Европа е напът да постигне железопътните си амбиции
Ако европейските лидери искат да осъществят целта си за въглероден неутралитет, хората ще трябва да заменят летищата с гари
За малко по-малко от 100 години човечеството премина от езда на коне до космически полети. Неутолимото ни желание за откриване на нови неща и постоянната нужда от пътувания гарантират, че секторът на мобилността ще напредва с все по-бързи темпове, пише Euronews.
Живеейки във време на иновативни технологии, автоматизация на изкуствения интелект, развитие на възобновяемата енергия и различни стандарти за пътуване, всички ние очакваме новаторското развитие на транспорта през следващите десетилетия, което ще промени коренно начина, по който се придвижваме.
До 2045 година придвижването между Берлин и Париж ще става за около час и то с високотехнологичен влак, наречен Hyperloop. Вероятно звучи като научна фантастика, но има реални причини да се смята, че е напълно възможно това да се случи. Още повече, че климатичната криза фокусира вниманието на европейските политици върху заявената от тях цел за въглероден неутралитет до 2050 г. Мнозина от тях залагат на железопътния транспорт, за да ни доведат дотам.
Защо европейците не предпочитат жп транспорта?
Ако искаме да постигнем декарбонизация и да спрем изменението на климата, трябва да използваме железопътния транспорт като инструмент, който ще ни помогне с тази цел“, твърди Карло Боргини, ръководител на Shift2Rail, органът на ЕС, отговорен за стимулирането на научните изследвания и иновациите в железопътния сектор.
Влаковете вече се отличават с впечатляващи характеристики, а като се има предвид високата им степен на електрификация спрямо другите видове транспорт, става ясно, че те са отговорни само за 0.5 % от въглеродните емисии в рамките на ЕС.
И все пак, ако Европа иска да намали свързаните с транспорта емисии (които представляват 28% от общите емисии на ЕС през 2018 г.), предстои дълъг процес на миграция на пътници и товари от самолети към гари.
Въпреки дълбокия опит на континента в сектора и модернизираните железопътни мрежи, понастоящем само около 7% от пътниците и 11% от стоките пътуват и се превозват с жп транспорт. За мнозина пътуването с влак е скъпа, ненадеждна и неудобна алтернатива, пред летенето със самолет. В момента, например, няма директни влакови връзки, свързващи Берлин и други големи столици като Париж, Брюксел или Копенхаген.
Единно европейско железопътно пространство
Добрата новина обаче е, че след COVID-19 приоритетите на европейските политици се преориентират и има реална възможност за промяна заради набраната инерция.
Shift2Rail има за цел да създаде единно Европейско железопътно пространство (SERA). Това е идея, която цели да осигури безпроблемна трансгранична мобилност на континента и да опрости мрежата на жп операторите.
Трябва да гарантираме, че в Европа имаме една единствена европейска мрежа, което означава, че целта ни в крайна сметка трябва да бъде да транспортираме стоки от едната страна на континента до другата“, каза Боргини.
„В същото време трябва да гарантираме същото за пътниците - всеки железопътен оператор, всяко железопътно предприятие, трябва да може да управлява влаковете във всяка част на Европа, без да е необходимо да се правят промени в локомотивите, във вагоните към захранването и към сигналната система", каза още той.
Shift2rail използва средства от около 1 млрд. евро, за да подпомогне иновациите в сектора с три конкретни цели: намаляване на разходите за жизнения цикъл на железопътната система, удвояване на съществуващия капацитет и намаляване на закъсненията на влаковете в мрежата. В един по-следващ етап, държавите членки на ЕС ще решат кои технически решения искат да финансират.
Следващата стъпка е да се представят на пазара иновации в областта на железопътните изследвания – да се инвестира в технологични решения, които да бъдат внедрени в конкретната транспортна система“, казва Боргини.
Влакове на бъдещето: Hyperloop
Ако има нещо, което би могло да примами пътниците във влаковете, това вероятно е възможността за драстично намаляване на времето за пътуване между големите европейски градове при нулеви емисии.
Компании като Nevomo в Полша и Zeleros в Испания се стремят да направят това реалност, като разработят високотехнологична железопътна система Maglev и мащабируема система Hyperloop.
Hyperloop е нов тип влак, който намалява триенето, което е основният източник на неефективност в жп транспорта“, обяснява Хуан Висен Балагер, съосновател и главен маркетинг директор на Zeleros Hyperloop.
„За да избегнем триенето, поставяме превозното средство в т.нар. тръба, където елиминираме по-голямата част от въздуха, а от друга страна, караме превозното средство да левитира, така че да не докосва земята. Намаляваме основното триене и можем да работим с 5 до 10 пъти по-голяма енергийна ефективност от самолет", обясни Балагер.
Идеята за Hyperloop датира още от началото на 19 век, когато машинният инженер Джордж Медхърст за първи път предлага метод за транспортиране на хора и стоки с помощта на пневматични тръби. Илон Мъск обаче ѝ вдъхна нов живот, когато пусна концепция с отворен код за система за масов транзит Hyperloop през 2013 г.
Всъщност Zeleros стартира като университетски проект, който се състезава в конкурс за Hyperloop Design, организиран от SpaceX на Мъск през 2015 г. Тогава той получи две награди за най-добър дизайн и най-добра задвижваща система. Насърчен от успеха, екипът реши да се заеме със собствен бизнес. Сега компанията се гордее с персонал от над 150 души, а работещите там са на етап тестване на прототипа, който са разработили. Целта им е да се постигнат скорости от 1000 км/ч при нулеви емисии.
Влакове на бъдещето: MagLev влакове
Макар че в крайна сметка целта на компанията е да разработи свой собствен прототип на Hyperloop, Nevomo в краткосрочен план насочват усилията си към системата „Magrail“, която да може да заработи до 2025 г.
Ориентираме се към нещо друго, защото докато Hyperloop бъде внедрен, ще мине доста време. Очакваме го след няколко десетилетия. Но междувременно много добре разбираме, че дори настоящата инфраструктура трябва да бъде модернизирана", каза директорът на Nevomo Милан Хромик.
Системата на Nevomo се основава на технология за магнитна левитация (MagLev). Най-важното обаче е, че компанията комбинира тази технология с традиционните жп релси, като добавя магнитните компоненти към съществуващата инфраструктура. Това дава ѝ голямо предимство пред всички останали нейни конкуренти.
Nevomo наскоро подписа споразумение с италиански мениджър, който отговаря за железопътна инфраструктура в страната. Целта е да се извърши проверка на техническата и икономическата осъществимост на налагането на технологията Magrail върху вече съществуващите коловози. Полша и Италия заедно ще кандидатстват за европейско финансиране, за да извършат мащабното изпитание на технологията в тестовата верига в Болоня Сан Донато. Ако технологията Nevomo Magrail се приложи към високоскоростни линии, ще може да удвои максималните скорости на влак TGV до 550 км/ч.