Неуспелите ИТ хегемони

Те пишат успешните истории на съвременния корпоративен свят – компании като Amazon, Google, Facebook и Apple не само са на върха на класациите по пазарна капитализация, а оказват и огромно влияние върху живота ни. Влияние, което може би се простира дори до резултатите от президентските избори в най-могъщата държава в света. Днес всички в такава степен сме свикнали с успеха на водещите дигитални корпорации, че често поставяме знак за равенство между информационни технологии и успешен бизнес. Един по-внимателен поглед към историята на онлайн и софтуерния бранш обаче ще ни покаже, че това далеч не е вярно.

Цяла плеяда обещаващи в миналото технологични корпорации вече тънат в забвение и днес или са фалирали, или пазарната им стойност многократно се е понижила.

Списъкът на провалилите се дигитални корпорации, които навремето владееха онлайн услугите, обхваща такива имена като бившата най-популярна търсачка в света Yahoo!, водещата социална мрежа преди петнайсетина години MySpace, перспективната платформа за услуги, базирани на местоположението Foursquare и още много други, без да броим популярното чат приложение от близкото минало ICQ. Появили се като предвестници на новата вълна в икономиката, много от тях

остаряха преждевременно

и бяха пометени от същия този разрушителен ефект на технологиите, който ги издигна в началото. Показвайки, че никой не е имунизиран от промените, днес тяхната история маркира и още една интересна тенденция – почти всички днешни лидери в технологичния сегмент не са пионери в своите области. Нито Google е първата успешна търсачка, нито Facebook – първата голяма социална мрежа, нито Skype и Viber са първите популярни месинджъри.

Коя обаче е силата, определяща кой ще успее и кой ще се провали в този толкова динамичен сегмент? Защо едни гаражни стартъпи станаха многомилиардни корпорации, а други изчезнаха? И какво можем да научим ние от историята на някогашните онлайн хегемони, които днес се борят за оцеляване или вече са изгубили тази битка? В следващите редове ще се опитаме да отговорим на тези въпроси като проследим някои от най-запомнящите се примери.

MySpace

Когато през лятото на 2005 г. милиардерът Рупърт Мърдок плати впечатляващите 580 млн. долара за социалната мрежа MySpace, мнозина бяха изненадани. По онова време самото понятие „социална мрежа“ беше известно на малцина и макар сайтът вече да беше натрупал популярност и да беше лидер в тази категория, сумата от половин милиард беше нечувана за придобиване на уеб проект от такъв мащаб.

Броени години по-късно платформата беше продадена на компания за онлайн реклама за едва 5% от сумата, дадена от Мърдок – 35 млн. долара. Какво се случи с обещаващия за времето си проект? Най-краткият отговор е: случи се Facebook.

Макар и популярна особено сред артистичните среди, MySpace проспа най-важните промени в сегмента на социалните мрежи – превръщането им в платформа за външни приложения. За разлика от нея Facebook бързо яхна тази вълна и много скоро след създаването си се превърна в екосистема, включваща хиляди игри и апликации, създадени от трети страни. Този взрив на креативност докара потребителите в сайта на Марк Зукърбърг, без да се налага той да плаща за разработката на всички тези допълнителни услуги. А скоро след като потребителите дойдоха, рекламодателите ги последваха. „Ние прецакахме (MySpace) по всички възможни начини и научихме много скъпи уроци“ - сподели самият Мърдок в един от първите си постинги в микроблог платформата Twitter през 2012 година. Може би най-ценният урок от тази бизнес история е, че съвременният свят е свят на отворени екосистеми и онези, които успеят да привлекат външните разработчици към своите проекти, ще спечелят играта.

Zynga

В самия край на миналото десетилетие социалните мрежи вече бяха най-горещото явление в интернет, а Facebook най-неочаквано се беше превърнала във водещата гейм платформа. При това – накарала хора, които не са геймъри, да играят игри. И Zynga бързо се възползва от това. FarmVille, Zynga Poker и Mafia Wars са само част от най-популярните заглавия на компанията, привлекли десетки милиони фенове. И донесли на самата Zynga капитализация от 9 млрд. долара към края на 2011 година.

Проблемите започнаха с увеличаващите се оплаквания от спама, предизвикан от социалните игри и през 2010 г. самият Марк Зукърбърг се принуди да заяви, че Facebook ще ограничи съобщенията, свързани с игри за потребителите, които не играят. Сериозен удар за маркетинговия модел на Zynga. В добавка с увеличаването на рекламодателите във Facebook цената на рекламата се вдигна, което допълнително оскъпи придобиване на нови фенове. Последва нов удар върху печалбите на компанията, когато Facebook наложи на всички външни разработчици новата си виртуална валута, а миграцията от десктопи към мобилни устройства се оказа последния удар, от който някога влиятелната гейм компания все още не може да се възстанови.

Yahoo!

Когато си говорим за знакови провали в онлайн сектора, вероятно първо ще се сетим за нея. Yahoo! е създадена през 1994 г. от студентите в Станфорд Джери Янг и Дейвид Фило, които са имали за цел да си създадат наръчник за по-лесно търсене на йерархична информация в интернет. Услугата се развива с бързи темпове и скоро се превръща в милиардна компания, чиито акции през 2000 г. се продават за 118.75 щ. долара.

През 1998 г. нейните собственици отказват да закупят друга перспективна търсачка – Google – за 1 млн.долара, а четири години по-късно в опит да поправят грешката си, те предлагат за Google 3 млн. долара. Последва ответна оферта за 5 млн. долара и ръководството на Yahoo! отново отказва.

Днес Google има сериозни шансове да се нареди сред малкото корпорации, струващи 1 трилион долара. Yahoo!, от своя страна, през 2008 г. отказа да бъде закупена от Microsoft за 40 млрд. долара и се продаде през 2016 г. на телекома Verizon за едва 4.6 млрд. долара.

Причините за това развитие са комплексни и водят началото си от повече от десетилетие. Компанията изостана при ключови иновации и дълги години възприемаше себе си като медиен портал, вместо като технологичен иноватор. Тя напълно проспа мобилната революция – сегмент, в който Google се настани и превърна в сериозен приходоизточник. В добавка Yahoo! направи поредица от неуспешни придобивания, включително на преоценени сайтове като Tumblr, Cooliris и Blink, което допълнително влоши нещата.

Twitter

Микроблог платформата се сочи за типичен пример на онлайн гигант, който натрупа огромна потребителска база, но продължава да се проваля в нейната монетизация. Компанията, на която мнозина приписват мощта да предизвиква революции, днес съществува в сянката на гиганти като Facebook и Google. За разлика от тях, тя така и не успя да се ориентира в мобилната ера, а нейното приложение Periscope беше пометено от конкурентните услуги на по-именитите си съперници.

SoundCloud

Това е една от най-популярните музикални услуги, която през 2012 г. достига 15 милиона потребители, а сред инвеститорите в нея е дори звездата Аштън Къчър. Три години по-късно се спрягаше потенциалното й придобиване от Twitter за около 2 млрд. долара, което така и не се състоя. За да се стигне до август 2017 г., когато буквално часове я деляха от фалит и беше спасена в последния момент от нова инвестиция в размер на 170 млн. долара.

Според мнозина SoundCloud не е направила нищо погрешно в своето развитие. Компанията просто е пример за това, че в онлайн света, дори и да се развиваш добре, ако не доминираш своя пазарен сегмент, скоро оставаш в забвение. SoundCloud така и не успя да се справи с конкуренти от ранга на Spotify, Tidal или с музикалните услуги на Google или Amazon. И резултатът беше постепенното отдръпване на артисти и фенове от една иначе симпатична онлайн услуга.