Имитациите на оцет да се продават на отделни щандове
Опасните заместители предизвикват алергичи реакции, натравяния, неразположения
Заместителите на оцета да се продават на отделни щандове в магазините – това предлага Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара. В сезона на пресните зеленчуци все повече българи са готови да платят по-скъпа цена за качествени продукти за салата. Естеството на овкусителите обаче също трябва да е от голямо значение при воденето на здравословен начин на живот.
Натуралният оцет има безспорни ползи, лечебни и диетични свойства. Има продукти на пазара обаче, които са опасни за здравето. Такива са добре прикритите заместители на оцета, които съдържат синтетична киселина Е260 и се правят на базата на петролни деривати. При тях основно се ползва 4-8% разтвор на оцетна киселина с добавена 1-3% лимонена киселина и оцветена с карамел, обикновено Е150. Често производителите на оцетните имитации предлагат продукт, който е с почти двойно по-ниска цена и на етикета е изписана думата „оцет" или нейни производни – „оцетен”, „кисел продукт”, „кисела подправка” и други . Те обаче не спазват технологичните практики, предписани от закона.
"Единствено резултатът на оцетната ферментация на определените в закона суровини може да бъде означен и продаван като оцет. Това е натуралният продукт. Всички други продукти, независимо че визуално и вкусово може да наподобяват оцет, следва да бъдат продавани под друго наименование и тяхното съдържание, и начин на производство, трябва да бъдат ясно означени, така че консуматорът да може да направи своя информиран избор”, коментира Радослав Радев, председател на НЛВК.
Той обяснява, че именно Законът за виното и спиртните напитки определя кога един продукт може да бъде наречен "оцет". "Синтетичните продукти, които се влагат в производството на имитиращите продукти, много често могат да предизвикат силни алергични реакции, натравяния, стомашно-чревни неразположения. Изключително опасни са за хората със заболявания на стомаха и храносмилателната система - язви, гастрити, колити, киселини”, алармира той.
Потребителите трябва да бъдат изключително внимателни при покупката на подкислители. При най-малкото съмнение за измамен продукт е хубаво да се обръщат към съответните компетентни органи - Комисия за защита на потребителите и Българска агенция по безопасност на храните. Санкциите на нарушителите достигат до 10 000 лв., но по-важното е да има постоянен контрол както в производствените помещения, така и в точките на продажба.
НВЛК призовава законодателя да създаде такава регулативна рамка, че клиентът да пазарува спокойно, без да бъде лъган, заблуждаван и подвеждан. Имитиращите продукти трябва ясно да бъдат разграничени от натуралните - и като означаване в търговските документи, и като ясно и разбираемо за крайния потребител етикетиране, и като разположение в точките на продажба, и като рекламни послания.