Как нарастването на населението влияе на климатичните промени?
50% от най-бедните хора в света са отговорни за 7% от емисиите на топлинни газове, твърдят експерти
Във вторник се роди 8-милиардният човек на Земята, а ООН определи 15 ноември 2022 г. за Ден на осемте милиарда, за да отбележи този важен момент. В същото време светът става все по-горещ. Земята се е затоплила с почти 0.9 градуса по Целзий, откакто достигнахме границата от 4 милиарда души през 1974 г., пише Euronews Green.
Изменението на климата и струпването на населението може да изглеждат като два различни проблема, които са тясно свързани и те са, но не толкова, колкото хората може би си мислят, казват експерти.
Въпреки че повече хора, които консумират енергия - предимно от изгаряне на изкопаеми горива - затоплят планетата, ключовият проблем не е броят на хората. Така малка част от тези хора причиняват много повече от техния дял въглеродни емисии, казват няколко експерти по климата и населението.
Имаме проблем с населението. Но мисля, че най-важното е, че имаме проблем със свръхконсумацията“, казва Ванеса Перес-Сисера, директор на Глобалния икономически център към Института за световни ресурси.
Заради това 8-милиардно родено дете „няма да имаме това, което ние имахме, защото няма достатъчно ресурси“, казва тя.
По-населените региони - повече въглероден диоксид?
Въпреки че изменението на климата често може да се свърже с нарастването на населението, това не означава непременно, че едното е причинено от другото. А регионите с повече хора не отделят непременно повече въглерод.
Да вземем Кения, която в момента страда от опустошителна суша. Има 55 милиона души, около 95 пъти повече от населението на Уайоминг в Съединените щати. Но Уайоминг отделя 3.7 пъти повече въглероден диоксид от Кения.
В Африка живее 16.7% от световното население, но в исторически план отделя само 3% от глобалното въглеродно замърсяване. В Съединените щати обаче живеят 4.5% от населението на планетата, но от 1959 г. насам са отделили 21.5% от улавящия топлината въглероден диоксид, според данни от Global Carbon Project.
Разглеждайки емисиите на страни между 1959 г. и 2020 г., САЩ, а не Китай, са най-големият въглероден замърсител.
Въпросът не е за населението, а по-скоро за моделите на потребление. Така че най-добре е да разгледаме основните северни емитери като за начало“, каза климатологът Бил Хеър от Climate Analytics.
Как населението на света влияе върху изменението на климата?
Climate Interactive, група от учени, които провеждат сложни компютърни симулации, които могат да бъдат променени, за да видят кои фактори са най-важни в борбата с изменението на климата, разгледаха промените, до които води голямото население.
Установено е, че броят на хората има малък принос за климатичните промени, разлика от други фактори, като например икономиката. Сравнявайки два сценария за населението на ООН за 8.8 милиарда души и 10.4 милиарда души, Дрю Джоунс от Climate Interactive откри разлика от само 0.2 градуса по Целзий. Разликата обаче, в случай че няма цена или данък върху въглерода и при цена от 100 долара за тон, е 0.7 градуса по Целзий.
Хеър смята, че има повече от нотка на расизъм в мита, че пренаселеността е основният проблем за изменението на климата.
Един от най-големите аргументи, които чувам, най-вече от мъже в страни с високи доходи, е, че това е просто проблем с населението“, заяви ученият Катрин Хейхоу на The Nature Conservancy.
„50-те процента от най-бедните хора в света са исторически отговорни за 7% от емисиите на топлинни газове“, каза още Хейхоу.
По думите й страни като Малави, Мозамбик, Сенегал и Афганистан, са начело в списъка що се отнася до тежестта на въздействието от изменението на климата. Дори и вътре в самите страни, най-богатите хора причиняват най-голямо замърсяване с въглерод.
„Като цяло 80% от световното население отделя малка част от емисиите“, допълни тя.
Кои части на света растат най-бързо?
Населението по света расте основно в Субсахарска Африка и Южна Азия,
а тези региони допринасят с най-малко за предизвиканите от човека климатични промени,” казва Колет Роуз, координатор на проекти в Берлинския институт за развитие на населението.
Осем нации - пет в Африка и три в Азия, ще са отговорни най-малко за половината от ръста на населението в периода от сега до 2050 г., казва Роуз. Това са Египет, Етиопия, Танзания, Нигерия, Демократична република Конго, Пакистан, Индия и Филипините.
Ръстът на населението в световен мащаб се е забавил значително, вероятно ще достигне пик този век и в момента е по-малко от 1% на година, казва Роуз. Въглеродните емисии обаче растат с по-бързи темпове - с 1% повече тази година, отколкото през 2021 г.
Въпросът за населението и климата създава проблеми за природозащитните организации и официалните лица.
Ключовият проблем на COP27
Вместо ръста на населението, може би по-важният проблем е дисбалансът на богатството между глобалния Север и Юг. Това беше ключов въпрос на тазгодишната конференция на ООН за изменението на климата COP27 в Египет. Развиващите се страни призовават за специално финансиране - известно като загуби и щети - за справяне с бедствията, които причиняват високите емисии на развитите страни.
В понеделник Германия и други държави от Г-7, заедно с групата V20 от уязвими страни, разкриха планове за стартиране на „Глобален щит“ срещу климатичните рискове. Тя има за цел бързо да предостави предварително договорена застраховка и финансиране за защита при бедствия след събития като наводнения, суши и урагани. Пакистан, Гана и Бангладеш ще бъдат сред първите страни, които ще получат финансиране.