Намаляваме с до 20% приема във ВУЗ-овете с лоши показатели

Меглена Кунева е министър на образованието и науката и вицепремиер по координацията на европейските политики и институционалните въпроси. Economic.bg разговаря с нея за учебните програми на учениците, приема на студенти в университетите и промените, свързани с образователната система в България.

Г-жо Кунева, общественото обсъждане за учебните програми на учениците беше удължено. Какви са отзивите до момента?

Удължихме с месец срока за обсъждане на програмите по български език и литература и по история и цивилизации, тъй като те предизвикаха обществената чувствителност. В цялата страна програмите за 2.,  6. и  8. клас бяха представени пред учители и експерти от регионалните инспекторати по образованието. Чухме тяхното мнение, получихме 150 становища на представители на научната общност.

Актуализирането на учебното съдържание е обвързано със съвременните тенденции и научни концепции за образование на младите хора. Конкуренцията с таблета и сматфоните е много голяма, борим се да задържим вниманието на учениците и това не е лесна задача. Затова и програмите отговарят не само на въпроса какво и колко ще се учи, но и на въпроса как ще се учи. Идеята е децата да придобиват от ранна възраст практически умения, да работят по проекти, да умеят да комуникират, да защитават позиции и т.н. Много оплаквания на деца и родители преди бяха свързани с това, че се препуска през материала, че няма време за утвърждаване на знанията, затова и сега учебното съдържание е значително олекотено и много по-резултатно-ориентирано.

Важното е, че новите програми предвиждат до 60% от времето да се отделя за нови знания. С предвидената свобода за учителя това означава, че там, където децата срещат трудности или майчиният им език не е българският, те ще имат много време за преговор, а там, където децата са по-будни, ще имат време за нови дейности и проекти. Изведени са междупредметни връзки и примерни дейности, които могат да се реализират в класната стая или в лаборатория. Има и дейности извън училище – работа в библиотека, екскурзии и др. 

Колко произведения ще се изучават?

Съотношението между текстовете е 80 % -  български автори и 20 % - чужди в програмите по литература от 5. до 12. клас от около общо 120 текста.

Направихме редакция след обсъжданията в страната. В програмите по литература и по музика за прогимназиалния етап се връщат възрожденските текстове „Хубава си, моя горо“, „Вятър ечи, Балкан стене“. „Къде си, вярна, ти любов народна?“ на Чинтулов ще се учи по музика, а в 7. клас по литература е добавен друг текст от него - „Стани, стани, юнак балкански“. Фолклорни песни, като „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ и епосът за Крали Марко, ще са примери за междупредметни връзки в учебната програма по история и цивилизации в 6. клас.

Няма отпадане на знакови български автори, но има някои размествания, съобразени с възрастта на децата с цел по-добро усвояване. "История Славянобългарская" например се мести от шести в девети клас, но също така ще се изучава за нея и три пъти по история. 

С новия закон се въвежда изцяло нова схема на образованието с два гимназиални етапа. Седми и десети клас, след които има национално външно оценяване, са посветени изцяло на българската история, литература и география. В останалите класове също се търсят връзки между предметите. Досега по история децата учеха в шести клас историята на България след Освобождението, която е тежка и трудна материя за тази възраст, а новите програми предвиждат да се учи Средновековие.

Вече беше съкратен приемът на икономисти в университетите заради липсата на търсене на кадри с такава квалификация. Смятате ли да намалите броя на държавните поръчки в университетите и сред други специалности?

Един от най-големите проблеми е, че броят на завършващите ученици спада с бързи темпове през последните години заради демографската криза и за съжаление и заради емиграцията. През 2010-2011 учебна година държавата е субсидирала 44 000 първокурсници при завършващи 70 500 ученици. През миналата година отново е субсидирала 44 000 студенти, но завършващите ученици вече са били 59 000.  През тази година очакваме да завършат около 53 000 ученици.

С две думи - учениците са намалели с 25%, а ние продължаваме да субсидираме един и същи брой студенти. При толкова висок процент на субсидираните първокурсници, няма как да се осигури качествено висше образование. Не е нормално всеки независимо от успеха и знанията си, да може да стане студент. Затова трябва да намалим приема.

Това е един от най-важните елементи на промяната. Другият важен елемент е по-високото субсидиране на университетите за високо качество, които подготвят високоспециализирани кадри за нуждите на пазара на труда, и при които реализацията на завършилите е най-успешна. Комбинацията от тези два елемента е ключова, за да могат висшите училища да се концентрират върху повишаване на качеството при намаляващ брой студенти.

Промяната в приема и финансирането ще стане през оценка на три критерия - качеството на образование, изразено чрез акредитационната оценка, качеството на научната дейност и може би най-важното, реализацията на завършващите студенти. Ако даден университет има добри показатели, ще получи допълнително финансиране. Тези, които имат ниски показатели, особено и по трите критерия, приемът ще бъде намален с 10 до 20%, а за най-драстичните случаи - и с повече проценти.

Допълнително създаваме списък с 31 приоритетни професионални направления, които да осигуряват дефицитни кадри за икономиката и обществото. В Списъка са включени педагогиката, природните науки, машинното, строителното и общото инженерство, архитектурата, металургията, растениевъдството, животновъдството, ветеринарната медицина и др.

Предвиждате ли допълнително финансиране за университетите, които приемат повече студенти в дадени специалности?

На държавните висши училища, приели за обучение студенти в професионални направления „Математика", „Информатика и компютърни науки" и „Комуникационна и компютърна техника" за учебната 2016-2017 г. над броя на приетите студенти през учебната 2015-2016 г., ще се предоставят допълнителни средства за капиталови разходи в размер на 2000 лв. за един студент.

В доклад на ЕК се посочва, че образованието в България е повишило своето ниво, но въпреки това един от големите проблеми е фактът, че квалификацията не отговаря на пазара на труда. Какви мерки смятате да предприемете в тази връзка?

Нека първо уточним, че публикуваният доклад на ЕК се базира на данните от изследването PISA, проведено през 2012 г. Данните от новото проучване ще излязат през декември. Така или иначе, функционалната грамотност или липсата на такава е изключително тежък проблем със сериозни обществени и икономически последствия. Именно затова са и новите учебни програми, които имат за цел да олекотят съдържанието, но за сметка на това, децата да разбират по-добре какво четат, да осмислят, а не да „зубрят“ наученото.

Колкото до пазара на труда, МОН има цялостна система от мерки и политики в тази посока. В момента експертите подготвят промени в Закона за професионалното образование. Продължаваме с пилотните проекти в дуалното образование, по оперативната програма също се отварят много възможности в тази посока.

За съжаление обаче до момента осъществяването на връзката между бизнеса и училищата зависи от инициативността на отделни директори или отделни бизнеси. Има прекрасни истории за активни директори на професионални, които търсят връзка с компаниите от региона си, осигуряват оборудване за гимназиите и стажове за учениците. Нашата задача и това, върху което ще работим в следващите месеци, е да направим така, че тази връзка да стане по-институционализирана и по-работеща.  

Според ЕК проблем е слаба интеграцията на малцинствата, както и на децата в неравностойно положение. Какви мерки сте предприели?

Има много предприети мерки – както за малцинствата, така и за децата в неравностойно положение. Но темата за интеграцията на малцинствата е много по-голяма от отделните мерки на едно или друго министерство. Време е да признаем, че това заедно с демографската криза, са сред най-големите предизвикателства пред държавата ни и да бъде изградена цялостна система от мерки и политики, ясни планове за действия и отчети. Казват, че почти няма голям социален проблем, чието решение да не минава през образованието и това се отнася в голяма степен и за интеграцията, но е факт, че нашите мерки трябва да бъдат подплатени с дейности от социалното министерство, общините и всички останали институции. 

Кога ще бъде въведена новата електронна система за борба с преждевременно отпадналите от училище? 

Това е електронна информационна система, в която се отразява в реално време движението на децата и учениците в риск от отпадане и неучещите млади хора. Тя ще осигури надеждна база данни и информация на всички заинтересовани страни за ефективността на политиките. В момента се разработва модел, който трябва да е готов до края на месец юни 2016 г. Следва постепенното му въвеждане в Северозападния и Югоизточния регион, където има най-много деца в риск от отпадане. Дори  и при преместване на ученик в друго училище, новото училище ще има информация за детето. Общината също ще има пълен достъп до лицата, които са обект на системата. Регионалните инспекторати по образованието ще получават и обобщават в реално време информация за работата в системата. МОН ще обобщава и анализира резултатите от прилагането на системата и предприетите мерки за намаляване дела на преждевременно напусналите.

Очаквате ли значително намаление на броя на напусналите училище с въвеждането й?

Очакваме в края на 2018 г., началото на 2019 г. да имаме модел на системата за постепенно въвеждане в цялата страна. Самата система не е универсален инструмент за намаляване на дела на напускащите училище. Тя е много важна за точното планиране на последващи мерки – допълнителни обучения за професионална реализация, фокусиране върху задържането на децата в детската градина и началното училище. Статистиката досега сочи, че децата отпадат най-често между пети и седми клас, най-вече по семейни и социални причини, но ако са посещавали редовно детска градина и са се справяли добре в първите класове, рискът за тях намалява. Така че трябват обединени усилия, както на министерството на образованието, така и на други отговорни институции.

Какви облекчения се предвиждат за децата в неравностойно положение?

Всяка година по Националната програма „Създаване на достъпна архитектурна среда” се финансира изграждане на рампи, адаптиране на санитарни помещения, ремонт на прилежаща инфраструктура, монтиране асансьорни уредби и платформи. Ресурсно се подпомага интегрираното обучение на децата и учениците със специални образователни потребности в детските градини, общообразователните и професионалните училища от специалистите на ресурсните центрове: през 2004 г. е осъществено ресурсно подпомагане от 129 ресурсни учители и други специалисти, а през 2016 г. – от 1518 ресурсни учители и други специалисти – нарастване повече от 12 пъти;

Провеждат се обучения на директори, учители и други специалисти за работа с деца и ученици със специални образователни потребности в общообразователна среда. Осигуряват се учебници на брайлов шрифт за ученици с нарушено зрение. Създаваме условия тези деца да участват в националното външно оценяване и матури, като им осигуряваме материали на брайлов шрифт, на уголемен шрифт, с подкрепата на жестомимичен превод и на съответни учители консултанти, с удължено време за всеки изпит и други.

Имаме интензивен процес на интегрирано обучение на децата и учениците със специални образователни потребности: през 2004 г. интегрирано и с ресурсно подпомагане са се обучавали 717 деца и ученици, а през 2016 г. – 12 249 деца и ученици – нарастването е повече от 18 пъти.