Индустрия 4.0 крие по-големи заплахи от изкуствения интелект

Изкуственият интелект (AI) е една от водещите иновации в бъдещата Индустрия 4.0, която ще се отрази както на бизнеса, така и на обикновения човек. Надеждите за положителните ефекти от нея са големи, а страховете още по-големи. Някои от кошмарните сценарии обаче са силно преувеличени, а самата технология е далеч от съвършенството, което би могло да доведе до сбъдването на другите. За сметка на това съществуват подводни камъни, на които ако не се обърне внимание днес, утре може и да е късно. 

Упорито се говори, че AI постепенно завладява света. Истината е обаче, че технологията тепърва ще се развива и ще минат десетки години преди изкуственият интелект да достигне тъй наречената точка на сингулярност, в която ще се изравни с умствените възможности на човека. Очаква се, че тогава в писмен разговор няма да можем да забележим, че отсреща ни стои машина. „Все още е трудно да се достигне това ниво, освен в тесни случаи като играта на шах например“, коментира Виктор Андонов, ръководител на развойния център на Devexperts, по време на конференцията The Next Big Thing.  

Повечето роботи днес се учат по два основни начина – или чрез анализ на огромни обеми бази данни, или като копират поведение. Прост пример за второто са машините за боядисване на автомобили, които имат нужда при всеки нов модел кола първо оператор да ги придвижи ръчно, за да запомнят движението му. „Ние сме на ниво, в което частично може да се подобри операция или повтаряща се дейност, но не сме до етапа, когато наши началници ще станат машини“, изтъква Андонов. 

Въпреки че постига невероятни резултати там, където бива прилаган, AI все още е изключително специализиран и нишов. „Това, което му липсва е невъзможността да започне да се учи, когато попадне в нова ситуация“, обяснява Димитър Костов, директор на R&D звеното във VMWare в България. Именно това отличава нас хората – адаптивността и умението за вземане на решения в непозната обстановка.

Сегашните несъвършенства на изкуствения интелект само показват, че широко тиражираните страхове като тези, че скоро машините ще ни отнемат работните места, а след това и ще ни завладеят, са неоснователни на този етап. Въпросът обаче е как технологията да бъде поведена в положителна посока и какво ще направят хората, за да не изпуснат юздите.

Едно от нещата, за които трябва да се внимава е „тенденцията към предоверяване на данни, дадени от компютър“, изтъква Виктор Андонов, според когото „това, комбинирано с мързела, е много опасно“ явление. 

Голямата заплаха според Владимир Филипов, управител на Nearsoft, е свързана с това, че като всяка революция и тази в рамките на Индустрия 4.0 ще доведе до дисбаланс и катаклизми. „Първият въпрос е ние от кои ще сме – от печелившите или от загубилите“, казва той и обръща внимание, че ще дойде момент, в който някои ще бъдат много по-производителни, а другите няма да могат да наваксат. 

Тук трябва да се отбележи, че концепцията за Индустрия 4.0 е измислена от развитите държави с цел да минимизират сегашното превъзходство на страни като Китай, където работната ръка е евтина и изграждането на много компоненти е концентрирано там. Затова идеята е процесите да се механизират и така производството да се върне на Стария континент. 

По всичко личи, че ще последва нов баланс. „Въпросът е как да подготвим хората, за да застанем от печелившата страна“, коментира Владимир Филипов. 

Давайки пример със спирането от печат на енциклопедия „Британика“ след близо 250-годишна история, Филипов насочва вниманието към една от многото промени в съвремието ни. Днес всеки може да провери фактологията бързо и лесно, важното е да знае какво и къде да търси. „Говорим за нови модели на мислене“, смята той и допълва, че технологиите са само способ. „Човек, като си купи Ferrari, не става номер едно във „Формула 1“, трябва и шофьор, който да кара колата добре“, дава пример Филипов. 

Той обръща внимание и на това, че в момента има концентрация на световното богатство в ръцете на малка група хора. Разликата между най-богатите и най-бедните е огромна, като някои дори изкарват повече от цели държави. „Едно време не беше във възможностите на никой, дори на Рокфелер, да прави ракети и да праща хора в Космоса. Сега не е така“, убеден е Владимир Филипов. Според него в Индустрия 4.0 ще е от ключово значение и какви ще са намеренията на хората – добри или лоши. 

В бъдеще хората все по-малко ще се идентифицират с притежанията си и все повече с това какви са, какво правят, къде пътуват. Според мнозина дори измерителите за богатство ще се променят. Революцията в мисленото вече е налице и пример за това е дори успехът на споделени услуги като Airbnb, Uber или опериращата в София Spark. 

„Колата ни служи, за да стигнем от точка А до точка Б и на практика нямаме нужда от това да я притежаваме“, казва Владимир Филипов. Според него е много по-евтино да наемеш автомобил от такава услуга, когато ти трябва, вместо да се нагърбиш с разходи за собствено возило. В дългосрочен план превозите ще стават все по-изгодни благодарение на иновации като електрическото задвижване и безпилотните технологии. Всичко това ще окаже много сериозно въздействие на личностно и социално ниво, а икономическите ползи ще са големи. „Цялото общество ще се промени, а новият начин на мислене предполага да подготвим хората за него от сега“, казва Владимир Филипов. 

Според Виктор Андонов индустриалната революция води до социална еволюция. Той дава пример с Манхатън, където по думите му тези процеси текат много по-бързо и градът е пример за това какво ще се случи на останалите места. „Там населението между 20 и 30 години няма тази болна чувствителност да притежава неща“, посочва той. И обяснява, че за младите хора е скъпо и неудобно да имат собствена кола, а не инвестират и в жилище, защото „то ги закотвя на едно место и намалява професионалната им мобилност“. 

Културата е такава, че ако може нещо да се вземе под наем, то се взема. „А с капиталите, които са натрупали под формата на спестявания, си купуват други тип преживяване и пътувания“, казва Андонов, според когото социалната промяна вече тече. 

„Трябва да се подготвим за тези неща“, коментира Владимир Филипов, според когото „чакането някой друг да измисли нещо, което ние след това да купим и да започнем да използваме, не е достатъчно“. Разковничето, убеден е той, е в това самите ние да започнем да измисляме. „Данните сочат, че България се развива добре, но все още сме на последно място по иновации в ЕС“, напомня Филипов. 

Той е категоричен, че образованието е ключът към успеха, но в днешно време то не отговаря на новите нужди, особено тук в България. „Неадекватното образование води до раждането на неадекватни политици, неадекватни доктори, неадекватни строители“, изтъква Филипов и напомня, че именно от него зависи следващото поколение, което един ден ще строи Индустрия 5.0.