Кабинетът публикува законопроект за таван на надценките при храните
Търговците на дребно ще са длъжни да прилагат ценовото ограничение само по един продукт от 17 групи стоки
Служебното правителство продължава битката с високите цени, като внесе обещания Законопроект за таван на надценките на хранителните продукти. Той е публикуван от Министерството на икономиката и индустрията днес за обществено обсъждане и ще бъде предложен на новия парламент, когато бъде свикан.
Това означава, че скоро той може и да не влезе в сила, а е напълно вероятно въобще да не се случи. На първо място трябва технологично време, за да се свика парламентът, да се формират комисиите, депутатите да се съгласят да го вкарат за разглеждане и да премине целия законодателен път. И това при положение, че не е ясно дали 49-ото Народно събрание ще живее достатъчно дълго.
Законът предвижда продукти от 17 основни вида храни да се предлагат с допустима максимална надценка от 10%, въпреки че първоначално се говореше те да са между 50 и 100 вида. Примереният списък на храните включва: ориз, брашно тип 500, хляб „Бял“, хляб „Добруджа“, свинско месо – охладено, пилешко месо, кайма 60/40 свинско/телешко охладена, прясно мляко краве 2 – 3.8%, кисело мляко краве 2 – 3.8%, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, млечно масло, слънчогледово масло (олио), захар, зрял боб и храни за кърмачета.
От кои марки ще са те, ще определят търговците, които ще са длъжни да посочат поне по един продукт от всеки вид храни от този списък, става ясно от съобщението. Забранява се включването на имитиращи продукти, сред определените от търговските обекти. Избраните продукти са част от малката потребителска кошница на Националния статистически институт и са избрани от министъра на икономиката, съгласувано със земеделския министър.
Търговците ще бъдат задължени да формират крайна цена на избраните от тях продукти с не повече от 10% оскъпяване от цената на доставчика и ще имат задължение да поддържат достатъчни количества от съответните продукти. Те ще бъдат обозначени със специален знак, утвърден от Министерството на икономиката и индустрията.
Този таван на надценките ще се прилага за срок от шест месеца, след като законопроектът бъде публикуван в Държавен вестник.
Той ще се прилага само за търговци на дребно, с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв. Като посочена дефиниция в закона „Годишен оборот“ е оборотът, включващ сумите на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, освободените доставки, доставките с място на изпълнение извън територията на страната, както и сумите на данъчните основи на получените авансови плащания.
Законът забранява практиката да се издават насрещни фактури за обратни услуги към доставчика, касаещи тези продукти. По този начин ще се пресекат опитите за заобикаляне на законовите разпоредби, като например търговец декларира, че работи на минимална печалба, но издава фактури за реклама, позициониране и др. към доставчика или производителя. Практики, за които вече стана ясно, че често се практикуват от търговските вериги у нас.
В законопроекта са предвидени и санкции при евентуални нарушения. Лице, което не определи продукти с максимална надценка ще бъде санкционирано с глоба в размер до 2 на сто от реализирания от тях оборот в страната през предходната календарна година. В случай, че търговецът не предостави данни за определените от него продукти се налага глоба в размер от 5 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. За търговците, за които е установено, че не поддържат достатъчни количества от избраните продукти, се предвижда глоба в размер от 5 000 лв. до 50 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв.
Контролни функции по Закона за надценките на хранителни продукти ще имат Министерството на икономиката и индустрията и Комисия за защита на потребителите, подпомагани от Национална агенция за приходите и Българска агенция по безопасност на храните.
От Министерството на икономиката казват, че работата по проектозакона продължава с извършването на Оценка на въздействието, след което целият пакет от документи ще бъде публикуван и в Портала за обществени консултации към Министерски съвет.