Най-древният храм в света ще бъде възстановен

Още с началото на разкопките през 1995 г., древната археологическа забележителност накара специалистите да преразгледат много от схващанията си за корените на цивилизацията. Кръговите структури с изящно изгладените каменни блокове и характерните Т-образни стълбове, са на повече от 12 хил. години – по-стари са от времето, когато човек се е научил да обработва земята и да произвежда глинени съдове.

Преди откриването на Гьобекли тепе идеята, че цивилизацията се е развила с възникването на селското стопанство изглеждаше непоклатима. Учените се придържаха към схващането, че когато ловците-събирачи са започнали да усядат и да се занимават със земеделие, са започнали да се натрупват излишъци от храни и стоки, а това са условията, които правят възможно развитието на сложните обществени взаимоотношения в цивилизования свят.

Гьобекли тепе поставя на изпитание логичните заключения на здравия разум. Немският археолог Клаус Шмид, ръководил разкопките на мястото, преди да почине през 2014 г., изтъкваше тезата, че всичко може да се е случило по обратния ред: голямото струпване на едно място на работна сила, нужна за построяването на такива структури, е подтикнала хората да изнамерят методи за обработка на земята, като начин да произведат нужните количества храна – а може би и питиета – за работниците на строежа.

По време на Международния икономически форум в Давос турската Doğuş Group анонсира, че през следващите 20 години ще инвестира 15 млн. долара в проект, който ще е насочен към опазване на Гьобекли тепе и превръщането му в желано за посещение от туристите място. Партньор в начинанието е  National Geographic Society.

Новите находки от Гьобекли тепе подкрепят теорията на Шмид, че началото на цивилизацията е стимулирало възникването на земеделието. В средата на всяка кръгла структура се намират по 2 Т-образни стълба, на които е предадена стилизирано форма на ръце, с изсечени китки и длани, и набедрена препаска. Най-големият от мегалитите тежи повече от 16 тона. Изсичането, оформянето и преместването на мегалитите от близката кариера е било изключително трудна задача, изискваща едновременната работа на стотици хора, за които трябва да се осигури и достатъчно храна.

Но археолозите тепърва предстои да открият доказателства (или липсата на такива) за съществуването на постоянно селище на Гьобекли тепе. Едно от последните предположения по този повод е, че върха на сухия хълм, в чието подножие е „храма“ е служил като място за  „общо събиране”. Оттам се открива прекрасен изглед към околните планини и просторните равнини на юг.

Йенс Нотроф от Немския археологически институт, който работи на разкопките, казва: „Хората по онова време е трябвало да се събират някъде на едно място, за да опазват и обогатяват генофонда на племената си, а и за да обменят информация помежду си. Мястото е забележително в околния пейзаж и няма да е изненадващо, ако са избрали точно там да се срещат и да провеждат религиозните си празници-ритуали”.

Всъщност, по-малки версии на стълбовете, символите и архитектурата, изсечена в Гьобекли тепе са открити в поселения, отдалечени на над 150 км от там. Предположението е, че обектът е своеобразна древна „катедрала”, а по-малките структури са местните „църкви”; ловците-събирачи е трябвало да изминат големи разстояния, за да се срещнат със „съседите” си, да почетат боговете и да помогнат за изграждането на монументалните структури, а също и да покажат на другите с какво тяхното племе е станало по-богато през времето от „последното събиране“ – нещо като архаична форма на мострен панаир.

„Подобни събирания за ритуални празненства са най-лесния начин да се привлече на едно място голяма работна сила, която да се включи в строежа на мегалитите”, казва Нотроф.

Разкопките на Гьобекли тепе дават на археолозите нови доказателства, че древните наистина са организирали подобни празници. След като са издигнати, каменните монолити са укрепени на местата си с пръст, чакъл и животински кости. В продължение на векове новите структури са изграждани върху старите насипи, образувайки с течение на времето валове, дело на човешката ръка. Сред останките са намерени десетки хиляди фрагменти от начупени животински кости, в това число и от газели и турове – древен вид дива крава, която вече е изчезнала. Открити са и огромни каменни съдове, способни да поберат над 200 литра течност. Учените предполагат, че са използвани за производството на праисторически вариант на бирата.

Новите находки идват в критичен за Гьобекли тепе момент. Придобивайки международна известност мястото става притегателно за туристите. Само преди десетина години да се достигне до върха на хълма е било възможно по черен път.

Днес туристическите автобуси понякога изсипват стотици посетители всеки ден пред вратите на малкия център за посетители, а турските туристически агенции са се заели сериозно да рекламират екскурзиите до Гьобекли тепе. На мястото е изграден паркинг, а туристите могат да закупят сувенири от малки магазинчета. В намиращият се наблизо град Урфа наскоро отвори врати най-големият в Турция археологически музей.

Засега разкопките са финансирани съвместно от Немския археологически институт и Немската изследователска фондация. В бъдеще финансирането от страна на  Doğuş Group (конгломерат от турски туристически и медийни компании) ще бъде насочено към изграждането на нов център за посетители и предпазни конструкции за запазване на древните структури, които са разкрити до момента. Ще се изградят и специални пътеки сред праисторическите монолити, за да се опазят от инциденти и повреди от многобройния туристически поток.

Мястото е от огромен интерес и значение за човешката цивилизация и запазването му е от първостепенно значение. Финансирането от страна на бизнеса е добра новина за региона. Войната в намираща се наблизо Сирия значително намали потоците от туристи, казват местните власти. Миналата година, по време на атаките от страна на ДАЕШ срещу сирийския град Кобани, димът от водените боеве можеше да се види от Гьобекли тепе, разказва Нотроф.