МРРБ търси 276 млн. лв. за индексация на договори със строители

Около 276 млн. лв. с ДДС. Толкова ще струва индексацията по някои от големите инфраструктурни обекти в страна. Става въпрос за увеличение на цените по договорите за строителство на тунел „Железница“ от магистрала „Струма“, като в тази част ще бъде индексиран и договор за опазване на природата в Кресненското дефиле. За него преди седмица еколози сигнализираха за прикрито строителство от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“. В сумата ще влезе и индексацията на участъци от магистрала „Европа“.

Economic.bg изпрати запитване до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с искане за точната разбивка на сумите по различните договори, така че да стане ясно кой от проектите точно с колко ще поскъпне, но от там върнаха единствено общата сума за тези проекти.

От ведомството казват, че са сключени общо 16 допълнителни споразумения за изграждащите се участъци от магистралите „Европа“ и „Струма“, за обходния път на Бургас, както и за проекти, финансирани по оперативните програми „Региони в растеж“ и „Околна среда“ 2014 – 2020 г. и програмите за териториално сътрудничество на ЕС.

"За индексацията на договорите за строителството на обектите: АМ „Струма“ 3.1, включително и за тунел „Железница“ с трите подучастъка и АМ „Европа“, финансирани по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, за модернизацията на път I-8 Калотина – СОП, частично финансиран от Механизма за свързана Европа, както и за изпълнение на част от мерките за смекчаване на въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле и повишаване на безопасността в участъка, финансиран от държавния бюджет, прогнозната стойност е 276 млн. лв. с ДДС", гласи точният отговор от ведомството.

По груби сметки общата стойност на договорите за всички тези обекти е над 861 млн. лв. без ДДС, или 1.034 млрд. лв. с ДДС. Ако общата крайна сума с ДДС бъде индексирана с 15%, то би трябвало да са нужни 155.1 млн. лв. за индексация. МРРБ обаче цитира сума от 276 млн. лв. с ДДС.

Справка в Регистъра за обществени поръчки (ЦАИС) показва, че по някои от контрактите вече има сключени споразумения за индексация, но в тях не е посочена цената и на практика не става ясно с колко точно процента ще поскъпнат договорите. Най-вероятно ведомството първо ще се опита да подсигури средства. За момента не е ясно и дали въпросните 276 млн. лв. няма да набъбнат, тъй като може да се появят и други строители, които биха пожелали индексиране.

От отговора на МРРБ се разбира, че ще бъдат индексирани и други проекти, които ведомството или структурите под шапката му управляват. Водят се преговори за договори по няколко оперативни програми – „Региони в растеж“, „Околна среда“ 2014 – 2020 г. и програмите за териториално сътрудничество на ЕС.

Припомняме, че индексацията на строителни договори стана възможна след промени в Закона за обществените поръчки, приети от 47-ото Народно събрание. Тогава депутатите дадоха възможност на Министерския съвет да изготви и приеме методика за индексиране, по която да определи процентът на поскъпване.

Служебният кабинет изготви въпросната методика в края на септември миналата година, като не заложи конкретен таван на поскъпването. Впоследствие обаче стана ясно, че държавата трудно може да намери средства за индексация на проекти, финансирани от държавния бюджет. Също така свободният ресурс по оперативни програми позволяваше индексация в размер на 15% от стойността на контрактите.

Регионалният министър Иван Шишков дори коментира, че в бюджета за 2023 г. трябва да бъдат заложени средства, тъй като ще бъдат индексирани и проекти, управлявани от АПИ и МРРБ. Това обаче на практика не се случи и до момента няма яснота откъде ще дойде финансирането.

Индексацията на договорите за строителство е честа тема на разговори по време на последните срещи между Камарата на строителите в България и различните политически сили. Най-вероятно браншът се надява, че при евентуално сформиране на правителство и действащ парламент, депутатите биха гласували нов бюджет, в който да заложат необходимите средства.

Тунел „Железница“

Обществената поръчка за строителство на „Железница“ е разделена на 3 подучастъка, като за тях АПИ е сключила договори с 3 различни изпълнителя в периода 2018 – 2019 г. Справка в ЦАИС показва, че по два от контрактите са подписани споразумения за индексация на 30 януари тази година, а по единия – на 16 март 2023 г. Така страните (в случая АПИ и изпълнителите) се договорят, че цените по договорите им подлежат на изменение, според методиката, приета от Министерския съвет. В документите за изменение на договора не фигурира обаче точната стойност на индексацията по контрактите. МРРБ също не я посочва в отговора към медията.

До момента стойността на строителството е 241.2 млн. лв. без ДДС. Ако все пак приемем, че и трите контракта ще бъдат индексирани с 15%, това означава, че обектът ще се оскъпи с 36.1 млн. лв., достигайки до над 277.3 млн. лв. без ДДС. Строителството се финансира по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.

Подучастък №1 от км 366+000 до км 366+720, включително обслужващ тунелен път при северния портал на тунел „Железница“ – стойността на договора е 29 985 345 лв. без ДДС. Изпълнител е ДЗЗД „Железница-Север“, с участници „ГБС-Инфраструктурно Строителство“ АД, „Главболгарстрой“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД.

Подучастък № 2 от км 366+720 до км 369+000, включително обслужващ тунелен път при южния портал на тунел „Железница“ и площадка за хеликоптери – тук стойността на договора е 185.4 млн. лв. без ДДС. Изпълнител е ДЗЗД „АМ Струма Тунел 2018“, с участници „Джи Пи Груп“ АД, „Глобъл Кънстръкшън“ ООД и „Виа План“ ЕООД.

Информацията в ЦАИС сочи, че цената по договора вече е била променена веднъж – на 26 септември 2022 г. и е увеличена със 7.35 млн. лева без ДДС, достигайки до 192.7 млн. лв. без ДДС. Като мотив за увеличението е цитирана необходимост всички метални елементи в тунелните тръби да са от неръждаема стомана.

Подучастък № 3 от км 369+000 до км 370+400 – стойността на договора е 18.44 млн. лв. без ДДС. Изпълнител е „ПСТ Груп“ ЕАД.

Лот 3.1 Благоевград – Крупник

Отсечката е с дължина 12.6 километра, като е разделена на два подучастъка – преди и след тунел „Железница“. Стойността на договора е почти 155 млн. лв. без ДДС. Изпълнител е „ДЗЗД АМ Струма 3.1“, в което участват: „Грома Холд” ЕООД, „Европейски Пътища“ АД, „АБ” АД – Хасково, „Хидрострой“ АД, „Алве Консулт” ЕООД.

В ЦАИС не фигурира споразумение за индексиране на цената, но от МРРБ в отговора до Economic.bg посочват, че и този проект ще подлежи на увеличение. Ако и тук индексацията е в размер на 15%, ще са нужни малко над 23 млн. лв. Обектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.

Последното изменение в договора е от 3 февруари 2023 г., като е променен срокът за завършване на обекта – от 2551 дни на 2995 дни. Така крайният срок е 24 април 2024 г. Промяната е направена заради откритите свлачища при тунел „Железница“, чието укрепване започна преди дни.

Движението по първия участък от Лот 3.1, с дължина 7 км (от км 359+000 до км 366+000), от Благоевград до кръговото кръстовище с път I-1 София – Кулата преди строящия се тунел „Железница“, беше пуснато през май 2019 г.

Вторият участък от с. Железница до с. Крупник (от км 370+400 до км 376+000) е с дължина 5.6 км. Той е разделен на два подучастъка. През септември миналата година бе пуснато движението по първия подучастък от с. Железница до Симитли, който е с дължина 2.7 км. Последните 2.9 км от подучастъка от Симитли до Крупник ще бъдат изградени, след като се реши откъде ще минава следващият проблемен лот от аутобана – този през Кресненското дефиле, между Крупник и Кресна.

„Смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле“

Това може би е една от най-интересните поръчки, които подлежат на индексация. Договорът е на стойност малко над 2.4 млн. лв. Изпълнител е „Интерхолд“ ЕООД. От документацията в ЦАИС става ясно, че стойността по контракта вече е била повишена веднъж – със 785 875 лв, достигайки до малко над 3.2 млн. лв. Това е станало със споразумение от 29.07.2022 г., а като мотив са посочени допълнителни мерки за пътна безопасност.

Споразумението за индексация е подписано на 7 март 2023 г. Ако и тук бъдат приложени 15%, договорът ще се оскъпи с около 48 хил. лв. Проектът се финансира със средства от държавния бюджет. 

На пръв поглед сумата е малка и почти незначителна на фона на останалите проекти, но само преди седмица еколози сигнализираха, че именно по този договор АПИ е вкарала строителна техника в участъка между Крупник и Кресна. Така според тях се предрешава изборът на трасе на аутобана, по което от години наред се спори.

Тази седмица пък стана ясно, че анализът на екологичните мерки, който се готви от Министерство на екологията и трябва да покаже откъде точно ще мине магистралата, ще бъде готов едва през април – месец преди да изтече оценката по ОВОС за участъка.

Магистрала "Европа"

Трасето на магистралата е разделено на три лота. Първият е от ГКПП „Калотина“ до Драгоман. Вторият е между Драгоман и Сливница, а третият е между Сливница и Северната скоростна тангента. Строителството на цялата магистралата ще струва 462.6 млн. лв. без ДДС. Така ако трите контракта бъдат индексирани с 15%, ще са нужни още 69.3 млн. лв. без ДДС.

Изцяло завършен е вторият лот, като той бе пуснат в експлоатация преди 2 години. Строителството му струваше 97.8 млн. лв. без ДДС., или малко над 117.3 млн. лв. с ДДС. Изпълнител е „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД. В началото на 2021 г. обаче обектът поскъпва. Тогава е актуализирана цената по договора, като тя вече достига 102.7 млн. лв. без ДДС. Като мотив за поскъпването са цитирани изграждането на нов пътен възел и допълване на ограничителни системи по цялата дължина на обекта.

Тъй като обаче дейностите са завършени през 2021 г., т.е. година след пандемията и инфлацията в строителния бранш, и този договор подлежи на индексация. Споразумението за това е подписано на 13 февруари тази година. Ако и тук приемем, че индексацията ще е в размер на 15%, то ще са нужни още над 15.3 млн. лв.

Стойността на договора за лота между ГКПП „Калотина“ и Драгоман е 137.5 млн. лв. без ДДС. Изпълнител е cтpoитeлнo oбeдинeниe, нaчeлo c „Щpaбaг“. Средствата се осигурят по линия на механизма „Свързана Европа“ и държавния бюджет. Споразумението за индексация е сключено на 11 януари 2023 г. Ако договорът се индексира с 15%, той ще поскъпне с около 20.5 млн. лв.

Припомняме, че регионалният министър Иван Шишков обеща да пусне за движение 6.5 километра от лова за Великден.

Дейностите по последния лот – между Сливница и София – още не са започнали. В края на 2021 г. поръчката за строителството бе спечелена от консорциум, начело с ГБС, а цената на договора е 222.5 млн. лв. без ДДС. Тъй като последният лот се финансира със средства от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. кабинетът се разбърза, за да спаси парите. За да не бъде изгубено финансирането, до края на годината строителството ще трябва да бъде готово поне на 50%.

Справка в системата на ЦАИС показва, че няма подписано споразумение за индексация на цените. Ако все пак се стигне до такова, и то е в размер на 15%, ще са нужни още 33.3 млн. лв.

Останалите проекти

Обходният път на Бургас

За проектите, изпълнявани изцяло със средства от републиканския бюджет, е подписано допълнително споразумение за индексация на договора за строителството на обходния път на Бургас. През 2022 г. са изплатени 10 млн. лв. с ДДС. Необходимите средства за 2023 г. по предварителна прогноза е около 15 млн. лв. с ДДС.

Оперативните програми

За проектите по оперативните програми „Региони в растеж“, „Околна среда 2014-2020 г.“ и програмите за териториално сътрудничество на ЕС на индексация подлежат договорите за строително-ремонтни работи за 13 проекта. По предварителни разчети прогнозната стойност, необходима за тяхната индексация, е 34.9 млн. лв. с ДДС. До момента са сключени 9 допълнителни споразумения, по които не са извършвани плащания, съобщават от МРРБ.

По Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) – 5 обекта:

• Лот 32 „Път II-23 Русе - Кубрат от км 0+030 до км 21+550, с обща дължина 21,520 км, област Русе;
• Лот 33 Път II-23 Русе - Кубрат от км 21+550 до км 46+771, с обща дължина 25,221 км, области Русе и Разград – участък от км 43+920 до км 46+771;
• Лот 34 Път III-559 Полски градец – Тополовград – с. Устрем от км 4+500 до км 23+520 и от км 35+060 до км 39+450, с обща дължина 23,410 км, област Хасково;
• Лот 35 Път III-2077 Каблешково - Межден от км 11+000 до км 20+564.83, с обща дължина 9,565 км, област Силистра;
• Лот 36 Път III-9004 Варна – Белослав – Разделна – Падина – Житница от км 18+212 до км 21+176, от км 24+169 до км 25+604 и от км 27+400 до км 41+839, с обща дължина 18,838 км, област Варна.

По Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (ОПОС) – 2 обекта:

• Укрепване на свлачище на път I-4 /Е-772/ о.п. Севлиево - Велико Търново, от км 84+624 до км 84+905 и откоса от южната му страна, в района на Севлиево;
• Укрепване на свлачище на път I-1 София – Перник от км 281+150 до км 281+600 при с. Владая.

По Програмите за териториално сътрудничество на ЕС – 2 обекта:

• Реконструкция на път II-86 Средногорци - Рудозем от км 125+727.46 до км 132+920, област Смолян;
• Основен ремонт на път II-81 Берковица - Монтана от км 94+000 до км 101+199.48, област Монтана.

В процес на договаряне е индексацията на още четири договора, от които два са за проекти по ОПРР и 2 – по ОПОС.

Управляващият орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 публикува указания към бенефициентите относно възможността за увеличаване размера на безвъзмездната финансова помощ (БФП) по сключени договори в процес на изпълнение във връзка с настъпилите инфлационни процеси.

Към 27.03.2023 г. към УО на програмата са подадени общо 72 искания за изменение на договори за БФП. От тях са одобрени 42 искания за изменение на договори в изпълнение. Общият размер на инфлационната добавка по сключените 42 анекса е на стойност 24 816 285.22 лв. В процес на обработка са още 30 искания за изменение на договори. Индикативният размер на инфлационната добавка по тях е на обща стойност около 10.1 млн. лв.

Определеният от Управляващия орган на ОПРР краен срок, до който бенефициентите могат да подават искания за изменение по сключени договори, е 31 март 2023 г.