Икономически и инвестиционен профил на Северен централен район
Брутният вътрешен продукт в Северния централен район достига 8.9 млрд. лв. през 2019 г. и представлява малко над 7% от общия брутен продукт на България (последни официални данни на НСИ на областно ниво към август 2021 г.). Относителният му размер е 11.4 хил. лв. на човек от населението, като най-високата му стойност е в област Габрово (14.4 хил. лв. на човек), а най-ниската, включително и за страната – в област Силистра (7.7 хил. лв.).
Структурата на икономиката се различава значително както спрямо другите райони за планиране, така и в самия Северен централен район. Брутната добавена стойност достига 7.7 млрд. лв., а разпределението є по сектори показва двойно по-широк аграрен сектор (8%, при 4% за страната) и значително по-малък дял на услугите (60%, при 71% за страната) спрямо средните за страната стойности.
Районът съчетава най-аграрната област в страната – Силистра, една от най-силните индустриални области – Габрово, и една от областите с най-застъпени културен живот и услуги – Велико Търново. В област Силистра делът на земеделието в брутната добавена стойност е петкратно по-висок от средния за страната (19%, при 4% за страната) и е единствената област с по-висок дял на аграрния сектор спрямо индустрията, която е едва 18% (при 25% за страната). В област Габрово индустрията създава 45% от брутната добавена стойност (при 25% за страната).
Инвестициите в Северния централен район са сравнително ниски с ясен превес на областите Велико Търново, Габрово и Русе над Силистра и Разград и през 2019 година. Относителният брой на нефинансовите предприятия във всяка една от областите е под средния за страната (61 на хиляда души от населението), но докато във Велико Търново, Габрово и Русе те са над 45 на хиляда души, то в Разград и Силистра са под 40 на хиляда души. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи във всички области от района са между 2,0 и 2,5 хил. лв. на човек от населението, с изключение на област Силистра, където са 1,5 хил. лв. на човек. В размера на преките чуждестранни инвестиции също има голяма разлика между областите от Северния централен район. Най-висок и нарастващ е относителният им обем в областите Габрово (3,2 хил. евро на човек) и Русе (2,0 хил. евро на човек), а в областите Велико Търново, Разград и Силистра размерът им е под хиляда евро на човек и дори намалява спрямо предходната година, т.е. наблюдава се отлив на инвестиции. Тези процеси предопределят и размера на произведената продукция. В областите Габрово и Русе тя достига 25 хил. лв. на човек, в областите Велико Търново и Разград – 16 хил. лв. на човек, а в област Силистра не успява да премине границата от 10 хил. лв. на човек през 2019 г.
Средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в Северния централен район е малко по-висока от средната за страната, достигайки 12,1 хил. лв. бруто годишно (при 11,9 хил. лв. за страната). Най-високи са възнагражденията в област Габрово (12,9 хил. лв.), а най-ниски – в област Силистра (10,6 хил. лв.).
Относителният дял на бедните в Северния централен район е по-нисък от средния за страната – 21,3% при 23,8% за страната, но делът на населението, живеещо с материални лишения (субективна оценка на домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности) остава по-висок от средния – 21,9% при 19,4%. С най-малък дял на бедните е област Габрово, а с най-висок – област Силистра.
Пазарът на труда в Северния централен район се характеризира със сравнително висока икономическа активност, близка до средната заетост и относително висока безработица през 2020 г. Коефициентът на икономическа активност на населението на възраст 15-64 г. в района (заети и търсещи работа към общо работоспособни) достига 72,6% (при 72,2% за страната), като включва една от областите с най-висока активност – Велико Търново (77,9%), и една от областите с най-ниска такава – Силистра (64,1%). Коефициентите на областите Русе и Габрово също са със стойности над средните за страната. Коефициентът на заетост за района е 68,3% (при 68,5% за страната) с огромната разлика от 75,9% в област Велико Търново до 54,1% в област Силистра. Коефициентът на безработица в района е 5,8% (при 5,2% в страната), като в областите Разград и Силистра достига съответно до 10,6% и 15,6%.
Огромни предизвикателства пред пазара на труда в Северния централен район остават застаряването на населението и нискообразованата работна сила. Докато проблемът със застаряването е свързан най-вече с местните пазари на труда в областите Габрово, Велико Търново и Русе, вторият проблем се отнася за областите Силистра и Разград. През 2020 г. коефициентът на демографско заместване като отношение на населението на възраст 15-19 г. към това на 60-64 г. във всички области от Северния централен район е по-нисък от средния за страната (67%). В областите Разград и Силистра той е 65%, в областите Русе и Велико Търново – 62-63%, а в област Габрово – едва 55%. Това означава, че на всеки сто души, на които предстои да излязат от пазара на труда в област Габрово през следващите няколко години, съответстват 55 младежи, на които предстои да се влеят в работната сила.
Образователното ниво на работната сила в областите от Северния централен район се различава значително и е силно взаимообвързано със структурата на икономиката. В област Велико Търново и Русе висшистите сред населението на възраст 25-64 години са над 30% и над средното за страната ниво, индустриалната област Габрово привлича повече хора със средно образование – 66% (при 54% за страната), а в областите Разград и Силистра делът на населението с основно и по-ниско образование е значителен – над 31% (при 17% за страната).
Инфраструктурното развитие на Северния централен район е разнопосочно. Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната за страната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища от общата пътна мрежа е сравнително малък, а качеството на пътната настилка – относително ниско. Гъстотата на железопътната мрежа е висока в областите Велико Търново и Русе и ниска в област Силистра. Достъпът на домакинствата до интернет остава сравнително висок, с изключение на област Велико Търново.
Текстът е част от второто издание на книгата "Инвестиции и региони".