Лошото управление заплашва парите на държавата

Нивото на фискалния резерв на България изненадващо за мнозина се оказа на санитарния минимум (около 4.5 млрд. лв.) в началото на април, след като само няколко седмици по-рано той бе над 9 млрд. лв. Първо това бе отбелязано от икономистите, а преди няколко дни и председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански, който по силата на заемания пост трябва да е наясно почти колкото финансовия министър с парите на държавата, се оказа изненадан от ниското ниво на българските резерви.

Асен Василев се опита да успокои обществото с интервю през уикенда, като обясни, че това са седмични флуктуации, а голямото намаление се дължи на плащането на пенсиите и големият падеж на дълговете (за 2.7 млрд. лв.). И последните публикувани данни от БНБ го доказват – резервът към 15 април вече е 8.3 млрд. лв.

Но данните за временното "изчезване" на парите са само един от сигналите, които правителството дава, че има нещо странно в управлението на бюджета. Другият е странното решение на правителството НЕК да върне предсрочно на държавата 1.2 млрд. лв. и то не със собствени средства, а със заем от БЕХ. Не по-малко странен е отказът на "Продължаваме промяната" да даде 655 млн. на строителите за вече свършена работа, предвид предварителните уговорки за това и одобрението на премиера Кирил Петков.

Икономистът и кандидат-премиер от ИТН Николай Василев дори написа:

Парите на държавата свършиха".

Връщайки се към данните за Фискалния резерв, можем да кажем с увереност, че поне засега не са свършили. Но определено ситуацията не е добра, а като причина за това може да се посочи лошото бюджетно управление на Асен Василев и политиката на Кирил Петков.

Обективните факти показват, че ситуацията не е особено добра с публичните финанси в момента“, коментира за Economic.bg финансистът Димитър Чобанов.

И ако се върнем на обяснението на Василев с плащанията по дълга и пенсиите, трябва да се има предвид, че до началото на април правителството изтегли 1 млрд. лв. нов дълг, който да послужи именно за частично погасяване на падежиращия. Освен това още в края на миналата година служебния финансов министър Валери Белчев изтегли още няколко милиарда, а в същото време годината завърши с по-малък от предварително заложения дефицит.

Според Чобанов и в двата случая се говори за потоци, които са абсолютно предвидими и липсата на подготовка за тях е „признак на лошо управление“.

Управлението на ликвидността на практика е неправилно в момента. Виждаме, че приходи идват в бюджета, но не е добре напаснато получаването и изразходването на средствата и за това се получават подобни ситуации“, каза икономистът.

Пред бюджета продължават да стоят големи плащания, като продължаващите енергийни компенсации, както и например покупката на зърно за 1 млрд. лв. Широко афиширана преди близо два месеца операцията все още е доникъде, а според Чобанов това отново се дължи на липса на пари.

По думите на министъра на земеделието Иван Иванов към 13 април парите все още не са постъпили по сметка на избраното за извършване на операцията дружество „Врана“ ЕАД. Economic.bg изпрати запитване към министерството дали сумата е постъпила към 18 април, когато е подготвян материалът, но до публикуването на материала не получи отговор.

В последно време не се говори много за покупката на зърно, защото просто няма такъв ресурс, парите за пътните строители също бяха отложени и според мен, защото няма откъде да се вземат, за да се платят“, допълни Чобанов.

Казусът с пътните фирми се заплете в последните две седмици до известна степен и заради търкания между коалиционните партньори. В последните дни обаче премиерът Кирил Петков и неговият екип настояват за плащане на 50% от дължимите суми сега, а останалите – след проверки.

Предсрочно изискуемият заем от НЕК също бе изненада, като кабинетът се позова на свръхпечалбата, която дружеството генерира благодарение на високите цени на тока. Впоследствие обаче стана ясно, че НЕК не разполага с тази сума и Българският енергиен холдинг ще ѝ предостави друг заем, за да върне парите на държавата. Заради липсата на наличности в НЕК срокът за погасяване на заема бе удължен до 15 април.

Миналата седмица пък стана ясно, че кабинетът вдига прага и вместо да събира 50% от печалбата или дивидентите на държавните дружества, ще събира „не по-малко от 50 на сто“ – тоест колкото прецени, може и 100%. Като причина за промяната от правителствената служба посочват „текущите нужди на бюджета, предизвикани от усложнената международна ситуация“.

Дългов провал

Според Чобанов за да не се стига до ситуация, в която резервът да падне до подобно ниско ниво (4.75 млрд. лв. към 8 април) и дори да има съмнения, че се е посегнало и на неприкосновените резерви, финансовото министерство трябваше да вземе мерки „навреме“. Такива например биха били тегленето на заем по-рано през годината или излизане на международните пазари.

Началото на годината по принцип е относително благоприятен за тегленето на дълг и тази възможност бе пропусната“, смята Чобанов.

Правителството обаче за първи път излезе на пазарите, и то вътрешните, едва след началото на войната в Украйна, което рязко повиши лихвите. Опитът на Асен Василев да вземе дългосрочен 10.5-годишен заем дори се провали заради липса на достатъчно поръчки и висока доходност.

За да успее да отговори на текущите си нужди, според Чобанов сега кабинетът следва да се обърне към по-краткосрочните опции, като 6-месечни или 1-годишни държавни ценни книжа, защото колкото по-кратък е срокът на падежа, толкова по-нисък е лихвеният процент.

Справка във финансовото министерство показва, че подобен матуритет за последно е използван през 2014 и 2015 г. около фалита на КТБ. Тогава фискалният резерв отново на моменти бе близо до законния минимум.

Априлските постъпления

Въпреки нивото от едва 4.75 млрд. лв. резервът бързо набъбна до 8.2 млрд. лв., движен от внасянето на приходите от ДДС до средата на месеца и изплатения от НЕК заем. До края на април пък се очакват и други по-големи постъпления, тъй като тогава изтича крайният срок за внасяне на дължими суми, посочени в данъчните декларации на физическите лица, авансови вноски от корпоративен данък, патентен данък и данък върху хазартна дейност за първото тримесечие на годината. Ускорената инфлация пък спомага за по-големи приходи по всяко от перата.