Независимата борса за ток ще бъде компенсирана от държавата

Константин Константинов e изпълнителен директор на "Българска независима енергийна борса", която е собственост на държавния "Български енергиен холдинг". Свободният пазар на ток заработи преди малко повече от година и резултатите от него са положителни.

Началото на 2017 г. беше динамично за работата на енергийната борса, но механизмите й издържаха на „високото напрежение“. За сигурността на енергийната ни система, платформите за търговия с ток и бъдещето на БНЕБ, Economic.bg разговаря с Константин Константинов.

- Последният месец беше динамичен за енергийния ни сектор. Появиха се много спекулации относно сигурността на енергийната ни система. Като експерт, по време на големите студове имахте ли притеснения, че е възможно да се въведе режим на тока?

Като човек, който се занимава с електроенергия от 15 години, моето мнение, без да ангажирам борсовия оператор, е, че през този период нямаше никакви притеснения за режим на тока или каквито и да било проблеми, свързани със снабдяването с електрическа енергия. Имаше увеличени товари и колегите от ЕСО заявиха, че стойностите са рекордни, но мисля, че физически те не бяха опасни за системата.

- Необходима ли беше намесата на държавата в работата на независимата енергийна борса, ограничавайки  предлаганите от държавните дружества количества енергия?

Използвайки израза „държавата се намеси” трябва да имаме предвид, че съгласно ангажименти между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Европейската комисия определено количество електрическа енергия, произведена от държавните дружества, се оферира на борсовия пазар, организиран от Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Във втората работна седмица на януари държавата в лицето на БЕХ взе решение да оттегли определени количества енергия, които се оферираха към борсата и да ги предостави на обществения доставчик. Целта бе да се балансират графиците, понеже това по закон е приоритет. След като по закон е така, държавата трябва да използва всякакви законни методи, за да обезпечи подаването на електрическа енергия на регулирания пазар.

- Запазиха ли се на борсата тези минимални количества енергия, за които операторът е поел ангажимент пред ЕК?

Не се запазиха. Държавата взе решение част от тези количества да бъдат предоставени на обществения доставчик. Количествата, съгласно тези ангажименти, са определени на годишна база за срок от 5 години. БЕХ заедно с трите държавни дружества - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК, следвайки търговската си стратегия, решават какви количества енергия да бъдат предлагани за всеки конкретен час. На борсата електрическата енергия се търгува всеки ден на ежедневни тръжни сесии за всеки час на доставка през следващия ден.

- Подлежи ли България на санкции заради спрените количества енергия?

Не мисля. Бившият министър Теменужка Петкова тогава обясни коректно, че това действие е съгласувано с Европейската комисия. Количествата, които не са оферирани от държавните дружества на пазар „ден напред”, а е трябвало да бъдат, ще бъдат компенсирани по съгласуван график с ЕК. БЕХ ще изпълни своя ангажименти към ЕК и ще предложи допълнителни количества енергия в бъдещ период. Вече се знае какво е количеството енергия, което трябва да се компенсира и сега се изчислява в какъв период от време да се случи това.

- Все пак редно ли е да има такава намеса на държавата на свободния пазар и съществува ли това като практика в развитите държави?

Не знам дали в чужбина има такива практики. Със сигурност на тези пазари, които сега наричаме развити, преди доста години, когато не са били толкова напреднали, е имало някаква държавна регулация. Дори в момента има такава регулация в Румъния. Там има закон, който задължава абсолютно всяка сделка с електрическа енергия да се прави през една от платформите на тяхната борса. След като съществува някакво задължение, това отново е регулация и намеса на пазара. В България все още има смесица между регулиран и свободен пазар и може би е нормално да има някакъв тип регулация. Разбира се, не говоря за регулация в лошия смисъл. В България се говори за борса вече повече от 10 години и най-накрая има работеща такава. Платформата „ден напред” се управлява от норвежкия борсов оператор. Той е един от първите борсови оператори в Европа и сред първите компании, които са измислили борсовата търговия и са я създали като правила и практики. Така че борсата ни работи много добре.

- Намаляването на предлаганите обеми на борсата можеше ли да доведе до рискове при доставките за крайните потребители, които са излезли на свободния пазар?

Трудно е да се твърди подобно нещо. В момента пазарният сегмент „ден напред” е само част от свободния пазар на ток, а не целият. Винаги когато едно количество енергия се предлага на борсата и изчезне, то до няколко дни след това се компенсира. Винаги, когато цената се покачи, борсата започва да става интересна за продавачите и количеството, което се оферира расте, а цената намалява. Така нещата се уравновесяват, което е типичен борсов механизъм. Тогава, когато държавата реши да спре количествата, които оферира на борсовия пазар, за следващия ден на доставка, цената наистина достигна рекордно високи нива. На по-следващия ден обаче нещата се нормализираха. Тогава борсата стана интересна за продавачите и количествата по оферти „продава” значително се увеличиха и цената се нормализира. На системно ниво енергията се произвежда и консумира в страната, така че няма как някой да остане физически без енергия.

- Какви са пропуснатите приходи от такси при БНЕБ и наруши ли се доверието на свободния пазар на ток?

Трудно е да се говори за пропуснати ползи в следствие на ограничаването на количествата. Ангажиментът е те да бъдат оферирани на борсовата платформа, но дали ще се продадат никой не би трябвало да може да прогнозира. Приходите на борсовия пазар идват от такси, събирани от продадената и купената енергия.

- Все пак в този период е имало по-голямо търсене на енергия и по-високи цени за нея и на 90% е сигурно, че оферираните количества от държавните дружества щяха да бъдат продадени...

Вероятно би била търсена, може би не. Като борсов оператор нас главно ни вълнуват количествата, които се реализират. Не толкова тези, които се оферират за продажба, а де факто сключените сделки. Първите 1-2 дни тези количества бяха силно редуцирани, но след това се върнаха към нормалните си нива. Количествата енергия се възстановиха от други участници на борсата. Когато цената на борсата е много висока, това носи загуби за купувачите, но пък носи печалби за продавачите и обратно. Не е редно да се коментират загуби или печалби на борсата.

- Оттеглянето на предлаганото количество от страна на електроцентралите към БНЕБ доведе ли до изкуствено увеличение на пазарната цена на електроенергията?

Винаги, когато се оттеглят количества или предлагането е по-малко от търсенето, е нормално цената да върви нагоре. Обратният случай също е валиден.

- Какви са прогнозите Ви за цената на електрическа енергията на борсата, след като падне забраната за износ на ток?

Очаквам ценовите нива на енергията на пазара „ден напред” в България да бъде в синхрон със съответните почасови ценови нива в съседните ни пазари. Това показва, че пазарът в България работи нормално. От началото на откриването на борсата цените ни са се движили синхронно с тези на съседните борси.

- Каква е равносметката за една година работа на БНЕБ?

Параметрите, които следим са три – количеството търгувана електрическа енергия през платформата „пазар ден напред”, брой и активност на участниците и средната цена, на която са се търгували количествата електрическа енергия.

Общата ликвидност за пълните 12 месеца от 20 януари 2016 г. до 19 януари 2017 г. е 2 652 770 MWh, което е добра ликвидност за тази година. Това е между 5-10% от крайната консумация на електрическа енергия в България. Ако я сметнем спрямо дела на свободния пазар е някъде около 20-25%. Това добър показател, имайки предвид, че тази енергия е минала през платформата „ден напред” и можем да гарантираме, че е изтъргувана на абсолютно реални пазарни цени.

Участниците на свободния пазар вече са 50 и мога да кажа, че всички те участват активно на пазара. Повечето от тях ежедневно търгуват и ползват платформата „ден напред”. За жалост, имайки предвид мащабите на пазара, най-вероятно сме достигнали максимумът на активни търговски участници. Параметърът ще се покачва, но няма да достигне голямо число. Надеждите ми са производителите на енергия от възобновяеми източници да станат все по-активни на пазара. И в тази връзка очакваме покачване на броя на активните участници в платформата.

Средната цена на пазара „ден напред”, на която е търгувана енергията през тези 12 месеца е 64.09 лв. за мегаватчас като това е средноаритметичната цена, пресметната от проведените тръжни сесии.

Платформата за търговия с електрическа енергия чрез „дългосрочни двустранни договори” стартира през октомври и вече работи с пълната си функционалност. Вече проведохме 5-6 тръжни процедури през нея и се надявам участниците на пазара да започнат да я използват все повече през новата година, за да добие и тя популярност. Енергията продадена през тази платформа гарантирано е продадена на цена, отчитаща само търсенето и предлагането. Формира се пазарна цена макар и за дългосрочен период.

- Кога стартира платформата „пазар в рамките на деня" и как ще работи той?

„Пазар в рамките на деня” е много важен сегмент, тъй като той ще даде възможност на пазарните участници драстично да намалят разходите си за балансиране. Ще даде възможност и на производителите на енергия от възобновяеми източници да участват на пазара и да ползват всички плюсове на реална пазарна търговия. Така те ще могат в доста близък момент до самото производство да търгуват със своята електрическа енергия, така че разходите им за балансиране да се намалят. Колкото по-близо сме до момента на производство на енергия, съответно и консумация, толкова по-точна е прогнозата за производството на енергия от възобновяемите енергийни източници. Работата на платформата ще стартира в средата на годината.

- Кога БНЕБ ще бъде прехвърлена към Министерство на финансите и политическата ситуация в страната ще забави ли процеса?

Съгласно подписаните споразумения с ЕК срокът за прехвърляне на собствеността на борсата към Министерство на финансите е 31 юли 2017 г. Не мога да кажа дали ситуацията в политиката ще забави процеса.