Най-развитият икономически център: „София – Перник – Ботевград“

„София – Перник – Ботевград“ е центърът с най-високо равнище на икономическо развитие в страната. Двигатели на икономиката в столичния град са търговията, ИКТ и други услуги, а в периферните общини – индустрията, транспортът и логистика­та. Чуждестранните инвестиции са високи, а пред­приятията отчитат значителни приходи от износ. Пазарът на труда се характеризира с ниска безрабо­тица, висока заетост и заплати, особено във високотех­нологичния сектор.

Въпреки негативния естествен при­раст демографските показатели на центъра са благоприятни поради ниското застаряване, високия дял на трудоспособните и положителната миграция. Високият дял на работната сила с висше образование е ключово предимство за потенциала за растеж на столицата.

Състав и трудова миграция

Икономическият център се състои от три ядра – Столична община, Перник и Ботевград, като в пе­риферията на София попадат общо 29 общини, в т.ч. двете по-малки ядра и техните периферии. Ежедневната трудова миграция от периферните общини към столицата е общо 42,2 хил. души, като с най-голяма тежест са Перник (13,1 хил. души), Своге (4,1 хил. души) и Костинброд (3,4 хил. души). Работата в столицата създава най-голям дял в за­етостта на Своге – 49% от всички заети от община Своге пътуват към работни места в София, в Божу­рище са 47% и в Костинброд – 40%.

В сравнение с предишното издание на изследването (2017 г.) броят на общините в центъра е нараснал с 1/3, като те са част от състава на административните области София, София (област), Перник, Кюстен­дил, Враца и Ловеч. В други десетина общини де­лът на ежедневно пътуващите към ядрата също доближава 10%, което ги превръща в потенциална периферия на центъра в близко бъдеще.

Икономика и инвестиции

„София-Перник-Ботевград“ е центърът с най-голя­ма стойност на произведената продукция в стра­ната – 89,7 млрд. лв. за 2021 г., или 53 хил. лв. на човек от населението и около 50% от общата про­дукция на всички 16 центъра. Ръстът на добаве­ната стойност през последните 10 години е 104%, като по-бързо се развиват единствено центрове­те около Пловдив и Кърджали. Независимо от го­лемия брой общини в състава на центъра добаве­ната стойност е силно концентрирана в столицата (92,5%), като значителни дялове имат единствено Перник (1,6%), логистичният център Елин Пелин (1,3%) и индустриалният център Ботевград (1,1%). Водещият отрасъл е търговията с дял от 25% от добавената стойност, а на второ място се нарежда бързо растящият ИКТ сектор (24%).

Значима роля има и преработващата промишленост, развита в периферните общини – дял от 12%, както и професионалните дейности (9%), в които се отчита аутсорсингът на разнообразни бизнес услуги. В центъра попадат най-големите работодатели в страната – НКЖИ с 11 хил. работници, „Българ­ски пощи“ с 8,3 хил. наети, „Кауфланд България“ с 5,8 хил. служители, БДЖ-ПП с 5,3 хил. работници, но е важно да уточним, че значителен дял отчете­ните в тези предприятия са наети разпределени на работни места из цялата страна.

Центърът се нарежда на първо място и по раз­мер на чуждестранните инвестиции, които към края на 2021 г. достигат 16 млрд. евро с натрупва­не. Чуждите капитали са насочени почти изцяло към предприятия в Столична община – 14,7 млрд. евро, а значителни ПЧИ са привлечени в Елин Пелин (430 млн. евро), Ботевград (278 млн. евро) и Божурище (263 млн. евро). Разпределението на чуждите инвестиции в столицата е относително балансирано между отраслите, като водещи са търговията, транспортът и туризмът (4,5 млрд. евро), а в по-малките общини те се насочват по-скоро към индустрията и логистиката. Цен­търът има най-високата инвестиционна актив­ност в страната, като разходите за ДМА са средно 6,5 хил. лв. на човек от населението през 2021 г., съсредоточени най-вече в търговията, транспор­та и туризма.

Приходите от износ през 2021 г. са 47 млрд. лв., реализирани от търговията, ИКТ и преработващата промишленост. Центърът има третата най-висока средна производителност на труда в страната – 23,9 хил. лв. добавена стойност на един нает годишно.

Пазар на труда

„София-Перник-Ботевград“ се отличава с най-ниска­та безработица сред центровете – 2,5% според данните на Агенцията по заетостта за 2022 г. Най- ниска е безработицата в Столична община (1,5%), 15, но в някои отдалечени малки общини коефици­ентът остава висок – до 21% в Трън и 14% в Трекляно. В повечето общини, особено в столицата и съседните ѝ, почти отсъстват трайно безработни с регистрация в бюрата по труда над година, като по-значителен е делът им в малките общини край Перник, най-вече в Трън, където те са 10,2%. От­носително високи в сравнение с лидерите са дя­ловете на безработните младежи, като в повечето малки общини на центъра безработни са между 2 и 3% от населението на 15 – 29-годишна възраст, а в столицата този дял е 0,6%.

Коефициентът на заетост за възрастовата група от 15 до 64 години в центъра е 71,8%, но с голе­ми разлики между общините – докато в Столич­на община заетостта е 75%, то в повечето малки общини варира между 55 и 65%. Общият брой на заетите надхвърля 786 хил. души, като от тях 629 хил. души са в столицата, а 35 хил. – в Перник. С над 10 хил. заети са и Ботевград, Елин Пелин, Дупница и Самоков. Център „София – Перник – Бо­тевград“ е сред малкото, в които общият брой на­ети лица през последните години отбелязва ръст, макар и сравнително нисък – 2,2% за периода от 2017 г. Най-висок дял са наетите лица в търго­вията (23%), ИКТ сектора (13%) и преработващата промишленост (12%).

За периода от 2017 до 2021 г. средната заплата в центъра нараства с 49% до 1917 лв. средно ме­сечно най-вече заради доминиращия дял на паза­ра на труда в Столична община, където средната заплата е 2144 лв. на месец. Най-високите заплати в София към 2021 г. са в сектора на ИКТ (4101 лв. на месец), професионалните дейности (2743 лв. на месец) и здравеопазването (2235 лв. на месец).

Човешки ресурс и работна сила

Между преброяванията от 2011 и 2021 г. общините в център „София-Перник-Ботевград“ губят 3,9% от населението си, а в него живеят 1,69 млн. души – над 1/5 от цялото население на България. Центъ­рът има най-високия дял на трудоспособното насе­ление от всички центрове в страната – 64,8%, като броят на работоспособните в столицата е 838 хил. души, в Перник – 53 хил., в Дупница – 23 хил. Делът на възрастното население е относително нисък спрямо средното за страната, като на 65 и пове­че години са 20,8% от населението, а показателите за демографско заместване потвърждават относи­телно по-бавния процес на застаряване. Районът около столицата е сред основните при­тегателни точки за миграция, като средният ме­ханичен прираст за центъра е 6,1‰ през 2022 г. Коефициентът обаче е отрицателен в по-голя­мата част на центъра – повечето заселващи се избират едно от трите ядра и най-вече София и Перник. Естественият прираст е относително бла­гоприятен (–6,1‰) спрямо средното за страната, но варира значително между отделните общини: от – 3.4‰ в столицата до цели –51‰ в Ковачевци.

Център „София-Перник-Ботевград“ има най-бла­гоприятната образователна структура с дял на лицата с висше образование от населението на възраст 7 и повече години от 37,6%, докато де­лът на населението с основно и по-ниско обра­зование е едва 18,3%. В столицата висшистите са значително повече – 43,6%, но в по-голямата част от периферните общини този дял е в диапазона 15 – 20%, а водещ дял има средното образование. Делът на неграмотните е най-ниският в страна­та – 0,5%, като изключение тук правят общините Трън (4,2% неграмотни), Правец (2,5%) и Ихтиман (2%). Резултатите на учениците са сред най-висо­ките в страната – на зрелостния изпит през 2022 г. средната оценка по БЕЛ е „Добър“ 4,24, а средни­ят брой точки на изпита по математика след VII клас е 42,6 от 100 възможни. На територията на центъра са разположени повечето от успешните и водещите средни и висши училища в страната.

Източник: Института за пазарна икономика (ИПИ)