Китай увеличи с над 50% цената на една от най-важните суровини за Запада

Цената на един от най-ключовите материали в областта на икономиката и отбраната на Запада расте по-бързо, отколкото на всяка друга основна суровина, пише The Economic Times. Волфрамът, използван за закаляване на стоманата в балистичните ракети и бургиите, поскъпна с над 50% през последните два месеца.

Причината за рязкото поскъпване се крие в нарастващите опасения за намаляване на доставките от Китай, откъдето се доставя 80% от цялата необходима суровина за света. Страната затваря мините, които замърсяват, и налага квоти на производството на волфрам.

„Китайците опитват да наложат контрол над производството на волфрам”, коментира Марк Седън, старши мениджър в компанията за метали Argus Consulting. „Те използват политиката за опазване на околната среда, за да ограничат производството извън квотите”, добавя той.

Цената на волфрама в Европа е нараснала с 52% от началото на юли, сочат данни от Metal Bulletin. Според индекса на суровините на Bloomberg този ръст е надминал всички 22 основни материала.

Европейският съюз класифицира волфрама като „критична” стока, а британският център за геодезични науки British Geological Survey (BGS) го поставя в челните позиции на списъка с материалите, чиито доставки са застрашени и които са необходими за поддържането на икономиката и начина на живот на Обединеното кралство. През 2012 г. волфрамът стана причина за прехвърчане на искри в международните отношения, тъй като тогавашният американски президент Барак Обама внесе жалба в Световната търговска организация (СТО) срещу китайските ограничения на доставките.

Китай ограничава доставянето на волфрам до около 91 300 метрични тона годишно, но рутинно надхвърля квотата си с до 50%, отчасти защото голяма част от волфрама идва като страничен продукт от мини, които произвеждат други метали като молибден, разказва още Седън.

Изглежда обаче, че тази толерантност е приключила засега. Китайското Министерство на индустрията и информационните технологии на 6 юни издаде указ, в който се казва че производителите трябва да се придържат към производствените квоти, а тези, които нямат квоти или които ги надхвърлят, трябва да спрат производство. Освен това няма да предоставят квоти на фирми, които нарушават правилата за безопасност или за опазване на околната среда.