300 млрд. кубика газ не достигат на Европа

На Европа ѝ е нужен внос от 300 млрд. куб. метра годишно, за да покрива недостигът на собствения си добив. За това предупредил Андреас Ширенбек, главен изпълнителен директор на една от големите германски енергийни компании – UNIPER, пише руският сайт „Нефть России”. Единственият източник, който може да достави такова огромно количество синьо гориво, е Русия, поради което изграждането на „Северен поток 2”не бива да се бави повече, смятат в Германия.

През миналата година потреблението на природен газ в Европа достигна 390 млрд. куб. м, а повече от половината от това количество бе доставено от „Газпром” – 210.7 млрд. куб. м. С пускането в експлоатация на „Северен поток 2“ доставките на гориво от Сибир ще се увеличат с още 55 млрд. кубометра. Даже и това обаче няма да удовлетвори растящите нужди от синьо гориво в Европа, категоричен е Андреас Ширенбек.

Всъщност, недостигът на природен газ е резултат не толкова от повишеното потребление, отколкото от непрекъснато намаляващия собствен добив. Най-голямото находище на континента – холандското Грьонинген, от което идваше 18% от целия добив в ЕС, вече започна да консервира част от сондажите, като окончателното му изчерпване се измести с 8 години напред - от 2030 на 2022 г.

Добивът си съкращава и Дания, която не разреши на Русия да строи участък от „Северен поток 2” през нейните териториални води. Датското находище Тайра вече беше закрито, а Копенхаген започна да купува руски природен газ от газопреносната система на Германия. Поради това енергийните анализатори в ЕС вече прогнозират, че най-късно до пролетта Дания ще преосмисли своята позиция и ще разреши преминаването на тръбите на през нейните териториални води.

Сериозен спад на добива на газ се отчита през последните години и в Норвегия, и във Великобритания.

Целият този недостиг, както вече стана ясно, не може да бъде поет нито от доставките на компресиран газ (CNG), нито от шистовия на САЩ, нито обикновен от Катар и други страни. Сериозният дефицит дава зелена светлина за спешно реализиране и на други инвестиционни проекти, сред които е и продължението на „Турски поток“ през България, Сърбия и Унгария (т. нар. „Балкански поток“).