Как се представят големите необластни градове спрямо областните?

Често, когато мислим за градовете в България, допускаме че по-големите от тях, където има видима концентрация на хора и икономическа активност, са непременно областни. Това обаче не е така – у нас има примери и за необластни градове със значително население, дори по-голямо от това на някои от 28-те областни центъра. Днес се спираме на три такива града и прилежащите им общини – Казанлък, Асеновград и Димитровград – и ги сравняваме с техните областни „еквиваленти“ по население – Кърджали, Враца, Разград.

За целта използваме Общинските профили, част от проекта „265 истории за икономика“, която позволява да се сравни представянето на различните общини у нас според 30 индикатора в 6 категории.

Казанлък и Кърджали

За 2023 г. средногодишното население на общините Казанлък и Кърджали е съответно 64 300 души и 63 808 души, което ги прави 17-тата и 18-тата най-голяма община. Въпреки това икономиката на Казанлък е много по-продуктивна – нейната добавена стойност за 2022 г. е цели 977,5 млн. лв. (7-мо място в страната) или 15 061 лв./човек (18-то място в страната). За сравнение, добавената стойност в Кърджали е около двойно по-ниска – 489,3 млн. лв. (26-то място) или 7 846 лв./човек (72-ро място). Важен фактор зад силното икономическо представяне на Казанлък е разположението на голям производител на въоръжение и боеприпаси на територията на общината. Към 2022 г. въпросната фирма е сред най-големите работодатели в страната и генерира стотици милиони лева приходи, което допринася за много високите добавена стойност и разходи за дълготрайни активи в общината, както и за високата заетост и ниска безработица.

В Казанлък се инвестира и значително повече в дълготрайни материални активи – 168 млн. лв. за 2022 г. (17 място) – докато в Кърджали е едва 30-тата община по разходи за ДМА със 115 млн. лв. От друга страна, Кърджали привлича двойно повече преки чужди инвестиции с натрупване към 2022 г. – 208,6 млн. евро (20-то място) спрямо 102,8 млн. евро (27-мо място) в Казанлък, като обяснението е позиционирането на най-големият в страната производител на изделия от каучук и пластмаса и предприятия в преработващата промишленост.

Въпреки че общините са близки по население, в Казанлък има значително повече наети по трудово и служебно правоотношение за 2022 г. – 22 532 души спрямо 19 530 в Кърджали. Като цяло пазарът на труда в Казанлък е по-силен – средната брутна месечна заплата през 2022 г. е 1498 лв. (30-то място), докато Кърджали тя е 1340 лв. (75-то място). През същата година безработицата в Казанлък е само 3,2%, докато в Кърджали се равнява на 5%. Казанлък има и по-добра образователна структура, предвид че делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 24,8%, докато в Кърджали то е цели 37,1%. Същевременно около една пета от населението и в двете общини има висше образование.

Общинските финанси на двете общини са сходни – за 2023 г. общинските разходи в Кърджали са 116 млн. лв., а в Казанлък – 107 млн. лв., а делът на собствените приходи спрямо общите постъпления и в двете е около  една пета. И двете общини обаче инвестират малко спрямо населението си – капиталовите разходи на човек за 2023 г. в Казанлък са 161 лв. (235 място), а в Кърджали – 110 лв. (257-мо място).

В демографско отношение, Кърджали се представя по-добре. Двете общини са близки по възрастова структура, но Кърджали има по-малко население в пенсионна възраст, по-голямо население в трудоспособна възраст, както и повече ученици (6464 спрямо 5940). Динамиката на населението в Кърджали е много по-благоприятна – естественият прираст е -3,8 ‰ (23-тия най-висок в страната), а механичният е цели 3,2% (35-то място), докато в Казанлък тези стойности са съответно -7,7 ‰ (72-ро място) и 0% (190-то място).

Кърджали превъзхожда Казанлък и по брой лекари (284 спрямо 186) и болнични легла на човек (9 спрямо 4), но броят аптеки е много близък (30 срещу 31). В образователно отношение двете общини се представят сходно – резултатите им на НВО по математика в 7 клас и ДЗИ по БЕЛ в 12 клас са много близки, но на ДЗИ по математика в 12 клас средната оценка в Кърджали е значително по-висока (5,10 спрямо 3,80 в Казанлък).

Асеновград и Враца

Със средногодишно население от 56 946 души през 2023 г. Асеновград е втората най-голяма община, която не е областен център и 21-вата най-голяма община, точно след община Враца с нейните 59 969 души.

Въпреки близкия брой на населението, община Враца има много значимо икономическо присъствие – добавената ѝ стойност е 427,6 млн. лв. (29-то място в страната за 2022 г.) спрямо 293,4 млн. лв. в Асеновград (40-то място). Преките чужди инвестиции с натрупване към 2022 г. във Враца са 101,7 млн. евро – около пет пъти повече от тези в Асеновград – а инвестициите в дълготрайни материални активи за същата година възлизат на 163 млн. лв. или два пъти повече спрямо Асеновград. Разликата в икономическото представяне се вижда и в доходите – за 2022 г. средната брутна месечна заплата във Враца е 1306 лв./месец (89-то място в страната), докато Асеновград се нарежда на 178-мо място с 1138 лв.

По-силното икономическо представяне на Враца вероятно се дължи частично на осезаемо по-благоприятния пазар на труда. В общината има значително повече заети към 2022 г. – 17 976 души спрямо 11 863 в Асеновград, а безработицата е 4,6% или с 1,1 пр. п. под тази в Асеновград. Делът на населението на 7 и повече години с основно и по-ниско образование е 20,1% (13-тия най-нисък в страната), докато в Асеновград той е 30%. Враца има и повече висшисти – 26,2% от населението на 7 и повече години, спрямо 18,5% в Асеновград.

Причина за различията в икономическото представяне на двете иначе близки по население общини е тяхното разположение. Тъй като Асеновград се намира в непосредствена близост до Пловдив, общината се сблъсква с неравностойна конкуренция за инвестиции и работна ръка с втория град в страната. От друга страна, в област Враца е разположено едно от най-големите предприятия по приходи у нас – АЕЦ „Козлодуй“, което оказва положителен икономически ефект на самата община Враца, предвид че е най-близкият по-голям град близо до централата.

Що се отнася до общински приходи, двете общини са близки – делът на собствените приходи от общите постъпления във Враца за 2023 г. е 22,4%, а в Асеновград – 21,2%, въпреки че местната данъчна тежест във втората е една идея по-висока. Община Враца обаче харчи значително повече – общинските ѝ разходи за 2023 г. са 123,4 млн. или с около 50% повече от тези в Асеновград. Същевременно община Асеновград насочва значително по-големи ресурси в инвестиции – капиталовите ѝ разходи възлизат на 207 лв./човек за 2023 г., докато във Враца те са едва 119 лв./човек, въпреки че на фона на повечето общини и двете суми са малки.

Двете общини имат сходна възрастова структура – дял на трудоспособното население около 63% и дял на населението на 65 и повече години малко над 23%. Динамиката на населението обаче е по-благоприятна в Асеновград – естественият прираст за 2023 г. е -5,2‰ (спрямо -8,7‰ във Враца), а механичният прираст е 0,5% (спрямо -0,4% във Враца).

Достъпът до здравеопазване във Враца е по-добър, вероятно поради местното значение на общината като регионален център. Този фактор по-скоро отсъства в Асеновград, предвид близостта до община Пловдив, която играе ролята на местен здравен център с големия си брой болници и медицински университет. В община Враца има 360 лекари или около 165 души на лекар (8-мо място в страната), докато в община Асеновград лекарите са само 162, като на всеки се падат около 351 души. Във Враца болничните легла също са значително повече – 12 на 1000 души, спрямо 7 легла на 1000 души в Асеновград. Осигуреността с аптеки е близка – 32 във Враца и 28 в Асеновград.

Враца се представя по-добре и в областта на образованието. Въпреки че средната оценка на НВО в 7 клас по математика за 2024 г. е малко по-висока в Асеновград (38 точки спрямо 36,8 във Враца), оценката на ДЗИ по БЕЛ във Враца е 4,5, докато в Асеновград тя е само 4,0. Враца има и четвъртата най-висока оценка на ДЗИ по математика в страната – 5,3 – докато в Асеновград няма явили се на тази матура. Неграмотността във Враца също е много по-ниска – 0,4% спрямо 1,8% в Асеновград.

Димитровград и Разград

Димитровград е третата най-голяма необластна община у нас със средногодишно население от 43 180 души за 2023 г., което я нарежда на 30-то място сред всички общини, точно преди Разград с нейните 42 643 души.

Въпреки сходното население, икономиката на Разград е много по-динамична. Добавената стойност в общината за 2022 г. е 543 млн. лв. (21-во място) или около двойно на тази в Димитровград – 276,1 млн. лв. (42-ро място). В Разград се инвестира и много повече в ДМА – 97 млн. лв. за 2022 г., на фона на 62 млн. лв. в Димитровград. Разград се отличава и с ясно изразен експортен характер – приходите от износ в общината за 2022 г. са 1,75 млрд. лв. (10-то място в страната), докато в Димитровград те възлизат на 443,1 млн. лв. Всичко това допринася и за по-високи доходи в Разград, където средната брутна месечна заплата за 2022 г. е 1560 лв. на фона на 1253 лв. в Димитровград.

И тук голяма разлика между двете общини е наличието на значими предприятия – на територията на Разград има няколко големи производители от хранително-вкусовата промишленост, фармацията и селското стопанство. За сравнение, в Димитровград има голямо химическо предприятие, както и голям търговец на химически продукти, които се доближават по мащаб, но общо техните приходи са значително по-ниски челните фирми в Разград.

В Разград има и осезаемо повече наети по служебно и трудово правоотношение – 14 660 за 2022 г., докато в Димитровград те са 11 856. Безработицата в Разград е 4,6% или с 0,5 пр. п. по-ниско от тази в Димитровград. В Разград има и повече висшисти – 23,5% сред населението на 7 и повече години, в сравнение с 16,8% в Димитровград.

Община Димитровград е една идея по-финансово независима, предвид че една трета от постъпленията в бюджета ѝ са от собствени приходи, на фона на 27% в Разград, но това до голяма степен се дължи по-високата местна данъчна тежест. Разходите на община Разград обаче са по-високи – 2096 лв./човек на фона на 1562 лв./човек в Димитровград. Същото важи и за капиталовите разходи, които в Разград са 231 лв./човек, а в Димитровград – 188 лв./човек.

Демографската картина в Димитровград е видимо по-неблагоприятна, предвид по-напредналите застаряване и свиване на населението. Делът на населението на 65 и повече години в общината е 27,9% или с над 4 пункта повече спрямо Разград. Паралелно с това, населението в трудоспособна възраст е по-малко – 59,3% на фона на 62,8% в Разград. Населението на Димитровград се топи значително по-бързо, предвид че естественият прираст е -12,2 ‰ на фона на -8,7 ‰ в Разград и предвид че и двете общини имат близък до нулата механичен прираст.

На територията на община Разград практикуват 180 лекари, а на 1000 души се падат по 6 болнични легла, като тези показатели са двойно по-високи спрямо тези в Димитровград. Същевременно аптеките в Димитровград са повече – 19 спрямо 16 в Разград.

Областта, в която Димитровград видимо превъзхожда е образованието – например оценката на НВО по математика в 7 клас е 49 точки или с 13,6 точки повече от тази в Разград. Макар и по-малка, преднина има и при държавните зрелостни изпити по БЕЛ и математика, на които оценките в Димитровград са съответно 4,3 и 4,9 или с по 20 стотни повече от оценките в Разград.

––

Сравненията на трите двойки областни и необластни градове показват, че статутът на административен център невинаги е ключов за представянето на дадена община, въпреки очакваните предимства на областните центрове по отношение на административен капацитет и локално инфраструктурно планиране. Най-яркият пример за това е Казанлък, чиито икономика и пазар на труда бележат доста по-добри резултати спрямо близката по население община Кърджали. Същевременно, при другите две двойки областните центрове демонстрират много повече икономически динамизъм, като това се дължи на наличието/липсата на по-големи предприятия в или близо до тях – каквато е и причината за добрите резултати на Казанлък.

Предимството на областните общини е най-видимо при здравеопазването, което е логично – секторът е до голяма степен държавен и болници и лекари се концентрират в административните центрове, които трябва да обслужват и локалните им периферии. Това контрастира с достъпа до аптеки, който се осигурява от частния сектор и е много близък във всяка от двойките общини поради сходния брой на населението. В сектори като образование, където факторите за успех са много по-локални, необластни общини също могат да се конкурират добре, какъвто е примерът на Димитровград на фона на близката по население община Разград.

Източник: Институт за пазарна икономика