Кабинетът закърпва проблема с липсата на Бюджет 2025

Служебното правителство предлага нов законопроект, който да уреди събирането на приходите и извършването на разходите в държавния бюджет, докато Народното събрание (НС) не приеме финансовата рамка за 2025 г. Това е едно от решенията, които Министерски съвет (МС) взе на заседанието си в понеделник.

На специален брифинг, посветен на темата, служебният финансов министър Людмила Петкова уточни, че идеята на законопроекта е той да действа, докато не бъдат приети държавният бюджет, този на НЗОК и на държавното обществено осигуряване (ДОО).

Служебното правителство поема отговорност държавата да не бъде в „хаос“, да има правна рамка и ред и да бъде осигурено нормалното функциониране на държавата“, заяви Петкова.

Тя обяви, че се очаква МС да внесе текстовете в парламента днес.

Защо отпадна идеята за удължено действие на Бюджет 2024

По време на брифинга Петкова засегна темата за удължаването на действието на бюджета за 2024 г. – възможност, която редица икономисти посочиха като най-добра, на фона на все още неприет Бюджет 2025, както и някои политици, в т.ч. съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

Петкова обаче обясни, че това не е възможно, защото „структурата на Бюджет 2024 е различна спрямо тази от предходни години“.

Има приети закони за възнагражденията в системата на висшето образование, отбраната, сигурността, които, ако има удължителен закон, това означава да се дерогират действията на приети закони“, поясни Петкова.

По думите ѝ удължителните закони не са уредени законодателно никъде – нито в Конституцията, нито в Закона за публичните финанси (ЗПФ).

Удължителният закон винаги се е приемал като кризисна мярка“, каза още тя.

Законови празноти

Липсата на нов държавен бюджет и на удължителен закон само два дни преди 2025 г. поставя държавата пред ситуация, в която редица социални плащания – в т.ч. пенсии и данъчни облекчения – може да не се случат, защото няма правно основание парите за тях да бъдат събирани и съответно разпределяни.

От финансовото министерство са направили анализ, с който са установили, че има законови празноти.

Така например чл. 87 от ЗПФ урежда, че приходите се събират спрямо действащото законодателство, а разходите се правят до размера на приходите, но според Петкова „директното прилагане на този член е на практика невъзможно“, защото в бюджетните закони се определят конкретни размери на пенсии, данъчни преференции и пр.

Друг проблем е липсата на принципи за приоритизирането на разходите.

Това наложи изготвянето на този закон – в него се предлага правната рамка, която да гарантира правата и законните интересите на гражданите, свързани с изплащането на социални помощи и данъчни преференции“, каза Петкова.

За приоритетни ще се смятат разходите за пенсии, социални помощи и заплати, а останалите пера ще са съразмерни с остатъка от постъпленията.

По отношение на капиталовите разходи се предлага те да се правят с решение на МС, защото в Бюджет 2024 г. те не бяха по план-сметките на съответните първостепенни разпоредители с бюджет, а бяха в приложенията за министерствата, ведомствата и общините.

Не е незаконно, само не е уредено...

Дни преди коледните празници бившият финансов министър Асен Василев очерта апокалиптична картина за държавните финанси, ако не бъде приет поне удължителен закон.

Според него липсата на този закон означава, че държавата няма да може да изплаща изобщо пенсиите и данъчните отстъпки, а максималната пенсия щяла да падне от сегашния ѝ размер от 3400 лв. на 2250 лв., защото НОИ няма да има правното основание, на което да дава тези суми.

Обяснено по-просто, ако няма нов бюджет, според ЗПФ плащанията през новата година трябва да се правят на база действащо законодателство. Бюджетите за ДОО и НЗОК обаче са валидни само до края на 2024 г. и това означава, че двете системи ще започнат новата година без нови разпоредби.

Петкова обаче увери, че минималната пенсия ще остане с юлския си размер, защото това е действащото законодателство.

Минималната пенсия ще се изплати, колкото е за 2024 г., ако има някаква корекция след това, ще се направи, няма да бъдат оставени хората без пенсии. То не е незаконно, въпросът е, че в момента не е уредено“, каза финансовият министър.

В същото време държавните служители ще останат с минимална работна заплата (МРЗ) от 933 лв., тъй като тя се определя от Закона за държавния бюджет. Частният сектор обаче ще бъде принуден да я увеличи на 1077 лв.

Всички разлики, които се получават, ще бъдат изравнени с бюджет за 2025 г. Имали сме подобни случаи с удължителните закони предходните години“, успокои Петкова.

Ресторантьорите няма да се отърват от по-високата ДДС ставка, стана ясно още по време на брифинга, защото в Закона за ДДС е записано, че ДДС от 9% за ресторантите и 0% за брашното и хляба е валидно до 31 декември 2024 г.