Квантовите комуникации са вече тук

Държавите и техните икономики вече не може да се развиват без дигитализация и изкуствен интелект. В САЩ, Германия, Франция, Япония и Китай се влага много интелектуален потенциал и резултатите се виждат в науката, в индустрията, в новите технологии. Знанието е важно, но въображението е 100 пъти по-важно от него. За да се занимаваш с изследователска дейност, трябва да имаш много познания в различни области. Когато един човек прави изследвания, творческият потенциал, който той влага в дадена разработка, му дава компетентност, която позволява с лекота да преминава от една област в друга сродна сфера.

Точно такъв учен е акад. Чавдар Руменин, той е изобретател с много познания и опит в роботиката, сензориката и изкуствения интелект, поради което е избран за ръководител на Центъра за компетентност КВАЗАР. Ето какво разказва той:

Снимка Красимир Свраков

Остаряла е тезата, че в България не се дават пари за наука и технологии, че сме изостанали. От 5 – 6 години държавата, с помощта на ЕС, вложи около 1.5 млрд. лв. за развитието на наука и технологии, като бяха създадени центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Това са научни звена, които дават

съвременна визия на науката и индустрията

Не бива само да се говори как бизнесът и науката трябва да си подадат ръка, а когато се усети нужда от нова разработка, да бъдат поканени учени инженери и те, заедно с бизнеса, който ще е възложител, да обсъдят и да задвижат осъществяването на идеята. Инженерният подход дава полезни резултати в медицината и роботизираната хирургия и вече се роди една наша иновация в областта на минимално инвазивната хирургия с използването на газообразен хелий.

Изследванията и творчеството са попадане в паралелен свят. Изкуственият интелект (ИИ) не е способен да направи пробивите, на които човекът е в състояние. Хората, които създават тези върхови разработки, трябва да са много предпазливи и високо отговорни, за да не допуснат както излизането на ИИ от контрол, така и използването му във военни действия.

В Центъра КВАЗАР

открихме ново явление

– когато скала̀ бъде подложена на високо налягане, тя започва да излъчва микрочастици. По техния спектър, по тяхното количество и по други техни характеристики може да добием информация кога ще стане счупването на тази скала̀. Това е свързано със сеизмологията, добива на нефт, на въглища, здравината на високите сгради, подземните строежи, виадуктите. Когато тектонските плочи започнат да се разместват под повърхността на земята и вече сме разположили разработени от нас сензори, по количеството частици, които се отделят, ще може да направим прогностични анализи за онова, което става с тектонската плоча. Това все още не означава предсказване на земетресения. По виадуктите и язовирните стени може да поставим от тези сензори и ще имаме информация кога започват неблагоприятни и предкритични разрушителни процеси. Така науката може да се „имплантира“ в националната индустрия. Подобен добър пример постигнахме в АЕЦ „Козлодуй“, където внедрихме практическо решение с разработени от нас сензори.

Около 60% от дейността на Центъра КВАЗАР е свързана с квантовата комуникация. Бъдещето на комуникацията е в квантите, фотоните. Има концепция за сплетените фотони, които носят информация.

Квантовите технологии

не позволяват подслушване и достигане до същността на съобщенията - или връзката се прекъсва, или започва предаването на данни, които са далеч от действителната информация. Работим по проект в рамките на евроинициативата „Euro QCI”, в него освен Института по роботика са включени Институтът по ядрени изследвания и ядрена енергетика, структурите от системата на сигурността на страната, Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването. Целта ни е между министерствата в България и техни структури да се установи криптирана връзка. В партньорство с А1 създадохме канал по специален оптичен кабел между два института в София, другият

технологичен пробив

е, че на разстояние 66 км от София успяхме да предадем криптирани данни. Целта е оптичният кабел да стигне през Кулата до Гърция, откъдето има връзка с криптиран канал до Брюксел.

В Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, чийто мотор е доц. Лъчезар Георгиев, има талантливи учени с опит, а също и млади докторанти, някои от които работят и по квантовата комуникация. Експериментите и наблюденията показаха, че имаме кадровия потенциал, а вече предстои да се купи и важна част от необходимата апаратура. В развитите страни квантовата комуникация напредва с бързи темпове. Тези технологии не може да ги вземем на готово, защото те са от особена чувствителност. Всяка от страните в ЕС трябва да направи усилия и да има своите постижения в тази област. Сред ползвателите на криптирана информация ще са министерствата, болниците, изобретателската и иновативната дейност. Ще се ползват и сателити, чрез които ще се улесни предаването на криптирани съобщения. Хакерите няма да може да създават проблеми, това е антихакерска технология.

Науката и бизнесът

• БАН е най-силният изобретателски мозък на България. До средата на тази година академията има близо 40 изобретения, стремим се да ги предложим на бизнеса. Във високоразвитите страни се внедряват от 2 до 4% от изобретенията, а у нас до около 0,5%. Но вярваме, че идват времена, в които бизнесът ще превърне в свое конкурентно предимство взаимодействието с учените и изобретателите за решаването на практически казуси.
• Институтът по роботика при БАН е номер едно по създадени изобретения и имаме над 270 патента в последните години. Професионалният изобретателски дух не се учи. Нужни са съответните заложби и когато имаш подходящите колеги, търсещи нови решения, тогава се правят революционни разработки. Несравнимо е, когато забележиш проблем, да може да предложиш работещо решение. Това е усещането за единственост и за връзка с неизвестното.
• Ползотворните контакти между бизнеса и науката ще се засилят по естествен път, когато учените и предприемачите по-често са заедно, когато бизнесът свикне да адресира към българските учени проблеми, на които търси решение. Тези два свята трябва да се отворят един към друг. Началото е поставено между БАН и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия чрез форума „Наука за бизнес“, който вече дава практически резултати.

Текстът е част от бр. 116 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.