Къде отиват най-квалифицираните специалисти

Свободното движение на хора е право, което започва да създава все повече проблеми на страни, градове и села, на цели региони. Но и да решава проблеми – в зависимост от това накъде е насочено движението. А то обикновено е от места с по-нисък стандарт към места с по-висок. По-добрите доходи примамват мобилните хора. Дори Франция и Германия страдат от това, че висококвалифицирани специалисти избират Швейцария и САЩ.

И богатите плачат

„Евросъюзът би трябвало да обмисли регулация, за да спре страните членки да си крадат една от друга лекари и други специалисти, - заяви през януари германският министър на здравеопазването Йенс Шпан. - Разбирам, Швейцария е богата страна, но в Германия има недостиг на такива специалисти. После полските доктори идват да работят при нас, което води до недостиг на лекари в Полша", отбелязва министърът.  Според него вече има нужда от създаване на нови правила за привличането в чужбина на специалисти от ЕС, но без фундаментално да поставяме под въпрос свободното движение в Европа. Сложен казус.

Само донор на сиво вещество ли

Проблемът за България е още по-сериозен и затова нерядко чуваме добре познатата категоричност: „Нека сме наясно – българите в чужбина са това, което са, и благодарение на всеки един от оставащите тук. Нашите данъци осигуриха безплатното им обучение и квалификация. Днес те създават добавена стойност за чужди икономики. А нашата? Тя ще е вечен донор на сиво вещество, приют за несретници и непоправими донкихотовци?” Парадоксално е, но именно чрез отлива на хора богатството започва да генерира бедност. Хвърляме средства да създаваме и квалифицираме кадри и когато част от тях отиват да работят другаде, нашата икономика губи. Така ние продължаваме да си стоим най-бедната държава в ЕС. Западът е по-богат и намира начин да привлича специалисти, какво да правим ние?

Кауза „Завръщането”

IT индустрията на фона на всичко останали сектори изглежда някак по-лесно да си набави добри професионалисти. Секторът постигна качество на работа и стандарт, за какъвто другите може само да мечтаят, но и в него не достигат кадри. Затова в края на миналата година бе даден старт на кампания "Завръщането", която има дългосрочната цел да привлича хора обратно в България. 

Според Доброслав Димитров, изпълнителен директор на „Империя онлайн” и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), всичко това върви с паралелната промяна на визията за България в очите на нашите сънародници навън. За хората, успяващи тук, това е благородна кауза. „Българите извън България имат изкривена представа за сегашното състояние, но е добре да знаят, че и в родина си вече може да градят кариера, сравнима с тази на Запад. 

България е добро място за стартиране на бизнес, София е най-големият стартъп хъб в Източна Европа. Много международни компании отварят офиси в българската столица. Стандартът на работа и на живот постоянно се повишава и IT секторът вече дава по-добри възможности, отколкото заетите в него биха имали в чужбина. Дори Световната банка реши именно в София да отвори своя единствен IT център в Европа, като се преборихме с конкуренти от седем държави. Вижте как аутомотив секторът расте експоненциално в Пловдив. Там има остър дефицит на кадри – от инженери до механици и други специалисти”, обяснява Доброслав Димитров.

Забравете за евтиния труд

Мантрата за евтиния труд трябва да бъде забравена. Евтина работна ръка може и да има, но тя е в неспециализираните области. Във високотехнологичните сектори повече не може да се говори, че България е евтина дестинация. Не! В България има качествени хора, супер добре подготвени. По експертиза българските програмисти, оценявани от своите колеги по цял свят, попадат в Топ 3. Патриотичните призиви не работят, просто българите по света трябва да осъзнаят, че и в България може да имат изключителна кариера. 

Стартъп средата дава възможност да се развие бизнес на световно ниво, уверява още Доброслав Димитров. Всъщност неговият личен опит е доказателство за това. Заедно със своя бизнес партньор Мони Дочев през 2005 г. създадоха „Империя онлайн”. През годините тя се наложи като водещ гейм разработчик в Централна и Източна Европа с над 25 заглавия, като най-популярният й продукт - Imperia Online, е средновековна онлайн мултиплеър стратегическа игра, която има десетки милиони потребители в цял свят. Именно успехът и разпознаваемостта на компанията й позволиха да се присъедини към шведската публична група Stillfront, но остава в България.  Нещо повече, „Ъпнетикс” - другата компания, на която двамата са основатели, през миналата година стана част от българската „Скейл фокус”, създавайки по този начин една от най-големите IT компании у нас. Ако това не е успех, постигнат в България…

Примерът на Барон Мюнхаузен

Държавата е добре да поеме своята роля в този процес на завръщане – тя има свои канали за комуникация, но главната й роля е да подобри средата за живеене. Иска се администрацията да проявява гъвкавост и бързо да решава проблемите, които възникват. Числата, цитирани от БАСКОМ, сочат, че в рамките на 12 години IT секторът е нараснал близо десет пъти и заедно с аутсорсинг индустрията вече създава около 7,8% от БВП. Тези пари идват основно отвън, а се харчат най-вече в България. Благоприятният ефект на доминото, предизвикван от технологичния бизнес, е че той е движеща сила за развитието и на много други сектори в страната.

Ако и бизнесът в други сфери успее да се хване за косите и като Барон Мюнхаузен да се изтегли от проблемите и трудностите, то после при по-високата база на развитост ще е по-лесно да се привличат хора отвън. Начини има, трябва просто да ги търсим…