Милен Велчев: Щетите за икономиката ще са поправими

Непоправими щети за икономиката засега не очаквам. Разбира се, че ще има тежки щети върху някои сектори. Туристическият сектор и пътуванията трудно ще се възстановят и няма да им бъде много лесно, но в крайна сметка и това ще стане. Засега летният сезон изглежда под заплаха, защото не се знае кога ще бъдат разхлабени ограниченията. На мен ми изглежда така, но дано да греша. Това каза в ефира на БНТ Милен Велчев, финансов министър в правителството на „Сакскобургготски“.

Според него не е възможно, а и не е необходимо, в България да се раздават пари „на калпак“. „Ние нямаме печатница за пари както Фед. Социалната система в България по-добре обезпечава обикновения човек, в сравнение със САЩ, поне от гледна точка на стандарта на живот“, каза Велчев.

„Мерките на държавата дотук ми изглеждат достатъчни. Дали ще са достатъчни за цялата криза, не знам, защото не знам колко ще е дълга. Още в началото на кризата казах, че мерките трябва да са насочени към работещите и чрез фирмите да се защитят техните работни места, но и самоосигуряващите се не трябва да бъдат оставени на произвола“, каза той.

Той добави, че ако е бил финансов министър сега, е щял да подходи както Владислав Горанов и да изтегли нов дълг. „Нека си дадем сметка, че тези 10 млрд. лв. (заложеният таван на дълга с актуализацията на бюджета – бел. ред.) не са предназначени за незабавно харчене, даже се надяваме, че ще останат в резерва за по-нататъшни предизвикателства. Но ако сега има условия да вземем дълг и да се подсигурим за една по-дълга криза, трябва да го направим, защото не  ясно след шест месеца какво ще е положението“, каза Милен Велчев. Той напомни, че за разлика от много европейски държави, в България правителството не може да тегли заеми без санкцията на Народното събрание. „В крайна сметка изхарчването на всеки лев от този дълг пак ще трябва да бъде одобрявано от парламента“, добави той.

Велчев коментира и мярката „60/40“, като според него в първоначалния ѝ вид бизнесът е имал основание да я критикува, защото не обхващаше осигуровките. „Лесно е да се направи калкулация, че от общите разходи за труд държавата предлагаше да поеме съвсем малка част. Сега изглежда доста по-адекватна. Но хотелите и ресторантите, например, трудно биха се справили дори със 100% субсидия, защото имат и други разходи, които трябва да се покриват от нулеви приходи“, каза бившият финансов министър.

Той обаче смята, че има други фирми, които стоят доста добре в кризата - произвеждащите защитни и санитарни материали, фирми за доставка на храна, фармацевтични продукти и др.

Той посъветва фирмите, въпреки дадения шанс да отложат с шест месеца плащанията на кредитите, да си обслужват задълженията, ако имат тази възможност. „Защото кризата ще свърши и тежестта ще се стовари изведнъж. Ако могат да ги обслужват, да ги обслужват“, препоръча Велчев.

Бившият финансов министър коментира и скандала с кредитирането на колекторската фирма със 75 млн. в. от ББР, което доведе до отстраняването на главния изпълнителен директор Стоян Мавродиев и на целия управителен съвет. „Аз никога не съм бил привърженик на държавното банкиране. Неслучайно едно от първите неща, когато влязохме в управлението, беше да приватизирам и останалите две търговски банки. Банковият сектор при нас е с достатъчен капацитет да предложи достатъчно услуги на населението и фирмите и конкуренция от държавата н е здравословна“, смята Велчев.

Според нето ББР в този си вид трудно може да изпълнява функциите на кредитор на малки и средни фирми. „Ако се търси такъв ефект, трябва да се разпише ясно какви кредити и на какви фирми да се предоставят. Това не е факт в момента и ББР е напълно свободна да обслужва и големи фирми. Самата структура на банката не предполага да обслужва малки и средни фирми, защото няма клонова структура, има ограничен персонал и е трудно масово да предложи продукти на голям брой малки фирми“, коментира Велчев.

По отношение на плановете на правителството да кандидатства за „чакалнята“ на еврозоната до 30 април, той смята, че България има такава готовност от десет години и повече. „Ако стане сега, само мога да приветствам действията на правителството, но с доза съжаление, че се забави процесът. По-добре щеше да е днес да сме в еврозоната, отколкото да сме на прага на предверието“, каза той.