„Ядреният клуб“ на ЕС: Какво искат Франция, България и още 12 страни

След като организира в продължение на няколко месеца формирането на съюз от европейски държави, подкрепящи възраждането на ядрената енергия на Стария континент, френското правителство събра тази група в Париж във вторник, 16 май.

Първоначално съюзът беше съставен 11 страни, но на срещата вчера участваха общо 16, 14 от които официално са се присъединили към групата: България, Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Унгария, Холандия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Швеция, Белгия, Италия (като наблюдател) и Обединеното кралство като „специален гост“.

Това е третата среща в рамките на новия алианс, воден от Франция. Първата среща беше в Стокхолм на 28 февруари, а втората на 28 март в Брюксел.

Сега целта е съюзът да изпрати „силно послание“ за значението на атома за декарбонизиране на икономиката, няколко седмици след затварянето на последните германски реактори. Но също така да работи за укрепване на независимостта на Двадесет и седемте по отношение на Русия, която остава доминираща нагоре по веригата на ядрения отрасъл.

Ядрената енергия в зелената промяна

Дългогодишните разногласия относно ядрената енергия в 27-членния блок се задълбочиха тази година, след като страните се сблъскаха дали нисковъглеродната ядрена енергия трябва да се зачита към целите за възобновяема енергия.

Идеята на Франция е този дипломатически съюз да натежи в рамките на общността и да накара интересите на про-ядренте страни да надделеят по темата.

Срещата на 16-те правителства в Париж призовава ЕС да използва своите енергийни политики, включително субсидии за зелена промишленост, за да подкрепи ядрената енергия. Брюксел засега каза, че в Акта за индустрия с нулеви нетни емисии само някои напреднали ядрени технологии ще получат стимули от ЕС за зелени индустрии.

Към момента в този нов акт се изключват определени ядрени технологии и се залага само на малки модулни реактори и на реактори 4-о поколение, които все още са в процес на разработка.

Ядрената енергия е абсолютно необходима, ако искаме да постигнем нашите климатични амбиции“, каза министърът на екологията на Франция Агнес Пание-Рунашер.

По време на разговорите за обединяване на усилията за изграждане на повече реактори тя каза, че е щастлива да приветства Обединеното кралство като „държава, която се ангажира отново“ с ядрената енергия.

Франция е един от най-големите производители на атомна енергия в света и получава почти две трети от електроенергията си от ядрена енергия.

Нейната ядрена мрежа беше измъчвана от проблеми с поддръжката миналата година, които изостриха енергийния срив в Европа.

Но президентът Еманюел Макрон подкрепя ядрен „ренесанс“ за засилване на енергийната независимост на Европа след нахлуването на Русия в Украйна.

И Великобритания, и Франция се интересуват от малките ядрени реактори от следващо поколение, рекламирани като възможен източник на енергия за фабрики или отдалечени острови.

На ниво ЕС проядрените страни наскоро спечелиха отделяне от общоевропейските цели за възобновяема енергия. Това означава, че техните цели ще бъдат по-постижими, ако произвеждат водород чрез средства, различни от изкопаеми горива, тоест ядрени.

Инерцията за ядрена енергия обаче не се разшири до Германия, която изключи последните си три реактора миналия месец, или Австрия, която води обвиненията срещу включването ѝ в климатичните планове на ЕС.

Противниците на ядрената енергия казват, че изграждането ѝ отнема твърде много време, носи неприемливи опасности за безопасността и околната среда и не е възобновяема, тъй като уранът трябва да се доставя от страни като Русия, които го имат.

Всяко евро, инвестирано в нова ядрена енергия, няма да бъде инвестирано в енергийния преход“, каза Полин Бойер, активист в „Грийнпийс Франция“, по време на срещата на министрите в Париж.

Поддръжниците на ядрената енергия казват, че тя работи при високи стандарти за безопасност и е надеждна при всякакви метеорологични условия.

Пание-Рунашер каза, че 90% от ядрените подизпълнители на Франция са от Европа.

Това е енергия, която е напълно суверенна в Европа, за разлика от много други енергийни източници. Например, мисля, че зависим от Китай за фотоволтаични панели“, каза тя пред френска телевизия.

За какво се разбраха

В края на обмена страните-членки на Ядрения алианс подписаха съвместна декларация, призоваваща за европейски план за действие за развитие на сътрудничеството около ядрената енергия, независимо дали по отношение на умения, иновации, безопасност, стандарти за демонтаж и отпадъци.  

По-специално те изчислиха, че до 2050 г. ядрената енергия може да осигури до 150 GW електроенергия, благодарение на продължаващата експлоатация на съществуващите инсталации при пълна безопасност, изграждането на 30 до 45 нови големи реактора и разработването на малки модулни реактори (SMR) в ЕС. 

Това представлява приблизително 92 милиарда евро за БВП на Европа. Това също са повече от 300 000 преки и непреки работни места, създадени до 2050 г., включително 200 000 квалифицирани работни места и 450 000 наемания до 2050 г.

От своя страна Обединеното кралство планира да увеличи капацитета си за ядрено производство с 24 GW до 2050 г.

С тази среща участниците искаха да изпратят ясно послание за значението на ядрената енергетика в европейската енергийна стратегия както за укрепване на енергийния суверенитет на континента, така и за ускоряване на декарбонизацията и постигане на целите в областта на климата. Те подчертаха необходимостта да се гарантира, че Европа ще продължи да намалява зависимостта си от Русия за ядрена енергия и да подкрепя подобни международни усилия, като тези на Г-7, за постигане на тази цел.

В заключителното комюнике Алиансът приканва Комисията

„да признае ядрената енергия в енергийната стратегия на ЕС и съответните политики, по-специално чрез предлагане на подходящи инициативи и признаване на усилията и ангажимента на държавите-членки да декарбонизират своя енергиен микс чрез ядрена енергия, наред с всички други неизкопаеми енергийни източници, като част от прехода към климатична неутралност“.

Така алиансът призовава за „включване на ядрената енергия в европейската енергийна стратегия“. По-специално, членовете призовават за „ насърчаване на по-добри условия за развитие и разполагане на нови ядрени мощности в ЕС, включително по-добър достъп до финансиране“.

Ядрената енергетика е надеждна като технология и достъпна като цена. Реално без нея няма как да се постигнат целите за декарбонизация. Крайно време е този факт да бъде признат и да спрем дискриминацията на ядрената енергетика". Това кометира на срещата българският министър на енергетиката Росен Христов.

Вече е насрочена и следващата среща, която трябва да се проведе в кулоарите на следващия енергиен съвет на 19 юни в Люксембург.