Икономически център „Велико Търново“: висок икономически растеж

„Велико Търново“ е сред центровете с най-висок икономически растеж в страната през последното десетилетие, движен най-вече от разнообразна и равномерно разпределена между ядрото и периферните общини преработваща промишленост. Пазарът на труда се свива относително бързо, но на този етап поддържа висока заетост и ниска безработица, а заплатите растат с добри темпове. Образователната структура на населението е една от най-благоприятните в страната: с много висшисти, малко хора с основно образование и малко неграмотни.

Подобно на останалите части на Северна България центърът е изправен пред значителни демографски предизвикателства, особено от гледната точка на нисък естествен прираст и бързо застаряване.

Състав и трудова миграция

Икономическият център „Велико Търново“ се състои от пет общини – Велико Търново е ядро­то, а Златарица, Лясковец, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш са негова периферия, от която ежедневно за работа пътуват над 3 хил. души. Над половината от тях – 1,8 хил. – идват от Горна Оряховица. Най-голямо значение за пазарите на труда в периферията има ежедневната миграция към ядрото от Златарица, където 20% от всички заети работят във Велико Търново. Центърът се е разширил значително през последните годи­ни, като досега част от неговата периферия беше само Лясковец. Община Дряново също е близо до включване, като към 2021 г. 7% от заетите пъ­туват до Велико Търново.

Икономика и инвестиции

През 2021 г. стойността на произведената про­дукция на център „Велико Търново“ достига 2,93 млрд. лв., или средно 21 хил. лв. на човек от населението на общините, включени в състава му. Центърът се отличава с една от най-бързо растящите икономики в страната, като добаве­ната стойност се е повишила с 90% в рамките на последните 10 години, по-бавно единствено от центровете около Пловдив, София и Кърджали. В сравнение с повечето центрове стопанската дейност на „Велико Търново“ не е особено кон­центрирана, като 65% от добавената стойност се създава в ядрото, други 20% – в Горна Оряховица, а още 11% – в Лясковец.

Водещият икономически отрасъл е преработващата промишленост с 32% от добавената стойност, следвана от търговията (22%), строителството (11%) и транспорта (7%). Деконцентрацията на икономиката личи и по разпределението на най-големите работодатели – оръжейната „Аркус“ в Лясковец наема 1,6 хил. души, силната сладкарска индустрия е разпре­делена между „Престиж-96“ в ядрото, „Захарни заводи“ в Горна Оряховица и „Гресткомерс“ в Лясковец, основна роля играят и „Екстрапак“ и „Мегапорт“, както и текстилната „Аполон-95“. В центъра като цяло има множество индустриални предприятия с високи приходи и по няколкосто­тин работни места.

На този фон привлечените преки чуждестранни инвестиции са на едно от най-ниските нива сред всички центрове в страната – стойността им с натрупване до края на 2021 г. е едва 30 млн. евро, от които 22 млн. евро във Велико Търново, а дру­ги 5 млн. евро – в Горна Оряховица. Цялостната инвестиционна активност обаче е висока, като през 2021 г. разходите за придобиване на ДМА са 345 млн. лв., като от тях 66% са в ядрото, а 19% – в Горна Оряховица. Разходите за закупуване на машини, земя и сгради в търговията, транспорта и туризма са 106 млн. лв., предприятията в индус­трията са инвестирали още 71 млн. лв., а в сел­ското стопанство – 58 млн. лв.

Центърът е сред по-слабо експортно ориенти­раните, като приходите от износ през 2021 г. са 907 млн. лв., или 6,7 хил. лв. на човек от населе­нието. Производителността на труда е относи­телно ниска – добавената стойност, създавана средно от един нает за година, е 16,5 хил. лв.

Пазар на труда

През 2022 г. безработицата в икономическия център достига 4,8%, което е близо до средните за страната стойности. Значително по-висок е де­лът на безработните сред трудоспособното насе­лението на Златарица (17%) и Полски Тръмбеш (11%). Това са и общините със значителен дял на трайно безработните, съответно по 3,6 и 3%, промишле­ност, следван от този на търговията с 23%, строи­телството с 8% и транспорта и складирането със 7% служители. докато в останалите общини този проблем прак­тически не съществува. Според данните от пре­брояването от 2021 г. коефициентът на заетост е 64% – петият най-висок сред 16-те центъра в страната, а броят на заетите общо е 56 хил. души. Значително по-висок е коефициентът на заетост в община Велико Търново – 69%. Повечето заети са в ядрото – 33,3 хил. души, както и в Горна Оря­ховица – 14,4 хил. души.

На фона на растящата икономика обаче през по­следните 5 години център „Велико Търново“ пре­живява значително свиване на пазара на труда, като броят на наетите намалява с 8% най-вече под натиска на демографските процеси. Секто­рът с най-много работещи – 35% от общия брой наети – е този на преработващата промишле­ност, следван от този на търговията с 23%, строи­телството с 8% и транспорта и складирането със 7% служители.

Размерът на средната заплата през 2021 г. за центъра като цяло е с 51% по-висок от този през 2017 г. и достига 1225 лв. средно брутно на месец – много близо до средните за страната стойности. Нивото на възнагражденията е относително рав­номерно разпределено по отделни икономиче­ски дейности, като най-високи са заплатите в ИКТ сектора на Горна Оряховица – 3429 лв. на месец, но с много малък брой наети, както и в здравеопазването във Велико Търново – 2028 лв. на ме­сец през 2021 г.

Човешки ресурс и работна сила

В рамките на последните 10 години населението на икономическия център е намаляло с 16% до 167 хил. души – сравнително бърз темп на спад сред 16-те центъра. Закономерно и делът на тру­доспособното население (от 15 до 64 години) е сред по-ниските – 62%, или 87 хил. души, сред кои­то 49 хил. във Велико Търново и 23 хил. в Горна Оряховица. Показателите за застаряване също са неблагоприятни, като с 26% от населението над 65-годишна възраст „Велико Търново“ се на­режда на трето място след „Севлиево-Габрово“ и „Плевен“ от всички разглеждани икономически центрове. Коефициентът на демографското за­местване също предвещава бързо влошаване на възрастовата структура.

Центърът привлича мигранти, като през 2022 г. коефициентът на механичен прираст е средно 4,8‰. Това е вярно не само за ядрото, но и за всички периферни общини. Спадът на населе­нието обаче е резултат от ниска раждаемост и висока смъртност, като коефициентът на естест­вен прираст през 2022 г. е –11,8‰ – относително добра стойност на фона на останалата част от Се­верна България. Чувствително по-нисък е обаче естественият прираст в Лясковец (–21‰), както и в Полски Тръмбеш (-18‰).

Сред основните предимства на център „Велико Търново“ е много добрата образователна струк­тура на населението. Според данните от пребро­яването с висше образование са 27,5% от населе­нието на възраст 7 и повече години, като по този показател по-добре се представят единствено центровете около София и Варна. Същевремен­но делът на населението с основно и по-ниско образование е сред най-ниските – 21,4%, а негра­мотните също са много малко – 0,6% от населе­нието на възраст 9 и повече години.

Добрата образователна структура е свързана и с добро представяне на учениците в центъра, като средната оценка на ДЗИ по БЕЛ през 2022 г. е „Добър“ 3,78, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 35 от 100. Учениците в община Велико Търново очаквано се представят чувствително по-добре.

 Източник: Институт за пазарна икономика