.

Припомняме, че инвестицията на Next.e.Go в България е за 140 млн. евро. Πpaвитeлcтвoтo пък пoe aнгaжимeнтa дa пoмoгнe c 34 млн. eвpo, ĸoитo щe бъдaт пpeдocтaвeни нa ĸoмпaниятa нa тpи тpaншa пpи дocтигaнe нa oпpeдeлeни цeли. Πъpвият щe бъдe изплaтeн пpи cтapтa нa пpoизвoдcтвoтo, втopият – ĸoгaтo пpoизвeдeнитe в Лoвeч eлeĸтpoмoбили дocтигнaт 10 xиляди, a тpeтият – пpи 20 xиляди ĸoли гoдишнo.

Покрай завода в Ловеч има голям интерес и от…

… други инвеститори

„Не мога да говоря с имена, защото все пак разговорите към момента са в начална фаза. Така че има още доста път да се извърви, докато те се утвърдят и станат официални. Знаем, че никога няма гаранция, че чуждестранните фирми ще изберат нашата държава“, коментира арх. Станиславов.

По думите му интересът от чуждестранни инвеститори тепърва ще се засилва най-вече заради индустриалната зона „Балкан“, която ще бъде изградена в Ловеч и където именно ще се намира заводът за електромобили. Тя ще е и една от първите в Европа и на Балканите, които ще бъдат въглеродно неутрални. Енергията, която ще използва зоната, ще се добива на място чрез фотоволтаични панели.

Наближава времето, в което една компания, за да бъде доставчик на някои от големите производители, например Volkswagen, ще трябва да гарантира, че нейното производство също е въглеродно неутрално. Това ще стане около 2030 г. Затова компаниите трябва да са внимателни при инвестициите в тази насока, за да може те да са перспективни за в бъдеще“, категоричен бе той.

Бъдещето на аутомотив индустрията

Въпреки пандемията и проблемите с веригата на доставки много от производителите в автомобилния сектор преживяват най-добрия момент в историята си, а броят на работещите в него е дори по-голям отпреди кризата.

„Аутомотив индустрията е сред тези, които са най-иновативни и носят най-голяма добавена стойност. Страната ни може да се превърне в център за иновации за сектора, особено за електромобили“, каза преди дни Даниел Лорер при откриването на международната конференция Automotive&Mobility Forum 2022.

И арх. Любомир Станиславов е категоричен, че тепърва в България предстои разцветът на аутомотив индустрията.

„Ако вземем топ 20 или топ 50 на най-големите автомобилни инвеститори в Източна Европа, това, което ясно се вижда, е, че от тях на практика нито един не е в България към днешна дата. Bosch Automotive, да речем, са тук със свой развоен център за автомобилен софтуер, все още нямат производство и не планират такова, поне в обозримо бъдеще”, посочи той.

Големите играчи тепърва трябва да влязат на българския автомобилен пазар. Нямам съмнение, че това ще се случи. Част от тях ще се настанят тук, това е нормалното развитие. Сега идва нашето време.“

За съжаление, това става факт 10-15 години след като това вече се е случило в другите европейски държави, напомни Станиславов.

В момента в автомобилната индустрия работят над 70 хил. души. Новите производства, които навлизат, са по-модерни, цифровизирани и с по-голяма ефективност.

„Проектът e.GO е типичен пример за това как в един традиционен автомобилен завод ще работят от 3 до 5 пъти повече хора, отколкото в други автомобилни заводи. Ако индустрията продължава да се развива в този нормален темп, има шанс в рамките на 3-4 години броят на заетите в сектора да надхвърли 100 хил. души“, заяви изпълнителният директор на „Аутомотив Клъстер България“.

По думите му индустриалните работни места в България са между 400-500 хил., затова целта е не само да си развива автомобилната индустрия, а и всички останали.

Станиславов обясни, че в момента големите автомобилни компании масово плащат с около 15-20% над средното за съответния регион. Според него в бъдеще тази тенденция ще се запази.

„В последните 10 години усилията ни са насочени към развитието на индустриите в по-малките градове, с цел спиране на обезлюдяването. Ако не беше „Аутомотив Клъстер България“, имаше вероятност всички големи инвестиции да са или в Пловдив или в София. Това са двете най-добри места за правене на такъв бизнес в България, но има специфика и не може всички компании да бъдат на едно и също място. В страната има 28 областни града, поне в половината един от най-добрите работодатели са автомобилните компании. Така е в Русе, Стара Загора, Ловеч, Плевен, Димитровград, Сливен, Ямбол, Враца“, допълни той.

И въпреки че в България автомобилната индустрия се развива с бавни темпове, тя скоро ще заеме полагащото й се място. Като основна пречка, Станиславов изтъкна ниските доходи в страната и въобще стандартът на живот, който е много по-изостанал в сравнение с други държави от Източна Европа.

Ако вземем за пример Румъния, да не говорим за Чехия, Унгария и Полша, разцветът на аутомотив индустрията вече се е случил на 100%“, подчерта арх. Станиславов.

Според него регионалното развитие на тази индустрия е решението на задачата за това как да станем нормална европейска държава с доходи, които да не ни подреждат на последното място в Европа по този показател

„Разбира се, всичко това е лесно да се каже и трудно да се направи, защото когато говорим за такова регионално индивидуално развитие, едни региони се справят далеч по-добре от други. Някъде има по-добро ръководство, по-добро и адекватно управление, съответно те успяват да привлекат такива инвеститори, а в някои региони просто ги отблъскват“, заяви изпълнителният директор на „Аутомотив Клъстер България“.

Според него България трябва да се развива регионално, но и централната власт трябва активно да е въвлечена в тези процес – с пакети, стимули, помощна инфраструктура, професионални обучения и др.