Кой е Олаф Шолц – човекът, който ще води Германия след Меркел

Шестнадесетте години управление на Ангела Меркел в Германия показаха, че страната цени лидерите, които се считат за силни и стабилни. Това е нещо, на което разчита вероятният наследник на Меркел – номинацията за канцлер на победилите на изборите в неделя социалдемократи – Олаф Шолц.

Според предварителните резултати лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), водена от Шолц, е спечелила най-голям дял от гласовете, побеждавайки дясноцентристкия блок на Меркел. Преброяване на всички 299 избирателни района показва, че СДП печели 25.8% от вота спрямо 24.1% за Блока.

Досега нито една печеливша партия на национални избори в Германия не е вземала по-малко от 31% от гласовете, което означава, че групите ще трябва да преговарят за коалиционно правителство. Поради сложната избирателна система в Германия все още предстои пълна разбивка на резултата по места в парламента.

Вероятният лидер на Германия след Меркел – Шолц – бе финансов министър и вицеканцлер на Меркел в неспокойната „голяма коалиция“ от консерватори и членове на СДП, която тя трябваше да събере, за да формира правителство през 2017 г.

Въпреки че често е наричан „скучен“, 63-годишният финансов министър се стреми да се представи като човек на действието, на когото може да се има доверие, за да свърши нещата. И въпреки обещанието за приемственост и стабилност Шолц се дистанцира от бившите си консервативни партньори в коалицията, твърдейки, че те са твърде „меки“ с бизнеса.

Протестите срещу „империализма“ на САЩ

Роден в град в Долна Саксония, Шолц, чийто баща е бил управител на текстилна компания, е израснал в обикновена къща в квартал от средна класа в Хамбург. Той се присъединява към младежката организация на СДП в гимназията и остава активен в партията, след като се премества в Хамбург – работнически район, известен по това време като огнище на леви агитки. Шолц се идентифицира с марксизма по онова време и подобно на много от неговото поколение протестира срещу „империализма“ на САЩ.

Оставайки активен в партията, Шолц става юрист и специализира трудово право. За първи път той влиза в германския парламент на 40-годишна възраст през 1998 г. и достига високи позиции във федералното правителство и в СДП през последните 20 години. В периода 2011 – 2018 г. той бе кмет на Хамбург, но също така заемаше длъжността главен камшик на СДП (бел. р. - политически офис, чиято задача е да гарантира, че членовете на партии присъстват и гласуват по желание на ръководството на партията). Освен това той бе лидер на СДП и министър на труда и социалните въпроси в първото правителство на Меркел.

По време на пандемията Шолц спечели похвала от Международния валутен фонд (МВФ) за своите мерки, като отхвърли опцията за балансиран бюджет, за да защити германската икономика и помогна за създаването на Фонда на ЕС за възстановяване от COVID въпреки първоначалната съпротива на Меркел.

Той също така си сътрудничи с Франция, за да ускори усилията за въвеждане на глобална минимална ставка на корпоративния данък и нови данъчни правила за технологичните гиганти.

Комбинацията му от предпазливост и жизненоважна помощ на фона на кризата изглежда се изплаща. От умереното крило на своята партия и добре запознат с реалностите на германското правителство, сега той ще се заеме със задачата да изгради коалиция, вероятно със „Зелените“, но може би от типа голяма коалиция, с която Меркел е живяла щастливо многократно.

„Шолцомат“

По време на ерата на COVID той поддържа лява политика със значителен пакет от стимули, но в същото време настоява Германия да овладее дълга си до 2023 г., като отново се въведат строги ограничения на федералните и държавните разходи.

Твърдението му, че е толкова спокоен и събран, колкото и потенциалният му предшественик, може да е на по-нестабилна основа, отколкото той признава, демонстрирайки в миналото скованост в отношенията си с медиите и протестиращи по време на събитие в Хамбург. Ето защо той си спечели прозвището „Шолцомат“ (бел.р. - „Scholzomat“), съчетавайки името му с „автомат“, защото някои казват, че отговаря на въпроси като робот.

Той е архетипният политик, който мисли добре, но комуникира лошо“, както казва седмичното списание Der Spiegel.

На въпросните коментари той отговаря лаконично:

Кандидатствам за канцлер, а не да бъда цирков ръководител“, заяви той пред списание Brigitte преди време.