Кои са най-честите нелоялни търговски практики у нас?

Над 150 нелоялни търговски практики е забранила през тази година Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това съобщи нейният председател Димитър Маргаритов. 

Съгласно изнесената статистика некоректни действия на търговци има при предлагането на различни по характер продукти – от хранителни стоки и лекарства, през битова техника и промишлени изделия до телекомуникационни, туристически и други услуги.

"През последните години се увеличава броят на нелоялните търговски практики, които сме разкрили и забранили. Когато една нелоялна практика бъде забранена, оттам насетне търговецът е длъжен да не я прилага. По този начин са защитени неограничен кръг потребители, които иначе биха могли да станат жертва на същото нарушение. Ефектът се мултиплицира, защото влезлите в сила забрани се намират в специален регистър на нашия сайт. Санкциите могат да достигнат до 50 000 лева при повторно нарушение", обяснява Маргаритов.

По отношение на хранителните стоки нарушенията са в две основни направления – заблуди по отношение на качествата на продукта и т. нар. фалшиви промоции. "Първото, освен икономическата вреда за потребителя, крие рискове за здравето и живота му. Установявали сме например, че търговец си е позволил да не посочи върху българския етикет наличието на алергени”, подчерта Маргаритов.

При продажбата на лекарства най-често констатираните от КЗП нарушения са свързани с неправилно формиране на отстъпките. "Имахме случай, при който търговец беше изчислил отстъпката не от крайната цена на съответния продукт в търговския обект, а върху т. нар. пределна цена на лекарството, която е държавно регулирана”, пояснява председателят на контролния орган.

"Хитринки” има и при търговията с техника и промишлени стоки. "Обещават се подаръци при покупката на по-скъп битов електроуред, а после се оказва, че промоцията e изтекла или че няма налично количество от въпросния подарък", казва Маргаритов.

Статистиката сочи, че и в туризма нарушенията намаляват, но нелоялни практики все още се срещат. Те обикновено са свързани с разминаване между обещаното и предоставеното. При организирани пътувания, например, понякога "изскачат" допълнителни разходи, за които търговецът не е съобщил предварително.

"Проблемите в заведенията са свързани с некоректна информация в менютата. Например обявява се цената на грамаж за риби, но в суров вид. Чак когато получите сметката разбирате, че цената е на грамаж в неприготвено състояние”, посочва Маргаритов.

Според председателя на КЗП при онлайн търговията потребителите понякога по-трудно се ориентират за съпътстващите разходи, които може да са скрити - доставка, задължението на клиента да поеме разхода при връщане на стоката.

"Няма да отрека, че неведнъж сме се сблъсквали с изобретателността на търговците. И въпреки че ние установяваме и забраняваме най-различни такива хипотези на практика в почти всички сфери, непрекъснато се сблъскваме с нови неща. И да имахме мозъчен тръст, който да обръща внимание специално на тях, най-вероятно не би могъл да изпревари търговците, чийто манталитет не мога да разбера - смятат, че по този начин ще реализират някакви печалби и ще си гарантират търговския успех?!”, коментира още Маргаритов.