Най-вредните приложения за психичното здраве на младите
Визуалните приложения Instagram и Snapchat се отразяват най-зле на младежите
~ 2 мин.
Instagram е най-вредната социална платформа за психичното здраве на младите хора. Това сочи прочуването Status of Mind на Кралското общество за обществено здраве (RSPH) във Великобритания. Според резултатите веднага след Instagram се нарежда и платформата за обмен на снимки и видео Snapchat.
Изследването е проведено сред 1 500 британци на възраст между 14 и 24 години. В него са взети предвид фактори като интернет тормоз, самоопределяне, притеснение от мнението на другите, прекалено използване на социалните медии и др.
Според данните, приложението за споделяне на снимки (собственост на Facebook и със 700 млн. потребители по целия свят), се смята за платформата, която в най-голяма степен е възможно да предизвика у младите хора чувства на депресия, самота и тревожност. От споделената от тях информация става ясно, че Instagram им навява негативни асоциации и ги подтиква към ниска себеоценка.
Директорът на RSHP Шърли Крамър акцентира върху това, че и двете приложения на челни позиции са фокусирани върху изображенията. „Интересно е да видите класирането на Instagram и Snapchat като най-лоши за психическото здраве и благосъстоянието“, възкликва той, цитиран от CNBC.
В отговор на резултатите, Instagram настоя, че платформата е „безопасно и подкрепящо място“ за потребителите. От компанията заявяват също, че работят в тясно сътрудничество с експерти в областта на психичното здраве.
Все пак приложението е получило положителни оценки по отношение на възможностите за самоизразяване и отстояване на идентичност.
Другите три места в топ пет на най-вредните за психичното здраве на младежите приложения са Facebook, Twitter, YouTube.
Очакваше се, че YouTube на Google ще събере най-много положителни стойности заради развиването на информираност и възможностите за самоизява. Въпреки това платформата събра негативи, тъй като се счита за най-вредна за съня на подрастващите.
Facebook и Twitter пък се отразяват негативно върху умственото благосъстояние на младежите. И двете платформи се считат за положителни за самоизразяването и изграждането на общности, но в същото време са основна причина за тормоз и депресия.
