Летният туристически сезон бележи спад от близо 10%
Полският и румънският интерес към България целеустремено се покачва, заяви Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бряг
За развитието на летния туристически сезон, спада на чуждестранните туристи и проблемите в туристическия сектор, Economic.bg разговаря с Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бряг и зам. председател на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
- Как варира спадът на приходите от туризъм за летния сезон?
Спадът за летния туристически сезон е около 10%. Тази година има по-сериозно разграничение между хотелите. През 2015 г. имаше хотели, които работиха твърде слабо, а имаше и такива които въобще не отвориха, поради недостатъчна заетост. Съответно спадът при тях ще е 100%. Разбира се, това са единични случаи, примерно в Слънчев бряг те бяха само два. Тенденцията беше, че част от хотелите работиха на печалба, а други едва се справяха по време на летния сезон.
- Каква е причината за тази аномалия? Защо едни хотели са работили, а други не?
Най-адекватното обяснение за това е липсата на гъвкавост при хотелите. Записванията за почивка ставаха ден за ден, а не предварително с 4 до 7 дни както е по принцип. Хотелите нямаше как да прогнозират това явление и определено се затрудниха при разрешаването на проблемите. Също така пренасочването на туристи оказа влияние върху работата им. Така че хотелите, които се справиха с тази „гъвкавост”, успяха да завършат сезона с добри резултати.
- А каква е главната причина за спада на приходите през този наистина доста труден за бранша туристически сезон?
Браншът определено очакваше спада в приходите. Знаете, че посещенията от страна на руските туристи бяха изключително слаби. Това беше и основната причина за този неуспех на сезона. Никой обаче не очакваше събитията в Тунис, както и финансовата криза в Гърция. Имаше и спад на западните пазари. Именно те пренасочиха туристопотока към България и позапълниха негативните цифри в началото на сезона.
- Кои държави от ЕС ни предпочетоха като туристическа дестинация през това лято?
През това лято имаше ръст на полските туристи. Полският интерес към България целеустремено се покачва от две години насам. Също така много румънци се задържаха в страната ни през летните месеци, вместо да продължат към нашата съседка Гърция. През този сезон имаше и доста туристи от Централна Европа, като например Чехия и Унгария. Много слаб е обаче интересът на туристите от Азия и Близкия изток.
- Тази година беше изключително трудна за летния туризъм. Как възнамерявате да предотвратите това и какви мерки мислите да предприемете за следващата година?
Силно са ограничени мерките, които именно хотелиерите могат да предприемат. Обикновено в нашия бранш мерките се свеждат до гъвкавост в ценовата политика и по отношение на условията. Тази година бяхме пуснали запитвания буквално до последната минута и не знаехме дали след два часа хотелът няма да се напълни с още туристи. Това е труден ангажимент, но водеше до резултати – имаше повече записвания. През разгара на летния туристически сезон работихме без предизвестия. Както знаете, хотелите трябва да бъдат уведомени 5 до 7 дни преди туристите да бъдат настанени. Тази година работехме на един или нула дни предизвестие. От друга страна трябва да работим усилено по обогатяването на продукта, който предлагаме, да поддържаме на ниво туристическите бази.
- А какво е нужно да променим в Закона за туризма, за да започне браншът да генерира приходи? Как можем да предотвратим подобен неуспех занапред?
Първоначално България трябва да се рекламира правилно и на точните места. Рекламата на българския туризъм трябва да се насочи към големите туроператори. Ако това се случи, ще има много по-добър ефект, защото иначе даваме големи пари за реклама по световните телевизии, но тези зрители не влизат в нашия таргет. Човек, който търси къде да прекара почивката си, целенасочено и първосигнално най-напред влиза в интернет. Нужно е да насочим усилията си и натам.
Също така недопустимо е държавата да абдикира от инфраструктурата по българските курорти, в пътищата от морските градове до по-големите курорти като Слънчев бряг. Пътната настилка е в окаяно състояние, осветлението, също и липсата на озеленяване. Нужно е общината да инвестира средствата, които получава пряко от бранша за подобни проблеми, а не само да ги събира. Трябва държавата, туристическият бранш и местната власт да работят обединено, иначе няма как да съградим един успешен продукт.
- През 2015 г. бе отчетен ръст от 2% на родните туристи. На какво се дължи това?
Туристите у нас имат различни предпочитания от страна на това как и къде ще прекарат почивката си. За това част от тях предпочитат Гърция и Турция, а пък други - България. В страната ни има коренно различни продукти, съпоставено с нашите съседки. Примерно, гърците почти не предлагат "ол инкузив" услуги, особено на цената, която България предлага. Повечето българи, които прекарват почивката си в Гърция, са семейни и предпочитат да наемат квартири. Това е друг тип туризъм. Тази година, както и всяка друга, младите хора предпочетоха нощните барове и заведенията за развлечение. За това и за поредна година Лозенец и Слънчев бряг бяха пълни през целия сезон.
- С какво превъзхождаме Турция и Гърция като лятна туристическа дестинация?
Най-голямото ни предимство е, че предлагаме сравнително добър продукт на ниски цени за чужденците. Друг наш плюс са метеорологичните условия. Климатът в България е умерен и приятен за лятна почивка.