Ще си спомни ли Китай за икономическия си възход преди пандемията?

Китайската икономика не успя да се възстанови с очакваните темпове след COVID-19, което я поставя пред труден избор за 2024: да поеме по-голям дълг или да расте с по-бавно, пише Reuters. Десетилетия наред вече втората по големина икономика постигаше зашеметяващи икономически показатели и сега липсата им притеснява властта.

Очакванията бяха, че след като Китай се откаже от своите драконовски мерки, свързани с ограничаване на разпространението на COVID-19, потребителите ще се върнат в моловете, чуждестранните инвестиции ще се съживят, производството във фабриките ще се засили, а търговете на земя и продажбите на жилища ще се стабилизират.

Вместо това китайските купувачи спестяват за "черни дни", чуждестранните фирми изтеглят парите си, производителите са изправени пред намаляващо търсене от Запада, местните правителствени финанси се колебаят, а строителните предприемачи са пред фалит.

Попарените очаквания отчасти оправдаха онези, които винаги се съмняваха в модела на растеж на Китай, като някои икономисти дори направиха паралели с балона в Япония, който се раздуваше преди да дойдат 90-те години и периода на „изгубените десетилетия“, през които икономиката стагнира.

Китайските скептици твърдят, че Пекин не успява да пренасочи икономиката от водено от строителството развитие към воден от потреблението растеж, каквото трябваше да направи още преди десетилетие. Оттогава нарастването на дълга изпревари икономиката, достигайки нива, които местните правителства и фирмите за недвижими имоти сега се чудят как да обслужват.

Политиците се зарекоха тази година да стимулират потреблението и да намалят зависимостта на икономиката от имотите. Комунистическото правителство насърчава банките да отпускат повече заеми за производство с висока добавена стойност, далеч от недвижимите имоти.

Но конкретна дългосрочна пътна карта за изчистване на дълга и преструктуриране на икономиката, липсва.

Каквито и избори да направи Пекин, ще трябва да отчете застаряващото и намаляващо население и трудната геополитическа среда, тъй като Западът става предпазлив при правенето на бизнес с Китай.

Защо е от значение китайската икономика?

Китайската икономика вероятно ще нарасне с 5% през 2023 г., изпреварвайки световния растеж. Но Китай инвестира над 40% от продукцията си – два пъти повече от Съединените щати – което предполага, че значителна част от вложенията са непродуктивни.

Това означава, че много китайци не усещат този растеж. Младежката безработица надхвърли 21% през юни – последният период с данни, преди Китай да спре да ги отчита без обяснение.

В икономика, в която 70% от богатството на домакинствата е в имоти, собствениците на жилища се чувстват по-бедни.

Националният песимизъм може да изправи президента Си Дзинпин пред рискове за социалната стабилност, казват анализатори. Ако Пекин се подхлъзне към упадък в стила на Япония, ще е дори преди да е достигнал тогавашното развитие на Токио.

Това би се усетило широко, тъй като повечето световни индустрии зависят значително от доставчиците в Китай. Африка и Латинска Америка разчитат Китай да купува техните стоки и да финансира тяхната индустриализация.

Какво предстои през 2024 г.?

Проблемите на Китай му дават малко време, преди да трябва да направи някои трудни избори. Политиците се стремят да променят структурата на икономиката, но реформата винаги е била трудна в комунистическата страна.

Усилието за повишаване на благосъстоянието на стотици милиони работници мигранти от селските райони, които според някои оценки биха могли да добавят 1.7% от БВП към потреблението на домакинствата, ако имаха подобен достъп до обществени услуги като градските жители, вече спира поради опасения за социалната стабилност и разходите.

Усилията на Китай да разреши проблемите си със собствеността и дълга се натъкват на подобни опасения.

Кой ще плати за лошите им инвестиции? Банки, държавни фирми, централното правителство, предприятия или домакинства? Всяка от тези опции може да означава по-слаб бъдещ растеж, казват икономисти. Засега обаче Китай изглежда колеблив да направи избор, който би пожертвал растежа за реформи.

Правителствени съветници призовават за поставяне на цел за растеж от около 5% за следващата година.

Въпреки че това е в съответствие с целта му за 2023 г., няма как да има същото положително въздействие върху растежа ниската годишна база, дължаща се на блокиранията през 2022 г.

Подобна цел може да тласне страната към повече дългове – типът фискална отпуснатост, която накара Moody's да намали перспективата пред кредитния рейтинг на Китай до "отрицателна" този месец, тласкайки китайските акции до петгодишно дъно.

Къде се изразходват тези пари ще ни покаже дали Пекин променя подхода си или удвоява модел на растеж, за който мнозина се страхуват, че е преминал.