„Купувач над море от жилища“: Какво се случва на пазара в България?

„Странник над море от мъгла“ от немския художник, представител на Романтизма – Каспар Давид Фридрих – даде началото на дискусия за жилищния пазар в България, която се проведе в четвъртък в София.

По този артистичен начин Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Институтa за икономическа политика, започна своя анализ на макроикономическата обстановка в България и Европейския съюз по време на форума, организиран от списание „Мениджър“. Той прави аналогия с имотния пазар в България, който определено изглежда странен, а купувачите навлизат в гъста мъгла, когато решават дали, къде и какво жилище да придобият.

Според Георгиев най-големият риск от гледна точка на икономиката е потенциалната рецесия, която може да се случи при неблагоприятни условия в глобален мащаб. Той обобщи, че всичко това е свързано и с опасенията за нивата на инфлацията, която пък от своя страна е водещ двигател на жилищния пазар.

Градоустройство на парче

Но какво всъщност се случва на пазара и кога ще дойде края на „работата на парче“? Отговори на тези въпроси се опитаха да дадат участниците в дискусионния панел.

Те определиха жилищния пазар към настоящия момент като спокоен и според тях не се очакват никакви бури или сътресения. На фона на всичко това бизнесът постави на масата като основен проблем „работата на парче“ и заяви, че е крайно време да се вземат мерки в посока прекратяване на тази практика.

Всичко, което си пожелаваме (бел. ред – устойчив ръст), минава през стабилно управление. При градоустройствените планове се работеше на парче дълги години. Градоустройството на парче си стана нормална практика“, каза инж. Асен Чавдаров, член на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).

По думите му тази практика е освободила държавата от ангажимента да прави улици, инженерна инфраструктура и натовари инвеститорите.

Дори и районите с добре изградена инфраструктура, когато общините и държавата не я поддържат правилно, това кара хората да се насочват към други райони, където частни инвеститори го правят. Според Ралица Ценова, изпълнителен директор на Home2U, лошото поддържане на инфраструктурата от страна на държавата влияе и на цените на имотите в конкретните райони.

През следващите години строителният бранш ще продължи да се развива добре“, смята Адриан Юриев, изпълнителен директор на „Азур Хоумс“ АД.

Около това мнение всъщност се обединиха всички участници в дискусията – че жилищният пазар ще продължи да се развива добре и че е устойчив на почти всякакви сътресения. А цените на жилищата ще продължат да растат заради много фактори.

Като по традиция и на тази дискусия, посветена на жилищния пазар, се засегната темата за живота и бъдещето на панелните блокове.

Според инж. Чавдаров, никой политик не може да реши този проблем, тъй като не се води целенасочена политика.

Ралица Ценова пък заяви, че липсват жилища на вторичен пазар, тоест такива, които да отговарят на изискванията на съвременния купувач. А според нея той търси общност, а не просто един апартамент.

Забелязваме тенденция към все повече проекти на голяма територия. Купувачите търсят по-скоро спокойствието, а не шумните и прашни места“, казва тя.

Снимка: БТА

Именно тази тенденция започва да размества и пъзела на предпочитаните квартали. Тъй като подобни проекти не могат да бъдат реализирани в централните части на града заради липса на пространство. Така инвеститорите поглеждат към покрайнините, където са индустриалните зони – ако говорим за градски проекти. Или такива, които са в близост от големите градове.

Според Евгени Кънев именно частният сектор е преобразил София и другите големи градове.

Потенциалът е огромен и в зависимост от това какво управление ще имаме, ще видим накъде ще се развие имотният пазар“, каза той.

Нищо бомбастично, има всички предпоставки за устойчиво развитие – многократно повториха представителите на бранша.

Ограниченията върху ипотечните кредити

Ипотечните кредити са най-сигурни, когато има несигурност в икономиката. По тази причина и БНБ доскоро си мълчеше, независимо от големия бум. На практика причината да има толкова ниски лихви е заради ниската финансова култура – българите инвестират или в имоти, или в депозити“, коментира Евгений Кънев, доктор по икономика и управляващ съдружник на консултантска компания за сливания и придобивания „Маконис“.

Припомняме, че от 1 октомври влязоха в сила ограниченията, които БНБ въведе с цел затягане на жилищното кредитиране. Те са в резултат от ускореното кредитиране в жилищния сегмент, което за август достигна невижданите от 2000 г. насам 25.5%.

Според ограниченията търговските банки не може да отпускат суми надхвърлящи 85% от пазарната оценка на съответния имот. Максималният срок за погасяване на ипотечните заеми се ограничава до 30 години, а вноската по тези заеми не може да надхвърля 50% от месечния доход на кредитополучателя.