„Липсва част от пътя“: Една трета от асфалта на Северната скоростна тангента го няма
Голяма част от пътищата и магистралите, строени преди 7 – 8 години, са некачествени и вече за основен ремонт
Северната скоростна тангента на София влиза в списъка с пътни обекти с липсващ асфалт. Извършена проверка от регионалния министър Иван Шишков в района на надлеза над бул. „Челопешко шосе“ показва, че една трета (около 6 см) от заложения по проект асфалт, който трябва да е 20 сантиметра, липсва.
Това, което виждате в момента, е 14 сантиметра, липсва част от пътя“, допълни министърът, цитиран от БТА.
Взети са две проби от настилката на обекта. Проба ще се вземе и от едно от мостовите съоръжения в района на пътния участък, като ще се изследва и здравината на стоманената му конструкция. Анализите ще се правят от Научноизследователския строителен институт и от Института за пътища и мостове към Агенция "Пътна инфраструктура" и се очаква да са готови до две седмици.
По думите на министъра този участък ще се нуждае от основен ремонт и то в много по-ранен етап, който ще е за сметка на държавата. Тангентата е извън гаранция, а мостовото съоръжение все още е в гаранция.
Строителството на магистралната отсечка от 17 километра се финансира с 220 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. Първоначално в края на 2015 г. бяха пуснати в експлоатация 13 километра от Северната скоростна тангента, а през април 2016 г., два месеца предсрочно, бе пусната и цялата магистрална отсечка.
Изпълнител е консорциум „ХПВС-ССТ“, в който участват „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Пътни строежи Велико Търново“ АД, „Пътинженерингстрой“ АД и „Пътстрой Бургас“. Стойността на договора за проектиране и строителство е 180 млн. лв. с ДДС. Строителният надзор е осъществен от обединение „СЖС Технос - СЖС България“, в което са „СЖС България“ ЕООД и „СЖС Технос С.А.“, Испания. Техният договор е за 882 000 лв. с ДДС.
Ударни основни ремонти
По-рано през деня Шишков коментира в интервю за БНТ, че голяма част от пътищата ни, строени преди 7 – 8 години, са за основен ремонт. Става въпрос за периода на управлението на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.
Шишков обясни, че има много елементи на един път, които трябва да отговарят на определени норми – включително и основата, дебелината на асфалта.
Касае се за проблем, който не е свързан с един строеж, а с един период. Периодът на строителство на магистралите в България през последните седем – осем години е свързан изцяло с липса на асфалт“, отбеляза той.
Шампион по липсващ асфалт е участъка от „Хемус“ между София и Яна. При 28 см необходим асфалт по проект, на едното място са установени 18.5 см, а на другото – 21 см.
За другата проверка на магистрала „Марица“ Шишков отбеляза, че строителят е италианец, построил е лота на магистралата от 30 км, на който в момента е затворена аварийно едната лента за ремонти в този участък.
Там при необходим асфалт по проект 30 см, те са между 23 и 24 см. Пак имаме една липса от шест – седем сантиметра, което прави около 20%. Това е сериозен проблем“, каза служебният министър.
Той припомни, че всички проверки, които в момента се правят, и първата проверка, която е направена на „Тракия“, се извършват съвместно с МВР. Въпреки това гаранциите на обектите са изтегли и така всички предстоящи основни ремонти ще се финансират с държавни пари.
Проверка на ремонта на Графа
Преди месец и половина Европейската прокуратура е започнала проверка на ремонта на ул. "Граф Игнатиев" в София. Само преди няколко седмици Шишков направи инспекция на обекта. Цялата информация е изискана от европрокурорите.
Проверките на европейската прокуратура са свързани с начина, по който са изразходвани и ще бъдат изразходвани европейските средства, как е извършен ремонтът и дали са спазени всичките правила“, обясни Шишков.
Ремонтът трябваше да се финансира по Оперативна програма „Региони в растеж“, която се управлява от МРРБ, но Столична община поиска едва наскоро плащането, макар работите да приключили през 2019 г. Изпълнител на ремонта е „Джи Пи Груп“, а стойността на подписания от общината договор с нея бе за над 20 млн. лв. без ДДС.