„Магистрална бедност“: Трасето на „Струма“ през Кресна (може би) ще се промени
Освен че липсва цялостно планиране, магистралите в страната се строят бавно и на парче, коментира Шишков
Трасето на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле най-вероятно ще се промени. В момента се изготвя анализ на мерките за опазване на околната среда, като той трябва да приключи в края на януари. Тогава ще стане ясно окончателното трасе на магистралата, а едва след това ще може да се пристъпи към разрешение за строеж. Това обясни регионалният министър Иван Шишков по време на изслушване в парламента.
Освен за „Струма“, той даде подробности и за строителството на магистрала „Хемус“, пътя Видин – Ботевград и плановете за магистрала „Черно море“. По думите на Шишков България страда от
магистрална бедност“,
тъй като освен, че трябва да бъдат построени още около 1200 км аутобанове и скоростни пътища, проектирането на инфраструктурните обекти също е до никъде. На този фон пък започналите проекти се бавят с години.
Въпросът с финансирането им остава да виси в пространството, тъй като, по думите му, за построяването на нужната пътна мрежа ще са нужни 20 млрд. лв. Именно заради това министърът предложи отново на депутатите да помислят за концесия на някои пътища в страната.
„Струма“ през Кресна
След окончателния избор на трасе, последният участък от аутобана ще има разрешение за строеж до май 2023 г., увери министърът. То обаче няма да е за целия 23.6-километров участък, а само „за малка част“ от него. Единствено по този начин може да бъде спасен ОВОС-ът, който изтича именно през май следващата година.
Мога да уверя, че ще направим всичко възможно, за да не загубим ОВОС-а и да спасим проекта“, коментира Шишков.
Въпросният анализ на екологичните мерки се прави върху трите възможни варианта за трасе, т.е. не е сигурно, че ще остане вариантът, избран по времето на ГЕРБ – трафикът в посока Гърция да минава по съществуващия път Е79 през дефилето, а в посока София – по нов път източно от него. Другите два варианти включват тунел или и двете платна да се изнесат по склоновете на Пирин.
Припомняме, че само преди седмица в регионална комисия стана ясно, че пък по времето на редовния кабинет „Петков“ е имало идея и за четвърти вариант, който предвижда разделянето на участъка на два етапа. При първия етап трасето да минава „горе-долу“, т.е. едното платно да се качи по склона на Пирин, а другото най-вероятно да минава по съществуващия Е79. При вторият етап на строителство и двете платна да се срещнат, но да са качени изцяло по склона на планината.
По думите на Шишков, ако анализът каже, че може да се строи съгласно варианта на ГЕРБ, приет още през 2017 г., то едва тогава Агенция „Пътна инфраструктура“ ще може да задвижи процедурите. Министърът обаче заяви, че е имало и далеч по-добри варианти, но е спокоен, че проектът ще бъде спасен.
Скоростният път Видин – Ботевград
Множество проблеми се оказа, че има при строителството на скоростния път Видин – Ботевград. Някои участъци се строят от държавното „Автомагистрали“ по инхаус процедури. Строителството върви безпроблемно единствено в частта между Мездра и Ботевград с дължина 33 км, като този участък се очаква да бъде завършен през 2024 г.
Между Видин и Макреш има забавяне за учредяване на сервитути при множество инженерни мрежи. По думите на Шишков казусът е решен, има разрешение за строеж и предстои възобновяване на дейностите.
За участъка между Руженци и Монтана, с дължина 30 км, се изпълняват устройствени процедури, като министърът се надява до май 2023 г. трасето да бъде обезпечено и строителството да започне от средата на следващата година. Отчуждаването трябва да приключи до края на тази година или началото на следващата, като тук забавянето се е получило заради обжалване на ПУП.
Трасето между Монтана и Враца има проблем, тъй като е проектирано да минава през складове за боеприпаси. Това налага нова разработка, което може да наложи и нов ОВОС. По думите на Шишков това ще забави строителството.
Припомняме, че проблемите бяха констатирани още от 2021 г., когато стана ясно, че само на два от участъците на пътя се строи, защото за тях има издадени разрешителни за строеж. Бившият регионален министър Гроздан Караджов също съобщаваше за бюрократични пречки. Въпреки това Караджов бе уверен, че строителството между Макреш и Монтана може да приключи предсрочно – през ноември тази година. Там бяха открити археологически находки. Днес Шишков не спомена нищо за въпросния участък.
Министърът коментира, че се прави процедура по ОВОС за тунел под Петрохан. По думите му, ако тунелът бъде построен, той ще скъси трасето на Видин – Ботевград с около 70 км, но и ще избегне тапите по Хемус.
„Хемус“
Министърът съобщи, че напредъкът на строителството на лот 1, 2 и 3 е съответно 66%, 20% и 47%. Той напомни, че реалистичният срок за завършване на участъка до Плевен е 2024 – 2025 г. Не е сигурно обаче, че градът ще има обход, който да се свързва с аутобана. Оказва се, че „Хемус“ няма предвиден и проектиран пътен възел с магистрала „Русе – Велико Търново“.
Шишков още веднъж напомни, че строителството през последнтие месеци е било спрямо, тъй като предшественикът му Гроздан Караджов не се е разплащал с фирмите.
Вторият лот е най-изостанал, защото е последно възложен“, коментира Шишков.
Така дори първият и третият да бъдат готови навреме, то вторият ще се забави, за да навакса изоставането.
Шишков коментира още веднъж, че за да продължи строителството на лот 4, 5 и 6, то вече построените обекти трябва да бъдат обявени за търпими с промени в ЗУТ. За 4 и 5 има одобрени ПУП, минали са и отчуждаване. Лот 6 е на „финала на отчуждаване“, но разрешение за строеж може да бъде издадено едва след приемането на специалния закон, който е дело на МРРБ и МС.
Шишков заяви, че е най-притеснен от факта, че обектите нямат гаранции, ТЪЙ КАТО са строени по инхаус процедури. Гаранцията остава за държавата, т.е. всякакви ремонти и нередности ще бъдат отстранявани за сметка на бюджета. Това е така, тъй като държавното „Автомагистрали“ е превъзлагало дейностите на частни фирми, получили огромни аванси, част от които са изнесени в чували или отишли за строителството на хотели.
Трябва да се потърси вариант строителството да продължи, да не се загубят авансовите пари и да се завърши по законов начин всичко“, коментира Шишков.
По думите на бившия зам-министър Андрей Цеков пък от 2.7 млрд. лв. за „Хемус“ са превъзложени 1.8 млрд. лв., като около 1 млрд. са изплатените аванси на т.нар. строителите под прикритие. При част от пътя Видин – Ботевград 856 млн. лв. са превъзложени от „Автомагистрали“, а авансите са в размер на 287 млн. лв.
За 7 и 8 лот, Шишков отново напомни, че трасетата минават през ловни стопанства и склад за боеприпаси. ПО думите му АПИ е в напреднала фаза, за да се заобиколят тези обекти и да се направи изменение в проекта. Шишков коментира, че всеки от лотовете ще се раздели на три, за да „може по-гъвкаво да се продължи проектирането и строителството“.
Трасето на лот 9 пък преминавало през гробище, но и този въпрос е решен с областния управител на Търговище, така че проектирането може да стартира.
„Черно море“
На автомагистрала „Черно море“ не трябва да се гледа просто като на аутобан, който да свърже Бургас и Варна, а като на транспортен коридор от Истанбул до Констанца, коментира Борислав Гуцанов (БСП). За момента обаче проектът тъпче на едно място.
По думите на Шишков през 2020 г. АПИ е провела процедури за разширеен идеен проект, така че да се избере трасе. Избран е един вариант, който трябва да мине през консултация през Басейнова дирекция Черноморски регион, а след това и през ОВОС. Въпреки че е избран един вариант, то е задължително пред МОСВ да се представят три и заради това в момента се разработват още два.
В начална фаза на проектиране на магистрала сме“, заяви министърът.
Реалистично е аутобана да получи ОВОС през 2024 г., коментира Шишков. По същото време трябва да се сдобие с ПУП и парцеларен план. По думите на министъра проектирането може да се заложи в цялост, но имайки предвид това, че минава през Бургас и Варна, най-вероятно строителстото ще бъде разделено на три лота.
Припомняме, че аутобанът може да получи еврофинансиране, тъй като е част от транспортен коридор номер 8.
За финал Николай Нанков (ГЕРБ) критикува министъра, че говори за пороци в инхаус възлагането, но в същото време по договорите служебният кабинет е изплатим над 320 млн. лв. За лот 2 са платени 35 млн. лв., а за лот 3 – 40 млн. лв. Останалите пари са изплатени за строителството на „Видин – Ботевград“.
Нанков коментира, че Шишков има поне 10-годишен план за развитие на инфраструктурата в България, но в същото време премиерът и финансовият министър не са внесли бюджет, който да изпълни визията на Шишков.
Това е политическо лицемерие – да говорите колко лошо е било преди вас, но да работите по същия начин. Може да прекратите всички порочни договори, според вас, и да започнете с нови договори.“