Кой е Габриел Атал, новият премиер на Франция?
34-годишният министър-председател е първият открито хомосексуален мъж на този пост в страната
Френският президент Еманюел Макрон обяви името на новия министър-председател на страната. Това е 34-годишният министър на образованието Габриел Атал. Предишният премиер на Франция Елизабет Борн подаде оставка в понеделник. Атал стана най-младият премиер в историята на Франция и същевременно първият открито хомосексуален мъж на този пост в страната, предава BBC.
Мнозина разглеждат назначението му като начало на пренареждане на екипа на президента Макрон след поредица от политически поражения и като подготовка за изборите за Европейски парламент през май, които може да бъдат спечелени от националистическата партия на Марин льо Пен. Но като се имат предвид трудностите на втория президентски мандат и нарастващото предизвикателство от страна на националистическата десница, дали само “хващащото окото назначение“ ще ги намали?
Описван като красив, млад, популярен, убедителен, Габриел Атал със сигурност носи със себе си “облаци от слава”, а неговият ментор и модел за подражание е самият президент Еманюел Макрон. Подобно на много хора от неговото поколение, Атал е вдъхновен от идеята на Макрон да разбие старото разделение ляво-дясно и да пренапише кодовете на френската политика.
Кой всъщност е Габриел Атал?
Новият френски премиер е роден на 16 март 1989 г. в Кламар, Ил дьо Фран. Габриел Атал е син на Ив Атал, адвокат и филмов продуцент от тунизийски еврейски произход, който умира през 2015 г., и Мари дьо Курис, която произхожда от семейство на православни християни от Одеса. Габриел Атал е израснал в Париж с трите си по-малки сестри, разказва The Guardian.
Атал е получил образованието си в École Alsacienne, частно училище с висок профил в политиката и изкуствата в Париж, където уроците по английски са задължителни още от началното ниво. В телевизионно интервю Атал разказва, че неколкократно е бил обект на хомофобски тормоз в училище. Той завършва висшето си образование по международни отношения и право в една от най-престижните школи за политически науки във Франция - Sciences Po.
Първоначално се присъединява към редиците на Социалистическата партия, а когато е едва на 23 г. става част от политическия кабинет на здравния министър Марисол Турен по време на управлението на Франсоа Оланд. Тогава самият Еманюел Макрон е зам.-главен секретар на Оланд, а по-късно и министър на икономиката в същото управление.
През 2016 г., когато Макрон напуска правителството и основава свое политическо движение "En Marche" - която по-късно стана La République En Marche (LREM) - Габриел Атал се присъединява към него. Оттогава издигането му в политическите редици е неудържимо и бързо точно като човека, на когото служи - Макрон.
На 28 години Атал е избран за депутат в Националното събрание. В същата година той става партньор със Стефан Сежурне (38-годишен евродепутат и генерален секретар на управляващата партия - сега наречена “Ренесанс” - който беше един от политическите съветници на Макрон до 2021 г.).
През 2018 г. Атал вече влиза в изпълнителната власт като държавен секретар по въпросите на младежта към Министерството на образованието. Назначен е и за говорител на правителството на Жан Кастекс между 2020 и 2022 г., като започва да отваря комуникационните канали на властта към младежки социални платформи и работа с инфлуенсъри.
Заемал е и други високопоставени политически длъжности, включително ръководител на LREM, министър на публичните сметки, както и министър на образованието. Като просветен министър Атал работи в тясно сътрудничество със съпругата на Еманюел Макрон - Брижит Макрон - бивша учителка със зорко око върху сектора. Двамата работят най-вече за изкореняване на тормоза в училищата, а френската първа дама подкрепя някои от политическите предложения на младия министър, включително опита за задължителни униформи за учениците.
През последното десетилетие политиката на Атал изглежда се е изместила от лявоцентристката към дясноцентристката. През 2018 г. той отговори на стачките на персонала на SNCF, националната железопътна компания, като каза, че Франция трябва да „излезе от стачната култура“ и обвини студентите, протестиращи срещу промените в образователната система, като „егоистични буржоазни бохеми“.
Габриел Атал – бъдещият френски президент?
Френският вестник La Tribunе съобщи, че последният консервативен президент на Франция Никола Саркози е подтикнал Габриел Атал да обмисли кандидатурата си за президент през 2027 г.
Изборът на Атал за премиер е разчетен и като опит на Макрон да подготви свой наследник за президентските избори през 2027 г., когато вече няма да може да се кандидатира сам за трети последователен мандат. Макрон - някога известен като „златното момче“ на френската политика заради своята младост, динамика и амбиция - ще разчита на младия, динамичен и амбициозен Атал, за да даде сили на правителство, отслабено от липсата на парламентарно мнозинство, и да ентусиазира по-младото поколение разочаровани избиратели в навечерието на европейските избори.
За евентуалните правителствени промени от страна на Макрон се говори поне от няколко седмици - откакто президентът успя да прокара най-важния си закон за имиграцията през парламента само с цената на големи отстъпки.
След като не получи одобрението на парламента за първоначалния си вариант на имиграционна реформа, правителството беше принудено да включи в законопроекта серия от по-строги промени, наложени му от основната десница - френските медии го нарекоха "целувката на смъртта" от крайната десница, водена от Марин льо Пен. Френският консервативен вестник Le Figaro заяви, че Елизабет Борн напуска политическа ситуация, "която остава толкова крехка, колкото и преди".
Промяната на човека на върха не променя цялостната картина", пише Le Figaro, откъдето добавят, че наследникът на Борн ще се изправи пред "огромен брой политически предизвикателства", включително задачата да обедини една разпокъсана нация.
Въпреки че Макрон не може да се кандидатира отново на президентските избори през 2027 г., съживяването на неговото правителство се смята за решаващо, за да бъде предотвратена възможността Льо Пен да стане президент. А критиците обвиняват Еманюел Макрон в микромениджмънт и централизиране на властта в Елисейския дворец.