България прави нов опит за вятърни централи в Черно море

Пореден опит в България да има закон, който урежда изграждането на вятърни централи в акваторията на Черно море правят от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Преди дни партиите внесоха законопроект, с който най-накрая да се създаде регулация за развитието на потенциала на офшорната енергия. Страната ни изостава в придвижването на законопроекта спрямо съседните страни като Гърция и Румъния, които вече са напреднали в законодателството и определянето на зони, в които може да се изграждат офшорни паркове.

До момента изграждането на такива централи у нас не е изрично забранено, но не е и законово уредено, което от своя страна спъва инвеститорите.

Като първа стъпка министърът на енергетиката трябва да направи План за развитие на енергийни мощности в морето, който да определи приоритетни зони за изграждане на такива проекти, които от своя страна да са съобразени със зони за военни учения, риболов, туризъм, научна дейност, морски пътища и др.

Според Плана до 2027 г. трябва да има изграден поне 1 GW вятърни централи в Черно море, а до 2030 г. още 2 GW.

Българската акватория на Черно море ще бъде разделена на приоритетни и неприоритетни зони. За приоритетните ще се прави търг за проучване и за концесия за изграждането на мощности. Концесия ще може да се дава за срок от 30 години с еднократно право на удължаване не повече от 5 години.

Министерството на енергетиката ще проучва коя зона е приоритетна, а след това спечелилият оператор концесията ще бъде задължен да възстанови към ресорното министерство стойността на проучванията в срок до 6 месеца.

Неприоритетните зони също ще могат да бъдат проучвани за потенциала им при интерес и това ще се случва по смисъла на Закона за концесиите. За разлика от приоритетните обаче, те ще трябва да бъдат анализирани от потенциалния инвеститор, на който ще бъде даден срок от 3 години с възможност за удължаване с още една.

В проектозакона е записано, че концесионерът задължително ще трябва да сключи т.нар. „договори за разлика“ с Фонд Сигурност на електроенергийната система. Максималната цена по него не може да надхвърля 160 лв./MWh. Накратко, когато цената на електроенергията от вятърните централи е над тази сума, то тя ще постъпва във Фонда, а когато е под нея операторът/концесионерът ще получава компенсация от Фонда.

Според вносителите „подобни предвидени в законопроекта договори за разлика стабилизират приходите на оператора на електроцентралата на предварително договорено ниво за срока на договора. Същевременно в периоди, характеризиращи се с високи пазарни цени на електроенергия, гарантират постъпления във Фонда за сигурност на електроенергийната система, с които могат да се компенсират потребителите“.

Концесионерът ще е задължен да предлага цялата произведена електроенергия на свободния пазар.

Със законопроекта се цели отключването на потенциала на нов икономически сектор в страната ни, е записано в мотивите му.

Вятърните електроцентрали са с потенциал да заместят напълно или поне частично въглеродноинтензивната електроенергия в настоящия ни микс.

Като възможност се посочва, че офшорните вятърни проекти ще привличат квалифицирана работна ръка, която може да дойде включително от въглищните региони. В проектозакона е записано, че необходимост от хора ще има във всички фази на проектите, но най вече при изграждането и монтажа на съоръженията, за които ще са нужни над 1000 служители на 1 GW инсталиран капацитет.