МФ понижи прогнозата си за българската икономика
Забавяне ще има при създаването на работни места и при инфлацията
Икономиката на България ще расте по-бавно през тази и следващите две години спрямо очакванията на Министерството на финансите от октомври. Реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. ще бъде 3.4%, а през 2020 и 2021 г. – по 3.3%. Последните оценки на финансовото ведомство са с 0.2-0.3 процентни пункта под прогнозата от октомври.
Експертите от Министерството на финансите посочват в пролетната макроикономическа прогноза, че планираното увеличение на публичните инвестиции и нарастването на износа ще имат основен принос за икономическия растеж през 2019 г., който въпреки занижените прогнози, ще бъде по-висок от този през 2018 г. (3.1%).
Частното потребление през тази година ще продължи да отчита устойчиво развитие, но темпът ще се забави в сравнение с предходната година, пише в документа на МФ. Растежът на частното потребление се забави значително през последното тримесечие на 2018 г., въпреки продължаващото нарастване на доходите и кредитите за домакинствата. По-ниският растеж се свързва с влошаването на доверието на потребителите от втората половина на 2018 г., което е предпоставка да очакваме и по-умерено нарастване на разходите от страна на домакинствата през 2019 г.
Високата база от 2018 г. също ще окаже влияние и ще допринесе за по-слабото повишение на частното потребление. Увеличаването на несигурността, свързано с нестабилната външна среда ще се отрази и в по-слабо представяне на частните инвестиции. През 2019 г., с изчерпване на еднократните негативни ефекти от 2018 г., се очаква възстановяване на положителната динамика на износа. Външното търсене от държавите от ЕС ще продължи да подкрепя нарастването на износа на България, но приносът ще бъде ограничен, с оглед очакваното забавяне в икономическата активност сред повечето от страните членки.
Същевременно, износът на България към Турция ще остане негативно повлиян от спада на икономическата активност в страната. Търсенето за експортно ориентираните отрасли и възходящата динамика на общите инвестиции ще се отразят в ускорение на вноса. Външната търговия ще окаже по-благоприятно влияние за растежа на БВП, като приносът на нетния износ към растежа ще остане отрицателен, но ще се понижи до 2.1 пр. п.
Икономическият растеж слабо ще се забави до 3.3% през 2020 г. в резултат на по-ниските правителствени разходи за потребление и инвестиции. Докато при частните инвестиции се очаква подобрение, повишаването на растежа на частното потребление ще бъде ограничено от по-слабото нарастване на доходите и заетостта. Очакваното подобрение на външното търсене, както по линия на ЕС, така и на някои трети страни, ще се отрази в ускорение на растежа на износа през 2020 г. В същото време, растежът на вноса на стоки и услуги ще се понижи в резултат на по-слабото вътрешно търсене и ще ограничи негативното влияние на външния сектор за растежа на БВП до 0.9 пр. п.
В периода 2021–2022 г. вътрешното търсене ще остане водещо за повишението по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Докато инвестиционната активност се очаква умерено да нарасне, динамиката на частното потребление ще бъде ограничена от развитията на пазара на труда, свързани с изчерпване на възможностите за нарастване на заетостта. Растежът на вноса ще продължи да изпреварва нарастването на из-носа, отразявайки се в отрицателен принос на външния сектор към растежа на БВП до края на прогнозния период.
Пазар на труда
В средносрочен план се запазват очакванията за по-бавно нарастване на заетостта с тенденция към стабилизиране и спад след 2020 г. Коефициентът на безработица остава близък до този в предходната прогноза, а коефициентът на икономическа активност на трудоспособното население (15-64 г.) е с между 0.5 и 0.1 пр. п. по-нисък до края на прогнозния период.
През 2018 г. броят на заетите отбеляза леко понижение от 0.1% спрямо очаквания растеж от 0.6%. Това бе свързано с по-слабото повишение на заетостта в индустрията и услугите през втората половина на годината, както и с продължаващото намаление на заетите в селското стопанство. За 2019 г. растежът на заетостта се оценява на 0.4%, като ускорението спрямо 2018 г. отразява очакването за значително по-слабо намаление на заетите в селското стопанство в сравнение с отбелязания спад от 6.1% през изминалата годината. Силната зависимост на сектора от климатичните условия прави трудна оценката за динамиката на заетостта, но очакването за по-нататъшно намаление се обуславя от високия дял на самонаетите (84.1% за 2018 г.) и преструктурирането на работната сила от малки стопанства, които разчитат основно на семейна работна сила, към по-големи стопанства, които наемат труд.
Броят на заетите в индустрията и услугите се очаква да се повиши през 2019 г., но с по-нисък темп спрямо предходната година. Инерцията в отслабеното търсене на труд в промишлеността след средата на 2018 г. ще се пренесе и през първата половина на 2019 г., и въпреки очакваното оживление през втората половина на годината, повлияно от ускорението в растежа на износа, за цялата 2019 г. растежът на заетите в промишлеността ще остане близък до този от 2018 г.
В условията на повишаване на предлагането на строителна продукция, динамиката на заетостта в строителството също ще остане положителна, но след силното нарастване през 2018 г. ще се забави поради базов ефект. Устойчивото повишение на вътрешното търсене подкрепя очакванията за ръст на заетите в услугите, чийто профил на развитие няма да се отклонява от този в индустрията и също се очаква да се забави. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4.6%1, което ще бъде съпроводено и с повишение на участието на трудоспособното население в работната сила (15-64 г.) до 72.3%, след забавеното нарастване на показателя през предходната година.
В периода 2020-2022 г. растежът на заетостта се очаква да отслабне и постепенно да премине към намаление от 0.1% през 2021 г. и 0.3% през 2022 г. Това ще бъде повлияно от ограниченията от страна на предлагането на труд, обусловени както от негативните демографски тенденции и намалението на работната сила, така и от бързото изчерпване на свободния трудов ресурс от безработни и лица извън работната сила (обезкуражени), които най-бързо биха могли да задоволят търсенето на труд.
Коефициентът на безработица ще запази тенденцията на намаление, която ще се реализира с все по-бавни темпове до достигане на около 4% през 2021–2022 г. В условията на спад на населението и на работната сила, коефициентът на икономическа активност (15-64 г.) ще продължи да се повишава до 74.5% в края на прогнозния период.
Инфлация
Средногодишната инфлация за 2018 г. бе 2.6%, като числото бе близко до това от есенната прогноза на МФ от 2.7%. Инфлацията в края на годината бе 2.3%. През последните два месеца на 2018 г. инфлацията на годишна база се сви значително, което се дължеше в най-голяма степен на цените на течните горива, които бяха повлияни от спада в международните цени на суровия нефт (с 30% за двата месеца).
Като се имат предвид допусканията за очакваната динамика на международните цени на суровините през 2019 г., натискът за нарастването на производствените и потребителските цени през 2019 г. е доста по-малък в сравнение с есента на 2018 г. От друга страна, вътрешните фактори за инфлация се запазват, въпреки че потреблението на домакинствата се очаква да нарасне с по-нисък темп. От очаквания ограничен ефект при международните цени на суровините се прогнозира годината да завърши с доста по-нисък ценови натиск при потребителските цени на стоките в сравнение с услугите.
Инфлацията в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2.4%, малко по-висока в сравнение с края на 2018 г. Цените на храните се прогнозират да бъдат по-високи поради спада в произведената продукция и добавената стойност в селското стопанство и увеличените енергийни разходи от предходната година, а също така и от очакваното повишение в международните цени на някои зърнени храни през 2019 г. Също така се очаква и леко нарастване в цените при неенергийните промишлени стоки, при положение, че от периода след кризата техните цени отчитат спад.
Средногодишната инфлация се прогнозира да бъде 1.8%, което технически се дължи на отчетените месечни стойности през 2018 г. Базисната инфлация в края на годината се очаква да достигне 2.5% и да бъде по-висока в сравнение с тази в края на 2018 г. от 2.1%.
В края на прогнозния период като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлацията в края на годината, поради по-ниските международни цени на петрола, стабилизирането в цените при останалите суровини, като и от забавените темпове на нараства-не на вътрешното търсене. От по-ниското равнище на цените на услугите спрямо стоките, в средносрочен период се очаква относителната цена при услугите да нараства с по-висок темп спрямо общото нарастване на цените.
Възможно е в прогнозния период да има повишение на някои от цените на стоките и услугите с административни цени. В прогнозата такива корекции не са предвидени, поради липса на официални разчети за бъдещата динамика на тези цени, пише в доклада на МФ.