Между модерното и традицията: Брънчът е все по-популярен в София

Неделя е денят за голяма семейна закуска или обяд с приятели. И ако това е традиция за много хора от години, то към днешна дата тези сбирки започнаха да се наричат с ново име – брънч. Това е комбинация от късна закуска и ранен обяд. Терминът възниква като жаргонна дума на британските студенти около 1896 г. Негова родина е Северна Америка (основно САЩ и Канада), където всяка неделя семействата излизат да се забавляват, взимайки със себе си разнообразна лека храна.

Бранчът е обикновено от 11 до 14 часа. Идеята е да се заплати определена сума и да се възползва човек от менюто, което се предлага в дадения ресторант без ограничения на консумацията.

Нова възможност

Масово заведенията в София започнаха да предлагат подобен тип услуги на своите клиенти, виждайки колко популярно става сред тях. И така, според последната класация на Uswitch, където се анализират оценките на клиенти на над 235 000 ресторанта във всяка европейска столица, София е пета по рейтинг с 8.81 от 10 възможни точки. Челната позиция е отредена на нашата столица, въпреки че разполага със само 522 ресторанта – 88% по-малко от Париж (4.401). Брънчът в българската столица ще ви струва 21.20 евро, 21% по-евтино от Париж.

Когато говорим за брънч, е важно да се отбележи, че има два вида. Единият е тип хотелска закуска. При него се заплаща определена такса и клиентите се хранят толкова пъти, колкото искат.

Към днешна дата този тип брънч се поддържа само в едно или две заведения, а таксата на човек е много висока. Това, което повечето заведения в София правим, е алакарт меню с отделни порции. Първият тип брънч, особено покрай COVID, беше много трудно да се поддържа с всички мерки и това, че десетки хора вземат храна от една чиния", разказва пред Economic.bg Димитър Димитров, съосновател на Café 1920.

Това, което навремето му казвахме неделен обяд с приятели, на който ядем шкембе и пием бира, се превърна в брънч."

Така описва началото на този тип заведения в София Димитър Димитров. Според него пикът на тяхното развитие е отминал и вече се върви към „залеза“.

Брънч заведения, които предлагат този вид изхранване, и то до определен час, са много малко на брой. Всички останали, които започнаха с идеята да са брънч заведения, впоследствие вечерно време предлагат друго меню Това е обикновен ресторант, който предлага брънч. Лично аз не бих го категоризирал като брънч заведение", казва той.

По думите му София все повече ще заприлича на Запада, където има три или четири емблематични места, които предлагат този тип кухня. Те с времето ще оцелеят, защото ще са изградили доверие в своите клиенти и ще има постоянни такива, които ги посещават въпреки всичко.

Кои са другите топ европейски столици?

Гръцката столица Атина се нарежда на първо място със среден рейтинг от 8.88. С 1136 ресторанта, от които да избирате, средната цена на обяд в древния град е само 16.66 евро – петият най-евтин от всички анализирани столици. Това е само с 24 цента повече от обяд в Братислава, Словакия – най-евтината дестинация за брънч в Европа (средно 16.42 евро).

Столицата на Хърватия, Загреб, е на второ място с рейтинг от 8.85. Въпреки високите оценки на клиентите, средната цена в един от ресторантите за брънч е седмата най-висока в Европа – 32.48 евро. Това е почти двойно (94%) над средната цена за обяд в Атина. Средиземноморската столица на Малта, Валета, заема трета позиция със средна оценка 8.83.

Лисабон е на четвърто място с рейтинг от 8.82. С 2 010 ресторанта, брънчът в португалската столица е не само високо оценен, но и сравнително евтин, струвайки средно само 20.48 евро. Това е 8% по-евтино от съседната столица Мадрид (Испания), където обаче има с 9% повече ресторанти (2209).

Да стартираш преди пандемия

Това се случва с Café 1920, което официално отваря врати половин година преди да настъпи пандемията от COVID-19 и всички заведения в страната да затворят.

Кризата ни се отрази доста тежко. 2020 г. започна много добре, но след това до декември 2021 г. бяхме на ръба“, споделя Димитров.

По думите му въпреки всички трудности, с които е трябвало да се справи той и екипът му, никога не е мислил за затваряне. „Хората, с които работим, направиха доста големи компромиси със заплата си и с общи усилия успяхме да оцелеем, без да се стигне до затваряне", разказва той.