Лошите кредити в България се плащат от съвестните клиенти

В България преобладава нагласата, че некоректните платци са задължително хора, изпаднали в крайна невъзможност да покрият дълговете си и на тях се гледа като на жертва, а това много рядко е така. В крайна сметка излиза, че лошите кредите се покриват от съвестните клиенти. Един от големите проблеми зад това статукво е липсата на публични регистри на некоректните платци. Това стана ясно от думите на Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International, след участието си в международния форум за управление на необслужвани задължения NPL Investing & Servicing Europe and Asia в Атина. 

По думите ѝ в повечето случаи един и същи потребител има по няколко необслужени кредита, като регулярно тегли и трупа нови. За разлика от повечето държави в Европа обаче, България е една от малкото, в които информацията за некоректните платци е сведена до минимум. В повечето страни на Стария континент се изготвят изчерпателни регистри с данни на клиентите още на етап изтегляне на кредит, за да е възможно събирането впоследствие. 

„Информацията, с която разполагаме ние, е толкова оскъдна, че задачата да търсим дължимото от кредитополучателите, става изключително трудна.  По този начин кредиторите губят пари, които впоследствие калкулират в лихвите по кредитите. А тези лихви се плащат от коректните потребители”, отбеляза Лилия Димитрова.

Тя обясни, че в много страни съществува ефективна практика за следене на това кой как покрива дълговете си, а институциите подпомагат събираемостта, за да осигурят финансова стабилност на населението. „България има нужда от национална платформа за преструктуриране на дълговете, каквато съществува в много държави”, изтъкна Димитрова. 

Тя каза, че към момента колекторските агенции са тези, които се стремят да съдействат на задължените потребители да преодолеят затрудненията с изплащането на дължимите суми. „Нашата цел е да постигнем взаимно удовлетворяващ вариант, като достъпът до информация в този случай е ценен ресурс. Така ще можем много по-лесно да разграничим нежелаещите от неможещите да плащат”, допълва Димитрова.

Според нея трябва да се преустанови порочната практика некоректните платци безусловно да влизат в ролята на жертва, защото тези, които плащат за това, всъщност са именно отговорните клиенти – и физическите, и юридическите лица.

Добрата новина е, че българските банки са сред стабилните в Европа, така че не са необходими изрични мерки за заздравяването им, както това се случва в Гърция например. При възстановяването от кризата в южната ни съседка тамошните банки трябва да продадат нови 30 млрд. евро дълг, като държавата ще дотира тази сделка посредством емитиране на ДЦК. Сделката вече е одобрена от ЕС и стартира работа по описание на детайлите и изпълнението и. Целта е да се заздравят търговските банки и секторът като цяло. 

„В България подобни стъпки няма да се наложат, а и у нас няма такива обеми на лоши кредити. Може да се каже, че страната ни е сред финансово стабилните”, казва Лилия Димитрова.

Практиката с продажбата на дълг бързо започна да се налага у нас и дори започва да измества възлагането. „Компаниите трябва да помислят добре за цялостна политика за управление на вземанията си, независимо дали са кредитиращи институции или имат задължения от други браншове. Аутсорсингът на събиране на задължения също е добра практика и носи добра възвращаемост и не трябва да се изключва от стратегиите за събиране, нещо което наблюдаваме в последните 1-2 години на българския пазар.”, допълва Димитрова.

България има стабилна финансова система и поради тази причина скоро не се очаква рецесия в държавата. Но за да се задържи и подобри сегашната ситуация има нужда от държавна подкрепа в посока изграждане и поддържане на единни информационни регистри, онлайн система за преструктуриране на дълг, както и някои законови промени, които да гарантират правата както на кредитополучателите, така и на кредиторите.