„На ръба на катастрофата“: Какво би казал Мъск за българската демографска картина?

Една от важните теми за най-богатия човек в света, предприемачът визионер Илон Мъск, е демографията. Може би защото не звучи чак толкова помпозно на българските медии, тя по-рядко попада в местните заглавия. Директорът на Tesla и SpaceX обаче е ангажиран с нея и твърдо защитава теорията за намаляващото население. Разбира се, фокусиран е в САЩ, където вижда голям проблем. В Япония го намира за грандиозен, а прогнозата му за Италия е, че тя „умира“ и ако страната продължи да отчита рекордно ниска раждаемост, в нея просто няма да останат хора.

Какво ли би казал Илон Мъск, ако види данните за България?“

Този въпрос реторично зададе арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив клъстер България“, по време на Националната дискусия „Демографията няма цена“, организирана от Economic.bg, ДНК – Движение за национална кауза и Bulgaria Wants You.

Отговорът на пръв поглед е малко страшен, но има и надежда. Според доц. Георги Бърдаров демографското развитие на България е най-голямото предизвикателство пред бъдещето на страната. Не го нарича обаче проблем, „защото решение и изход има от тази криза на ръба на катастрофата“. Според него е критично важно най-после да се идентифицират правилните процеси. 

Вече 31 години ние лекуваме последствията, а не причините за демографската криза.“

Демографската ситуация се определя от пет процеса, според Бърдаров. Два от тях са част от световните тенденции – ниската раждаемост, породена от все по-малкото на брой население в детеродна възраст, както и застаряването на населението, което обаче е свързано с подобряващия се начин на живот. Тези два тренда са естествени и върху тях не можем да влияем много.

Има един, типично български – териториалните диспропорции. Прогнозата е, че към 2030 г. 42% от населението ще живее в шестте големи града, а 30% от територията на държавата ще бъде под формата на „демографски пустини“.

Другите два проблема са най-големите и най-тежките. Върху тях трябва да работим, за да преобърнем негативните тенденции. Първият е свръхвисоката смъртност.

Големият демографски проблем на България не е раждаемостта, а смъртността.“

Още преди пандемията от коронавирус България е номер едно в Европа и сред първите в целия свят със своите 15.5 промила смъртност. Според последните данни на НСИ отпреди няколко дни коефициентът у нас вече е 21.8 промила. Статистиката е безпощадна.

Ние гоним нивата на слабо развитите африкански държави“, изтъкна Бърдаров.

Той даде пример с общини в Северозападна България, където тя надхвърля 50 промила – нещо, което няма аналог в света, особено в развития, по думите му.

Вторият ключов недъг е острият дефицит на младо българско население. Вече 20 години Евростат ни дава като уникален пример за държавата с най-ниска средна продължителност на живота в Европа, но с най-застаряло население.

Най-важният ключ

Това е не друго, а необходимостта от радикална реформа в образованието. „Ако ние демотивираме младите хора още от средното образование, а след това и във висшето – как ще ги накараме после да останат да живеят тук“.

Радикална реформа означава не пренаписване на учебни програми, а смяна на цялостната философия, така че образованието да се съобрази с технологиите, икономиката и нуждите на съвременния свят. Достатъчно е да се спомене прогнозата на ООН, че към 2050 г. между 50 и 70% от сега съществуващите професии изобщо няма да съществуват.

„Ние продължаваме да залагаме на количествени, а не на качествени измерители на образованието“, даде пример Бърдаров и добави, че е абсурдно децата да бъдат карани да наизустяват, при условие че живеем в толкова дигитален и информационно базиран свят. 

Министърът на образованието Николай Денков коментира, че към момента е сглобена само част от пъзела в образованието. „Остава огромна работа – на децата трябва да им е интересно, а не ученето да ги затруднява до такава степен, че да напускат системата“, каза той и добави, че „имаме проблем с това, което обществото е готово да приеме“.

Трябва да се действа по-бързо, но хората трудно променят нагласите си относно консервативната образователна система и това е голям проблем. Правим лесното, за трудното се дърпаме и парчетата на пъзела остават несглобени. Картината е ясна, но липсват парчетата в нея.“

Според него реформата трябва да е мащабна и да се прави на всички нива – от началния курс до висшето образование. В тази посока пример може да се даде с идеята за обединяване на университети, чиято цел е да се постигне оптимизация. Планът обаче още е неясен, а ректорите и ръководствата на ВУЗ-овете, като че ли по-скоро се дърпат.

Важното за висшето образование е, че – отивайки да учат в чужбина заради по-доброто качество там – младите хора след това по стечение на обстоятелствата продължават живота си навън. Намират си работа, създават семейства и в някакъв момент се оказват устроени далеч от България.

Образованието не е панацея

„За изминалите три десетилетия правителствата не сме направили почти нищо за демографската политика. Щом я докарахме до 59 хил. годишно деца да се раждат вместо 100 хил., значи няма практически резултат от тоновете стратегии“, призна Николай Василев, бивш министър на икономиката и на транспорта.

Добри доходи и условия за живот, така че младите да видят, че могат да живеят нормално тук, е не по-малко важно нещо от образованието. Тук именно изпъква ролята на големите и чуждестранни инвеститори, които дават добре платена и перспективна работа на хората. У нас в последните години добри примери за такива има в сферата на информационните технологии и аутомотив индустрията, която тепърва ще се развива още повече.

Арх. Станиславов отбеляза интереса към бъдещия завод за електромобили в Ловеч. По думите му, още преди дори да е стартирало строителството на фабриката, вече има около 350 CV-та на българи, предимно от Германия и Великобритания, които проявяват интерес да работят за компанията в България. Според него поне 500 от планираните 1000 позиции има шанс да се заемат от наши сънародници, живеещи в момента извън страната.

На трето място е здравеопазването, което е пряко свързано със смъртността. Социална сигурност и вяра в институциите са други много важни компоненти. „Една развита демокрация работи чрез своите институции. А в България имаме тотално недоверие в институциите и това също отблъсква младите хора“, отбеляза Бърдаров. Той изтъкна и децентрализацията. Според него там, където местната власт си е на мястото и не чака от държавата, нещата се случват.

Битката в развитите общества ще е битката за човешки капитал. Който днес инвестира в образование, култура и човешки капитал – той ще просперира утре.“