Лесно ли се фалшифицира e-mail на институция?
Манипулацията може да се осъществи за по-малко от 3 минути
~ 2 мин.
Ивайла Раденкова Партията на Мегелна Кунева вчера влезе в обяснителен режим заради съобщение, което беше изпратено от тяхната електронна поща и в което се съобщава, че ДБГ напуска управляващата коалиция. Само 30 минути по-късно стана ясно, че подобно съобщение не е пускано до медиите. Заради получилото се недоразумение от ДБГ се обърнаха към ДАНС, ГДБОП и главния прокурор, с молба за разследване на хакерската атака.
Да имитираш някоя поща обаче не е никак трудно. Не е нужно и да имаш специални умения в сферата на програмирането. Преди около месец на конференция „Журналистика 2.0: Митове и възможности в социалните мрежи”, която беше организирана от Асоциацията на европейските журналисти-България, Христо Петров – редактор в сп. „Форбс” България, нагледно показа как се фалшифицира официален мейл за по-малко от 3 минути.
„Чрез регистрация на домейни, които звучат по сходен начин, са правени редица манипулации. По този начин много лесно може да бъде изманипулирана една медия. Така фалшивата информация изтича в сайта и се превръща в една „лавина”, която се прекопира от маса медии”, казва Христо Петров.
Възможно ли е обаче да се прати прессъобщение от истинския, официален адрес на дадена институция? Първо – мейлът не е доказателство за автентичност. Всъщност, за да се фалшифицира мейл на една институция не нужен нито специален софтуер, нито да си добър програмист.
„Такъв тип манипулации се правят много лесно. Медиите трябва да поставят под съмнение такъв тип манипулации. Най-лесният начин да установите дали даден мейл или информация са фалшиви е като потърсите обратна връзка с официалния мейл на дадената институция. Техническият начин е да отворите главата на майла и да видите сървъра, от който е изпратен, но това отнема повече време”, допълва Христо Петров.
Примери за манипулации чрез официални мейли са правени и в чужбина. През 2013 г. шведска компания обяви, че ще бъде купена от Samsung за 650 млн. долара. След излизането на информацията тя е била опровергана от изпълнителния директор на шведската фирма. Въпреки това, прессъобщението, разпространено по медиите вече е било публикувано. Така акциите на компанията са скочили с над 50% в рамките за един ден. Това е един своеобразен пример, че едно фалшифициране на мейл може да се използва за медийни и пазарни манипулации.
