„Ключова роля в развитието на страната“: Какво е бъдещето на ББР?

Българската банка за развитие (ББР) има ключова роля за икономическия растеж на страната. Пътят на развитие, по който държавната финансова институция е поела, е базиран на добрите практики на Европа. Банката се развива в посока осигуряването на подкрепа и устойчивост при постигането на целите, заложени в публичните политики на национално и местно ниво.

Това каза служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, принципал на насърчителната банка, по време на международната конференция „Банките за развитие – инструмент за по-добро използване на публичните средства“ по повод 25-ата годишнина на държавната банка.

Той описа институцията като „надежден и компетентен партньор на държавата“ и акцентира, че ще бъде поставен фокус върху финансирането на реиндустриализацията и устойчивостта в унисон с приетата нова стратегия за банката за периода 2024 – 2026 г. Министърът постави акцент и върху сътрудничеството по отношение на развитието на индустриалните паркове в България, за да се гарантира достъп на нови инвеститори.

Карадимов отбеляза още, че банката е подобрила своята прозрачност и добро управление и е надежден и компетентен партньор на Европейската комисия и групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и държавата при прилагането на специални програми.

InvestEU

Изпълнителният директор на ББР Илия Караниколов обяви, че преговорите с Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка по програмата InvestEU са финализирани и до дни тя ще бъде открита. Той допълни, че са взети под внимание и предложенията на търговските банки. Програмата е сред основните инструменти на ЕС за инвестиции за възстановяване на икономиките, екологичния напредък и заетостта в Европа. Тя е насочена към подкрепа на растежа след COVID кризата и постигане на целите за изграждане на екологична, цифрова и устойчива европейска икономика.

Бъдещите партньорства

„Проводник между търговските банки и държавата“. Така председателят на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова описа ролята на ББР.

Тя изтъкна, че синергията между ББР и търговските банки е ключова за финансирането на фирмите. Димитрова посочи, че банките биха искали да продължат сътрудничеството си с ББР по линия на споделянето на риска и гаранциите – „може би едно по-голямо задълбочаване в сектори, в които ние търговските банки сме по-лимитирани“. Тя даде за пример иновациите, млади стартъпи без история.

Тук ролята на ББР би била ключова“.

Позицията ѝ бе подкрепена и от Боян Стефов, изпълнителен директор на Банка ДСК.

Повечето компании са млади, без бизнес модели и ако нямат нейната подкрепа, те са небанкируеми. Тези нови фиданки ще бъдат практически необгрижени и ще умрат. Тук е ролята на банките заедно да направим така, че да идват нови бизнеси, които да се развиват“, посочи той.

Банките акцентираха и на нуждата от по-бързо вземане на решения и промени в съвместните програми, когато това се налага.

Клиентите ни казват всеки ден искаме по-бързи вземания на решения, а не да ни препращате към други институции. Би трябвало да отпускаме средства по-бързо с по-малко бюрокрация“, допълни изпълнителният директор на Обединена българска банка Питър Рубен.

Според директорът на УниКредит Булбанк Цветанка Минчева „колкото по-рано правим програмите заедно, толкова по-успешни са те – днес говорим за гаранции и споделяме на риска, но нуждите утре може да се променят“.

Чукате на отворена врата“, заяви изпълнителният директор на ББР Илия Караниколов, който коментира бъдещите планове за партньорство между банките.

Изпълнителният директор на Обединена българска банка Питър Рубен обърна внимание, че ББР е от „съществено значение“ при кризи и даде пример с COVID пандемията. Той изтъкна и ролята на банките за развитие и в периоди без кризи като подчерта важността ѝ при трансформацията на българския бизнес.

„Европа днес произвежда по-малък дял от БВП в сравнение със САЩ. Тенденциите за Европа не са благоприятни, затова сме във важен момент от икономическото развитие на континента. Трябва да направим така, че да не убием икономиката и индустриалната база, с която разполагаме. Това е основното в прехода“, посочи той.

Мнението му беше потвърдено от директора на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) Илиян Георгиев.

България вече не може да бъде страната на евтиния труд, отдавна трябва да имаме много автоматизирани бизнеси на съвсем различно ниво и това трябва да става с помощта на ББР“, заяви Георгиев.