Инвеститорите си отиват
Момчетата с парите просто си отиват, тъй като Европейският съюз им гарантира свободно придвижване на капитали
Псевдоработодатели. Колонизатори. Кръвопийци. Чорбаджии. Изедници. Експлоататори. Робовладелци. Измамници. Това са само част от епитетите, които се сипят по предприемачите и инвеститорите в България покрай всеки опит да се започне някаква нова мащабна инициатива или да се реформира някоя закостеняла публична система.
И макар много хора, къде с право, къде без право, скрито се кефят да „сипват“ с черпака на българските бизнесмени, бумерангът в крайна сметка се връща и удря всички в нас челото. Какво имам предвид? Момчетата с парите просто си отиват, тъй като Европейският съюз им гарантира свободно придвижване на капитали. През последните години се наблюдава все по-отчетлива тенденция България да изостава не само с привличането на чуждестранни инвестиции, но и със създаването на национални такива. Тоест, ние ставаме не просто непривлекателни за чуждия бизнес, но и непривлекателни за местния такъв, който все по-често отправя поглед към съседни нам балкански страни.
Местният бизнес
Инвестициите на българския бизнес в дълготрайни материални активи са вероятно най-притеснителното нещо в българската икономика понастоящем. Като изключим голямата инвестиция на "Лукойл" в бургаската рафинерия през 2014 – 2015, виждаме на следващата графика един анемичен ръст след кризата, който през 2016 г. прераства във внезапен колапс.
С други думи, инвеститорите у нас (тук включваме и чуждестранните) не разширяват след 2012 година своята основна производствена база с цел бъдещо увеличаване на капацитета на производството или разширяването в нови сектори. Имайки предвид, че това са именно инвестициите с най-дълъг срок на възвращаемост, те са показателни за доверието на инвеститорите в дългосрочните способности на българската икономика.
Преките чуждестранни инвестиции
Преките чуждестранни инвестиции в България след 2008 г. „кретат“ – по около 3 милиарда лева, което е 5-6 пъти по-малко от върха на чуждите инвестиции преди кризата. През последните четири години тенденцията става все по-отрицателна, тъй като се забелязва на моменти не просто отслабен интерес, но дори отлив –например, през първото тримесечие на 2017 г.
Представянето на България по отношение на привлечените ПЧИ е най-лошото в сравнение с всички останали балкански държави. На следващата графика виждате динамиката на нетния приход на преките чуждестранни инвестиции в България, Румъния, Турция, Македония и Сърбия, като кривата на всяка започва от базовата предкризисна 2007 г.
Видно от графиката, ние сме единствената страна с трайно негативна тенденция – пикът от 2007 намалява плавно през 2008 (която за нашата икономика е добра година) и след това последва траен срив, продължаващ и до днес. Румънците преминават през четиригодишен негативен период, който успяват да обърнат през 2011 и следват пет трайно положителни години. Макар с повече динамика, тенденцията при Сърбия, Македония и Турция е много подобна – спад до 2010 година и отчетливо подобрение след това. Разбира се, нито една от балканските държави не успява да изравни предкризисните си високи нива на преки чуждестранни инвестиции, но поне нашите съседи вървят в правилна посока.
В началото бе словото
За разлика от други мои материали, в този няма да изпадна в икономически анализи защо България се намира в гореописаната незавидна от инвестиционна гледна точка среда. Напротив, бих искал да посоча най-основния фактор, който е посочен още в Библията – словото.
Представете си, че вие сте чуждестранен инвеститор, който иска да направи инвестиция и да започне бизнес в България. Вероятно преди да се хвърлите в дълбоките води на нормативния и статистически анализ на инвестиционната среда, първо ще разгледате местните медии какво се случва в този сектор.
Искате да направите животновъдна ферма? Виждате местни опълченци, повели и спечелили война срещу проект за най-голямата ферма за норки в Европа у нас. Защото обичали норки…
Искате да разработите минно находище? Виждате пунически войни между канадските „колонизатори“ и местни партийци, излъгали 300 000 души, че в българската златна руда има едва ли не 100% съдържание на чисто злато.
Искате да направите верига за търговия на едро с храни? Виждате втората политическа сила БСП, тръгнала на кръстоносен поход да задължи местните вериги да продават 50% български плодове и зеленчуци… Иначе огромни глоби и даже заплахи ,че ще ви затворят магазина.
Искате да инвестирате в ски зона? А не може, че не някакъв си глухар щял да пострада. Нищо, че даже в Гърция има повече ски лифтове от България. Ама, как така нови лифтове – щели да се отсечат няколко стотин дървета – непростимо. Нищо, че в България между 300 000 и 1 000 000 декара иглолистна гора са неизличимо болни и ще умрат, но разбира се тия които реват против развитие на ски туризма за това не говорят.
Искате да инвестирате в хотел по морето? В съседната община взели та открили път на пойни птички и забранили всякакво ново строителство. Току-виж и над вас открият чучулиги и трипръсти кълвачи, ще се хванете за средния пръст.
Искате да влезете в енергетиката? Там народът гледа на чуждите инвеститори като на Караконджули, а местни олигарси се тачат, че косъм да не им падне от главата. И колкото по-малко инвестират местните олигарси, толкова по-тачени са от медии и политици. Ако ще правите ток, лошо – трябва да е по-евтин от този на АЕЦ Козлодуй, иначе не ни трябвате.
Ако ще правите ВЕИ централа, още по-лошо – какъвто и договор да подпишете, във всеки момент може да ви го променят със задна дата. Ако ще си купувате дял от ЕРП или ще пробвате да концесионирате ВиК мрежа или общинска топлофикация, най-лошо – при следващия протест на опозиционна партия, яхнала поредната медийна шумотевица, може управляващите за да има „спокойствие“ сред народа, да ви пратят ГДБОП до офиса за телевизионно зрелище; пък току-виж маскираните бопаджии ви счупят и главата с някоя палка в хаоса, да се сетите друг път да не идвате в таз държава. Не е като да не се е случвало – помните ли обиските в офисите на австрийците от EVN.
Искате да направите аутсорсинг компания? Фейсбук акънлиите са на мнение, че вече аутсорсингът със заплати по 2000 евро е под нивото на космополитна България – модерно робство и унижаващ великата ни нация бизнес. Изобщо да не припарвате насам.
Искате да правите фабрика за дрехи? Много лошо – вие сте робовладелец и експлоататор. Щом пуснете завода при определени параметри на минимална работна заплата и доходи (последните са уникален феномен в България), още на другата година така ще ги разбърникат, че цялата ви схема ще се обърка. Тогава ще тръгнете да се местите в Македония, народът ще ревне, а прокуратурата ще ви друсне дело. Да си знаете, друг път изобщо да не идвате.
И много други, много други.
Със сигурност тук ще скочат хиляди хора да обяснят как в еди-коя-си фирма от еди-кой-си сектор, нещата не били добре и си заслужавала да бъде оплюта, барабар с целия сектор. Но твърде често, след голямото оплюване, плюещият ще иде точно в тази компания да си остави парите, мрънкайки колко лоша била, ама не му се ходело до конкурентната компания, щото и тя била същата. И така, с бодра крачка, одумвайки, че всички са маскари и че не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле, българското „слово“ прави България една враждебно-настроена държава, с която е най-добре да си нямаш работа. И логично, все повече инвеститори и работодатели решават да си нямат работа с нея, заобикаляйки я в интерес на съседите ни и/или дори изнасяйки вече съществуващи производства в нас зад граница.
И да завършим отново с българска народна мъдрост – „каквото поискало – такова се обадило“. Ако искаме да сме бедни, бедността ще се обади. Няма нищо по-справедливо от това.
*Заглавието е на редакцията