Икономическият удар: Газовата криза изтощава Европа до краен предел
Страните от ЕС ще трябва да намалят потреблението на синьо гориво с между 5 и 20%
На последната насрочена среща на европейските комисари преди лятната им ваканция брюкселските технократи ще опитат да осъществят най-мащабното заграбване на властта, виждано през 2022 г. - правото да наложат задължителни норми на газа на 27-те страни членки на Bлока, пише Politico.
Европейските правителства - от Португалия до Полша - са помолени да подпишат правото си на енергиен суверенитет след шест дни. Мерките избързват с помощта на протоколи за извънредни ситуации, което означава, че никоя страна няма да може да наложи вето на плана и Европейският парламент няма да има думата.
Подобни необикновени стъпки показват точно колко близо са европейските страни до ръба на това, което е жизненоважно в резултат на техните действия в подкрепа на Украйна срещу нахлуващите сили на Русия. С инфлацията, която вече се ускорява в целия регион - отчасти предизвикана от сътресения на пазара заради войната - битката на ЕС с Русия за газа ще изпита решимостта на Блока до краен предел. Икономическият удар може би едва сега започва.
Документи, получени от Politico, описват подробно европейският план, който включва механизми за предупреждение в целия ЕС. Това ще позволи на Брюксел да постановява задължителни съкращения на потреблението на газ от август до май. Съкращенията могат „да бъдат задействани всеки момент“, ако се окаже, че доставките на газ няма да бъдат налични, за да може Блокът да прекара зимата.
Според предложението страните също така ще трябва да актуализират своите национални планове за извънредни ситуации с доброволни мерки за намаляване на потреблението на газ до края на септември.
Все още няма определена цифра за размера на газовите съкращения, които могат да бъдат наложени. Но според двама европейски дипломати се предлага намаление на потреблението с между 5 и 20%, като се очаква окончателното споразумение да бъде в диапазона от 10 до 15%.
До 26 юли, когато се очаква енергийните министри на ЕС да подпишат новите правила, европейците може да се събудят и да се окаже, че им е забранено безразборно да използват климатика си, или когато температурите паднат през следващите месеци, да се отопляват на твърде висока температурата.
На предприятията, считани за „несъществени“ – което според документите на Комисията може да означава керамична, стъкларска и химическа промишленост, но в някои общини като Мюнхен включва дори местни пекарни – може да им бъде наложено да изключат доброволно захранването или ще се окажат първи на опашката за екстремно спиране на газа.
Всичко това се предлага в името на кампанията на ЕС за солидарност с Украйна. Пет месеца след пълномащабното нахлуване на руския президент Владимир Путин в съседната му страна, военната икономика с всичките ѝ последствия най-накрая ще се стовари върху Европа.
Не докосвайте газа
В опит да спре напредването на армията на Путин, Брюксел се опита да лиши Кремъл от милиарди приходи от продажби на природен газ, като доброволно намали потреблението на руско синьо гориво в ЕС с две трети тази година. Това не проработи и страните от ЕС ясно дадоха да се разбере, че не желаят да санкционират газа, въпреки че петролното ембарго трябва да влезе в сила през декември тази година.
Вероятно вече е твърде късно. Данните от Международната агенция по енергетика (МАЕ), публикувани в понеделник, показват, че след инвазията Москва вече е спечелила тройно повече от това, което обикновено прави от продажби на петрол и газ за една зима, което означава, че може да си позволи да продължи да намалява доставките на запад към Европа.
Путин с ентусиазъм прие слабостта на Европа към руската енергия, превръщайки газа в своето най-мощно икономическо оръжие. Досега доставките на газ за 12 страни са били намалени или прекъснати от руския „Газпром“. Сега Брюксел се бори да си възвърне контрола, като забавя потреблението на запасите от газови хранилища в Европа, докато може.
Тъй като усилията на европейските лидери да търсят алтернативни доставки от Близкия изток до голяма степен се провалят, в ЕС въглищните централи се рестартират, фабриките преминават към мазут и се работи по спиране на климатичната политика за контрол на емисиите.
Часовникът тиктака
В четвъртък газопроводът „Северен поток“ трябва частично да възобнови доставките след 10-дневно прекъсване. Националните лидери във Франция, Германия и Испания казват, че най-вероятният сценарий е „Северен поток“ да остане извън мрежата - като потоците на руски газ по други маршрути към Европа също се очаква да бъдат спрени скоро.
Работим с предположението, че газът няма да потече отново или поне не в пълния си капацитет“, каза еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан пред The Wall Street Journal.
Ако Хан е прав, дългосрочната перспектива ще бъде ужасна. Оценките на Комисията сочат спад от 1.5% на БВП в целия блок, ако Москва спре да доставя природен газ.
За да се преодолее такъв удар, след като температурите паднат,
допълнителният газ, който трябва да бъде спестен през следващите три месеца, е от порядъка на 12 млрд. куб. м - достатъчно, за да напълни около 130 танкера LNG“, заяви МАЕ Режисьор Фатих Бирол.
Спасяване на Германия?
И все пак, някои от най-шумните гласове, които призоваха Русия да бъде наказана със санкции, сега скърцат със зъби срещу последния план на Комисията. Берлин е една от малкото столици, които са подписали т.нар. споразумения за солидарност, в които съседните държави обещават да споделят допълнителен газ при кризи. Комисията призова страните да подпишат повече, но някои се притесняват от тези доброволни споразумения, които се налагат със задължителни съкращения у дома.
Ние сме против налагането на задължителни цели за намаляване“, каза полският министър на климата Анна Москова, чиято страна сега е изправена пред надвисналата възможност от недостиг на въглища в резултат на санкциите срещу руския внос.
Полша няма договорености за солидарност с нито един от своите съседи, според записите на Комисията, но въпреки това Москова бе категорична, че „механизмът за солидарност не трябва да води до намаляване на енергийната сигурност, на която и да е държава членка“.
Унгария вече отиде по-далеч. Правителството на Виктор Орбан обяви, че новите му енергийни планове за извънредни ситуации ще забранят напускането на газ от границите му от август, което провокира остър упрек от еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон.
Индивидуалните национални ограничения, засягащи трансграничните газови потоци, са неоправдани и могат само да изострят проблемите в настоящата ситуация на газовия пазар“, предупреди Симсън.
В Испания и Португалия правителствата вече частично субсидират цената на газа, използван в електричеството и наблюдават как Франция внася цялата евтина енергия, която може. Испанските скептици посочват, че спестяването на газ у дома няма да помогне много на техните френски съседи, като се имат предвид ограничените междусистемни газови връзки между двете страни.
„Намираме се в ситуация, в която човек трябва да реши по най-добрия възможен начин как да разпредели ресурсите“, каза Георг Рикелес, директор в мозъчния тръст European Policy Centre.
„Много е трудно да се социализира напълно или да се съпостави цената на кризата, когато изборите, които се правят и обуславят текущата ситуация, са национални“, допълни той.
Един европейски дипломат призна, че налагането на дажби за гориво на страните от ЕС, би било немислимо в нормални времена, но като се имат предвид зимните рискове, не можем да изключим нито една опция.
„Ситуацията изобщо не ни харесва“, заключи друг дипломат.