Мнозинството българи очакват зеленият преход да се ускори

След година на предизвикателства, в която руската инвазия в Украйна предизвика продължаваща енергийна криза и ускори инфлацията в цяла Европа, и лято, белязано от рекордни горещини и суши, българите все повече осъзнават въздействието на изменението на климата и неотложността, с която трябва да се действа.

Това са част от изводите от последното годишно проучване за климата, проведено през август и публикувано днес от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Докато пандемията от COVID-19 е била смятана за едно от най-големите предизвикателства пред българите миналата година, сега преобладават опасенията за инфлацията. 52% я посочват като своя основна грижа в сравнение с 36% в останалата част от Европейския съюз.

Междувременно 80% от българите казват, че усещат ефектите от изменението на климата върху ежедневието си (3 процентни пункта повече спрямо 2021 г.).

80% смятат, че ако не намалим драстично потреблението си на енергия и стоки през следващите години, за да разрешим енергийната и климатичната кризи, ще вървим към глобална катастрофа. В същото време 87% считат, че правителството реагира твърде бавно, а само 34% – че България ще успее да намали значително въглеродните си емисии до 2030 г.

Война в Украйна и зелен преход

Повечето българи (62%) са на мнение, че войната в Украйна и последиците от нея върху цената на петрола и газа трябва да ускорят зеления преход (при средно за Европа 66%). От ЕИБ уточняват, че тъй като проучването е проведено през август тази година, общественото мнение по тази тема може да се е променило в някаква степен.

Когато са помолени да класират енергийните си приоритети, българите са посочили, че очакват правителството им да постави приоритет върху развитието на възобновяемите енергийни източници (51%), преди да се съсредоточи върху диверсификацията на енергийните доставки, за да избегне прекаленото разчитане на един доставчик на енергия (36%).

Енергоспестяването не се счита за приоритет. По-малко българи от средното за ЕС смятат, че гражданите и фирмите трябва да направят повече, за да намалят собственото си потребление (13% спрямо 19%). Това обаче важи в по-голяма степен за по-младото поколение (22% сред 15- до 29-годишните).

Справяне с изменението на климата и енергийните цени

За да намалят потреблението на енергия, българите искат замърсяващите стоки и услуги, като пътуване със самолет и джипове, да се облагат с по-високи данъци, за да се отчетат екологичните им разходи (65%). Те също така искат цените на енергията да бъдат обвързани с потреблението, като най-големите консуматори да се таксуват повече (66%).

Ако българите намалят температурата в домовете си тази зима, само 14% от тях биха приели да я ограничат до 19°C (14 процентни пункта по-малко от средното за ЕС – 28%). Междувременно 23% казват, че вече не могат да си позволят да отопляват добре дома си.

И накрая, относно справянето с високите цени на енергията, българите смятат, че в краткосрочен план правителството трябва да даде приоритет на ограничаването или регулирането на цените на газа, петрола и въглищата (31%) и намаляването на свързаните с енергията данъци (27%) пред раздаването на ваучери за енергия (15%).

Преди климатичната конференция COP27, резултатите от климатичното проучване на ЕИБ за 2022 г. показват, че българите вярват, че ускоряването на възобновяемата енергия е приоритет в борбата с глобалната енергийна и климатична криза. В ЕИБ от много години подкрепяме иновативни инвестиции в чиста енергия, като изграждането на вятърни паркове и по-енергийноефективни социални жилища. Готови сме да използваме нашата пълна гама от консултантски и финансови инструменти, за да подкрепим България в справедливия преход към зелена енергия, който не оставя никого настрана“, коментира вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова.

Относно проучването на ЕИБ

ЕИБ стартира петото издание на проучването си за климата, което е задълбочена оценка на това как хората се чувстват относно изменението на климата. Проведено е в партньорство с фирмата за пазарни проучвания BVA и има за цел да популяризира по-широкия дебат относно нагласите и очакванията по отношение на действията в областта на климата. Повече от 28 000 респонденти са участвали в проучването, с представителен панел от хора на възраст 15 и повече години за всяка от 30-те анкетирани държави.

За Европейската инвестиционна банка

От 2019 г. насам ЕИБ ускори трансформацията си в климатична банка, като се ангажира да отдели най-малко 50% от финансирането си от 2025 г. за инвестиции, които допринасят за борбата с изменението на климата и смекчаването на последиците от него.