Банките отсрочиха кредити за над 9 млрд. лв. заради Covid кризата

Теглейки чертата след изтичането на последния месец, в който можеха да се подават искания за отсрочване на задълженията, резултатите са следните:

Позиция	Брой кредитополучатели		Брутна балансова стойност, хил. лв.
	Подадени	Одобрени	Подадени	Одобрени
Предприятия	14 343	13 165	7 710 573	6 975 835
Домакинства	110 607	93 316	2 286 958	2 047 326
Общо	124 950	106 481	9 997 531	9 023 161

Малко над 14 хил. фирми са подали искане за отсрочване на задълженията по кредитите им, от които одобрени са 13 165, т.е. отказите на търговските банки са под 10%. Номинално одобрените отсрочки за бизнеса се равняват на приблизително 7 млрд. лв. при подадени заявления за задължения на стойност 7.7 млрд. лв. За домакинствата подадените заявления са 111 хил., а одобрените – 93 300, което означава, че при тях отказите са били по-чести – близо 16%, или всеки шести кандидат. Номинално обаче гражданите са отсрочили значително по-малко кредити в сравнение с бизнеса – малко над 2 млрд. лв.

Спрямо 31 август 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства е намалял с 2 267, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, спада с 48 млн. лв. От централната банка обясняват, че понижението се дължи на доброволно отказалите се кредитополучатели, първоначално подали молба за ползване на възможностите на мораториума, и на онези, за които гратисният период по мораториума вече е изтекъл. Това са първите кандидатствали за отсрочка бизнеси и домакинства още в навечерието на коронакризата.

Припомняме, че в средата на юли Българската народна банка (БНБ) удължи до 30 септември срока за подаване на искания от клиенти на търговските банки за отсрочване на задължения и одобряването им от банките. Гражданите и фирмите можеха да ползват отстъпката, ако докажат, че са загубили доход заради противоепидемиологичните мерки, свързани с коронавируса. Другото важно условие бе кандидатите да нямат просрочия по кредита си повече от 90 дни. Отсрочката важеше както за плащането на лихви, такси и комисиони и главници, така и само за главници.

В какво състояние са банките?

Печалбата на банките към края на септември е 702 млн. лв. общо при над 1.27 млрд. лв. през същия месец на предходната година. Този срив на печалбата в банковата сфера с над 40% за първите девет месеца от годината отразява и ефектите от коронакризата. Само за месец септември печалбата сумарно за целия пазар е едва 15.7 млн. лв. За цялото трето тримесечие тя бе в размер на 187 млн. лв. при 219 млн. лв. през второто, когато икономиката бе в най-тежката си блокада.

Въпреки всичко, благодарение на ударното натрупване на депозити от страна на бизнеса и домакинствата – т. нар. „за черни дни“, банките не изпитват ликвиден натиск.

От края на септември насам обаче вече нови заявления за възползване от мораториума не се приемат, а към април одобрените такива бяха за 3.4 млрд. лв., което означава, че следващия месец вероятно подобен обем кредити ще трябва отново да бъдат обслужвани. Това обаче се случва, докато правителството започва да налага нови ограничителни мерки, макар и засега значително по-слаби от тези в Западна Европа. Въпреки това чрез своите заповеди управляващите както на национално, така и на местно ниво затвориха редица бизнеси като нощни заведения, редуцираха значително работата на културни места като кина и театри с изискванията за 30% капацитет и наложиха вечерен час на ресторантите. Тези рестрикции за бизнесите, които именно бяха най-засегнати и напролет и вероятно първи са се възползвали от мораториума, могат да затруднят сериозно фирмите сега, когато трябва отново да започнат да изплащат задълженията си.