Кошмарът „Северен поток“: Спря ли Путин газа завинаги?

Лидерите на ЕС се подготвят за дълбока криза с доставките на газ, която може да замрази цели сектори от икономиката на блока. Страховете им нарастват заради голямата вероятност „Северен поток“, пренасящ руски газ за Европа, да остане затворен завинаги.

Негативният сценарий, при който богатите европейски страни трябва да разпределят потреблението на енергия – а евентуално и да преустановят временно дейността на някои големи индустрии – стресна европейците в понеделник, когато потокът на природен газ към Европа през газопровода „Северен поток“ падна до нула, пише Politico.

Спирането е част от планирано 10-дневно прекъсване, но анализатори и официални лица се притесняват, че руският „Газпром“, който вече спря или ограничи доставките на газ за 12 страни от ЕС, може да реши да не пусне повторно тръбопровода, когато работата по поддръжката му приключи.

Подобен ход би вкарал икономика като германската в още по-голяма криза. Редица официални лица в Берлин предупредиха, че на енергоемките индустрии може да се плаща за намаляване на потреблението – нещо, което германският вицеканцлер Роберт Хабек в неделя нарече „политически кошмарен сценарий“.

„Северен поток“ събра всички погледи

„Какво се случва след поддръжката? Към какво се връщаме след това? Това е, което всички ще следим“, каза Ед Кокс, ръководител на глобалния отдел за втечнен природен газ (LNG) в компанията за разузнаване на стоки ICIS.

Някои анализатори допускат възможността Русия да си намери извинения да остави тръбопровода затворен след 10-дневното спиране за поддръжка. Според Александър Габуев, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир във Вашингтон, този сценарий е „доста вероятен“. По думите му пълното спиране на доставките на газ за Европа e ключов инструмент в арсенала на руския президент Владимир Путин за разделяне на Европа и Украйна преди зимата, когато ще се усетят най-негативните последици от недостига на газ.

Газът очевидно е силната карта, която има Кремъл“, изтъкна Габуев.

Финансовият министър на Франция Бруно льо Мер изрази този страх в неделя, като каза, че пълното спиране на руския газ за Европа е „най-вероятният вариант“ и че страните трябва „да са в бойна готовност отсега“.

На 20 юли служители на ЕС в Брюксел ще публикуват план за готовност за зимата, който ще се опита да гарантира, че страните разполагат с достатъчно газ, за ​​да преминат през студените месеци. Но подробностите за плана засега са неясни.

Ситуацията очевидно е сериозна и трябва да бъдем адекватно подготвени за всяка една възможност“, каза говорител на ЕК.

Други варианти на дневен ред са спасяване на енергийните компании, поемане на контрол върху електроцентралите от различните държави и газ за индустрията.

Газова ръкохватка

Сегашното състояние на тревога в Париж и Берлин е далеч от по-оптимистичните настроения преди три месеца в Брюксел, когато висши служители обявиха координирани действия за отказ от руския газ с цел намаляване на зависимостта с две трети тази година.

Не е лесно, но е осъществимо“, каза тогава изпълнителният зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс.

ЕС вече пропусна тази висока цел – до 16 юни е внесъл повече руски газ, отколкото е предвидил в бюджета си за годината, дори като се вземе предвид факта, че Москва спира доставките за някои страни от ЕС и ги забавя за други.

Засега европейските търговци на газ са затаили дъх, тъй като „Северен поток” спира за годишната си проверка.

Паниката пламна за кратко в понеделник, когато италианската енергийна компания Eni заяви, че доставките й от „Газпром”, са спаднали от 32 млн. кубични метра на ден до 21 млн. куб. м.

Свиването обаче бе свързано със спирането на „Северен поток“, а не, както се опасяваха някои, с допълнително намаляване на руските потоци през други тръбопроводи, пресичащи Украйна, или чрез разклонението на тръбопровода „Турски поток“, което минава през България.

Въпреки това в предишни години Русия компенсираше намалените доставки по време на профилактиката на „Северен поток“, насочвайки повече газ по други маршрути. Тази година не го е направила, поне досега.

Докато нахлуването в Украйна продължава, Русия вече използва енергийните доставки като разменна монета, за да се опита да разбие единството на Запада и да издейства отмяна на санкциите срещу Москва.

В петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира възможността за „увеличаване“ на обемите газ чрез „Северен поток“ от 21 юли, но само ако Канада позволи връщането на критично важната газова турбина, която в момента е за ремонт в Монреал.

По информация на POLITICO Министерството на природните ресурси на Канада ще пусне общо шест турбини за „Северен поток“ чрез еднократно изключение от санкции.

Берлин и САЩ приветстваха решението, но Киев се възмути, след като лично настоя Отава да не връща частите.

Решението за изключение от санкциите ще бъде възприето в Москва като проява на слабост“, каза украинският президент Володимир Зеленски в понеделник.

„Няма съмнение, че Русия ще се опита не просто да ограничи, доколкото е възможно, но напълно да спре доставките на газ за Европа в най-критичния момент. Това е, за което трябва да се подготвим сега, това е, което ни провокира", допълни той.

„По-кратки душове, по-ниска температура“

Ако Москва не рестартира „Северен поток“, възможностите на Европа да получи алтернативни доставки на газ са ограничени.

По-рано тази година втечненият природен газ по море, пристигащ в ЕС предимно от САЩ, достигна рекордни нива. Но експлозията през юни и прекъсването на ключово експортно съоръжение в Тексас застрашиха плановете на блока да разчита на американците, поне до края на тази година.

Страните от Персийския залив предложиха да увеличат производството, но тези опции идват с политически условия, като искането на Оман за безвизово пътуване в ЕС за своите граждани.

Намираме се в ситуация, в която има ограничения за това колко други източници на газ можем да получим в Европа и за това, което LNG може да предложи. До голяма степен сме над тези граници“, каза Том Марзек-Мансър, ръководител на газовите анализи в ICIS.

Газът по тръбопроводи от регионални съседи като Азербайджан и Норвегия се е увеличил, като този месец Осло одобри увеличение на производството в подкрепа на износа. Но норвежкото правителство предупреди, че „компаниите на норвежкия шелф днес произвеждат на максималното си ниво или много близо до това“.

Нидерландия обяви, че е успяла да намали потреблението на енергия с една трета досега тази година, което потенциално позволява малко допълнително количество газ да бъде пренасочено към съседите. Спасителна опция е находището Гронинген, което е най-голямото в Европа. То обаче е податливо на земетресения и нидерландският министър на климата Роб Джетен предупреди, че ще бъде „последна мярка“.

Или правителствата, или компаниите за комунални услуги ще трябва да намалят енергията за потребителите – или ние ще трябва го направим сами, натискайки бутона за енергийна ефективност“, описа ситуацията по-рано тази година Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Според анализ на мозъчния тръст Bruegel страните от ЕС ще трябва да намалят търсенето с 15% през следващите 10 месеца, ако Русия спре всички доставки на газ. В балтийските държави и във Финландия може да се наложи правителствата да направят намаления до 54%.

Докато настроението се влошава, лидерите и ръководителите отправят публични молби за нормиране, което би било немислимо само преди няколко месеца.

Във Франция изпълнителните директори на три от най-големите енергийни компании в страната призоваха хората да пестят енергия. Нидерландски политици пък призоваха гражданите да вземат по-кратки душове и да намалят отоплението, за да преодолеят кризата.

Местните власти в Германия прибягват до мерки, включително затъмняване на уличното осветление и намаляване на температурите в откритите плувни басейни, след като миналия месец страната активира втория етап на извънредния си плана за газа.

И докато законодателите на ЕС приветстваха напредъка по нова задължителна регулация за доставките на газ, която ще изисква хранилищата да бъдат запълнени до 80% до ноември, преговарящите все още ожесточено се борят за това кой плаща за газа и кой получава приоритетен достъп при спешни случаи.

Текущите нива на съхранение достигат 61.6%. Когато е запълнен общият капацитет на блока, количеството може да стигне за приблизително една пета от годишното му потребление. Но съоръженията не са проектирани да бъдат изчерпани до нула и са разпръснати неравномерно из целия континент, което прави равния достъп при криза всичко друго, но не и сигурен.

В търсене на №1

Досега най-малко 10 страни от ЕС са активирали първия етап на „ранно предупреждение“ от своите планове за действие при извънредни ситуации, с каквито членките са задължени да разполагат от 2017 г.

Силно зависима от руския газ, Германия е единствената страна, която е задействала втората фаза. Активирането на третата би позволило на Берлин да се намеси на пазара и да стане национален координатор на енергийните доставки, определяйки кои сектори да бъдат орязани първи.

При такъв сценарий политиците вероятно ще започнат с орязване на несъществени сектори като автомобилния, последван от други индустрии, след това социални услуги и накрая жилищно отопление“, обяснява Симоне Талиапиетра, старши енергиен анализатор в мозъчния тръст Bruegel.

В понеделник Германия и Чехия обещаха съвместно да „бъдат обединени, за да осигурят оперативно сътрудничество и координация в случай на пълно прекъсване на доставките на газ, което може да се случи през следващите седмици“.

Но мнозина се страхуват от сценария „всяка държава за себе си“, при който страните задържат газ в собствените си граници. Ето защо ЕК насърчава държавите да създадат доброволни трансгранични „споразумения за солидарност“ за споделяне на газ във времена на нужда.

„Досега са сключени само шест такива споразумения и проблемът е, че това може да не е достатъчно силно оръжие, тъй като тези двустранни споразумения нямат механизъм за прилагане“, заключи Талиапиетра.