Каква е истинската цена на златото

Субсахарска Африка предоставя най-лошите условия за живот на деца през 2015 година. Макар общият брой на работещите деца да е намалял с една трета от 2000 г. насам, все още има повече от 59 млн. случаи на детски труд само в тази част на Африка.

От 2012 г. фоторепортерът Матиас Кривик заснема мъже, жени и деца, работещи в златните мини в Бани, Буркина Фасо. Това е една от най-тежките форми на детски труд, тъй като е рискована и предизвиква сериозни здравословни проблеми в бъдеще.

„Още от осемгодишни децата работят всеки ден, по цял ден.”, казва Кривик пред Business Insider. Неговите снимки показват тежкия процес на добив на злато и рисковете, пред които тези деца трябва да се изправят всеки ден само за да оцелеят. Можете да разгледате поредицата му „Изкопавайки бъдещето”, както и още негови снимки, тук.

Кривик пристига в Бани, докато минава през Западна Африка през 2012 година. „Веднага ме привлече животът на  миньорите, тяхната борба, посвещение и великодушие.”, казва той.

В Бани добивът на злато е семеен бизнес. Около 15 000 миньори работят тук. Една трета от тях са деца.

Работата започва по изгрев слънце и понякога продължава след залез. Децата готвят, перат, носят вода и разбиват камъни, работейки често по повече от 11 часа без да спират.

Жените в селото, включително младите момичета, прекарват по-голямата част от времето си в търсене на злато на повърхността. След това го носят за преработване.

„В Буркина Фасо е противозаконно да се наемат на работа деца под 16 години. Но тези, работещи в мини, технически не са назначени. Няма договор, няма осигуряване”, казва Кривик.

Не всички, които работят в района на Бани, са местни. Цели семейства, деца, възрастни хора, жени и мъже идват от цялата страна. Има и такива, дошли от съседни страни. 

Някои мини са дълбоки повече от 200 фута и миньорите попадат в подземни води. 

„През повечето време мъжете работят в ямите през нощта, когато въздухът е по-хладен и е по-лесно да се копае.”, допълва Кривик.

Поради съображения за безопасност дейността в мините е забранена по време на дъждовния сезон, който продължава от юли до септември. Пластовете може да пропаднат и да блокират миньорите там. Кривик забелязва обаче, че повечето миньори не могат да си позволят да спазват тази забрана. 

Миньорите често откриват злато. Но разходите им за храна и инструменти са големи и това оставя малко пари, които да могат да си занесат вкъщи. 

Местен търговец на злато казал на Кривик: „За 22-те години, в които се занимавам с търговия със злато, знам за шест групи миньори, които са забогатели. Те не са наистина богати, но водят приличен живот”.

До входа на мините са разположени места за молитва. Миньорите се молят за своята безопасност и за успех в намирането на злато. 

Макар да няма точна статистика, отчитаща броя на миньорите, засегнати от вещества като цианид, живак и олово, тежките метали се използват повече от век в Бани. 

Според Кривик много малка част от миньорите са запознати с опасните последствия от работата си. 

Кривик отбелязва, че добивът на злато е „опасна история за съвременно робство, което се случва заради непрестанната ни жажда за злато.”

Поредицата, озаглавена „Изкопавайки бъдещето”, е начинът на фотографа да се обяви срещу тази практика. „Без реално бъдеще пред тях, тези хора продължават да понасят всичко и живеят с неугасващата надежда да намерят достатъчно злато, което да им осигури приличен живот.”, допълва Кривик.