Новият стар доставчик на „черно злато”

В отношенията на Иран със света започна нов етап. Така иранският лидер Хасан Рухани оцени края на миналогодишните юлски разговори за иранската ядрена програма пред Генералната асамблея на ООН. В крайна сметка Иран спечели смекчаване на икономическите санкции срещу обещание да ограничи дейностите по създаване на ядрена програма.

„Черното злато” и чисто икономически съображения ли са в основата на това „ръкостискане” между САЩ и Европа, от една страна, и Иран от друга, или САЩ усеща, че губи влиянието си в Близкия Изток и се опитва да спечели Иран? За да се стигне до този етап в развитието на обстановката в Близкия Изток, трябва да се мине през една сложна плетеница от събития и предпоставки.

Наблюдатели и анализатори коментират, че „пътят за Близкия Изток сега неизменно минава през Москва”. С няколко хода Кремъл успя да спечели стратегическо място на Русия в Персийския залив и се превърна във водещ фактор в региона. Сирия, Иран, Ирак и Русия обединиха усилия в борбата срещу Ислямска Държава. Москва разположи войски на стратегически места по източното крайбрежие на Сирия - Латакия и Тартус, даващи достъп до тръбопроводите към Европа. Този своеобразен съюз е неизгоден за САЩ.

Иран влива милиарди в Европа

Международните икономически санкции срещу Иран, наложени във връзка с ядрената програма на страната, бяха до голяма степен отменени на 16 януари 2016 г., давайки възможност на Иран да се 'отвори' към Европа и Америка и да развърти кранчетата на „черното злато”.

Иранският президент Хасан Рухани, заемащ поста от август 2013 г., използва възможността и предприе дипломатическа обиколка в Европа. По време на 5-дневно посещение в Италия и Франция Техеран подписа важни договори с италиански и френски компании. Металургичната компания Danieli Group сключи сделка с Иран на стойност 5.7 млрд. евро за построяването на съоръжения в Иран.

Saipem Group, собственост на италианската енергийната компания Eni, се споразумя да поднови и модернизира петролодобивната инфраструктура в Иран. Техеран ще закупи около 400 самолета от френския производител Airbus през следващите 10 г. Peugeot подписа джойнт венчър на стойност 400 млн. евро, според който, в партньорство с иранската компания Khodro, ще произвежда коли в Иран. Петролната компания Total също оповести сделки с Иран, подробностите от които обаче не бяха разкрити.

В допълнение на тези договори се очакват и сделки между Иран и германския технологичен гигант Siemens на стойност 1.6 млрд. долара.

В обобщение, френски и италиански фирми сключиха договори на стойност над 18 млрд. евро с Иран и си прокараха път към 80-милионния пазар на страната.

По всичко личи, че Иран се завръща на международната икономическа сцена, поне за сега, с потенциала да даде друга насока на отношенията в Близкия Изток. Саудитска Арабия е дълбоко притеснена от „отварянето” към Запада на един от най-върлите й конкуренти в региона.

По-мощен Иран и недоволството на съседите

На малък остров на име Карг в Персийския залив, на 25 км от крайбрeжието на Иран, от месеци чакат в готовност петролни танкери. По-надолу от остров Карг се намира друга флотилия, носеща около 50 милиона барела Ирански петрол, пише английскотo издание The Economist. Този петрол чака в готовност да залее вече пренаситените пазари и да помогне на Иран да си върне пазарния дял и някогашната мощ. По данни на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), преди въвеждането на ембаргото върху Ирански петрол през 2012 г., всеки пети барел с Ирански суров петрол е достигал до европейските рафинерии.

Това не се харесва на Саудитска Арабия. Още от времето на Иранския шах, двете страни се конкурират за доминираща позиция в Персийския Залив.

ОПЕК не приветства събитията около отмяната на санкциите. Ситуацията се наблюдава с най-голямо недоволство от Саудитска Арабия. Иранските нефтени танкери представляват сериозна конкуренция на кралството, което не се поколеба да реагира на неизгодната за страната развръзка. Екзекуцията на шиитски духовник в Риад и последвалото в резултат подпалването на посолството на Саудитска Арабия в Техеран са ясен израз на враждебните отношения между двете страни. В последствие те прекъснаха дипломатически отношения.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също красноречиво изрази недоволството си от „ръкостискането” между Иран и САЩ, Запада. Той нарече отмяната на санкциите „историческа грешка”, която може да създаде в лицето на Иран „терористическа атомна суперсила”.

Американската дипломация е изправена пред ново предизвикателство - да се справи с недоволството на два дългогодишни партньора в лицето на Израел и Саудитска Арабия.

Ще предизвика ли връщането на Иран на икономическата сцена ценова война със Саудитска Арабия?

Да разгледаме ситуацията от икономическа гледна точка.

В момента Саудитска Арабия добива петрол на пълен капацитет и търгува „черното злато” на цена много под пазарната, с цел да изтласка конкурентите си. Цените на петрола се сринаха за сравнително кратко време – от 100 долара за барел през 2014 г. до 35 долара в началото на 2016 г. Кралството обаче започва да усеща последиците от ниската цена и в дългосрочен план няма да е в състояние да устои на натиска. Петролът представлява повече от 70% от държавните приходи на Саудитска Арабия, която вече е посегнала на финансовите си резерви от 630 млрд. долара.

От друга страна, иранската икономика е устойчива, но и зависима от износа на нефт. Преди ембаргото от 2012 г., доставките на петрол и газ представляват около 50% от бюджета на страната. При сегашните цени на петрола, отмяната на ембаргото означава за Иран около 10 млрд. долара. За 2014 г. нефтът представлява 17% от БВП на страната и около 30% от държавните приходи. За момента Иран е готов да произвежда до 500 000 барела на ден. Един от приоритетите на Иранското правителство е постепенно да увеличи производството на нефт до около 3-4 млн. барела на ден. Иранският проектобюджет за 2016 г. предвижда износ на 2.25 млн. барела на ден.

Това ще окаже допълнителен натиск върху цената на петрола в един пренаситен пазар, където предлагането е много повече от търсенето, а танкерите с резерви се пълнят всеки ден. За разлика от икономиката на Саудитска Арабия и други конкуренти в региона, иранската икономика е по-разнообразна и диверсифицирана. По оценки на анализатори, БВП на страната може да продължи да расте със здравословните 5-8%, въпреки ниската пазарна цена на петрола.

Вероятно Саудитска Арабия няма да устои на икономическия натиск и ще вземе решение при следващата среща на ОПЕК да намали добива на петрол. Междувременно руската Лукойл обяви плановете си за съкращаване на продукцията през 2016 г. заради ниските цени и забавените темпове на растеж на световната икономика.

Ще се обърне ли Иран към САЩ и Запада?

Едва ли. Исторически погледнато Иран и САЩ са имали само броени моменти на по-топли дипломатически отношения. След свалянето на иранския шах през 1979 г. по време на Ислямската революция, Иран обръща поглед към Русия. Руската насоченост се изразява в засилено партньорство между двете страни, не на последно място в разработването и строежа на атомните централи в Бушер.

Това, което се промени на политическата сцена, са правителствата на Иран и САЩ. Още в началото на президентския си мандат Барак Обама се обърна към Техеран с цел да „стопли” дипломатическите отношения между двете страни. Хасан Рухани, от своя страна, не скри намеренията си за диалог със Запада и САЩ и стремежа си да намери общ език в преговорите относно иранската ядрена програма. Западът, в частност САЩ, се надяват отмяната на санкциите в дългосрочен план да е стъпка към отварянето на Иран и преориентация на Техеран от Русия към САЩ.

Комбинацията от неблагоприятни условия вероятно са наклонили везната в посока Запад. Иран остава един от основните доставчици на петрол за Китай, но забавянето на растежа на икономиката на азиатската държава е факт. От друга страна, ядрената програма отнема години и много финанси и инвестиции. Дългогодишните икономически санкции, липсата на сериозни финансови резерви, забавянето на растежа на китайската икономика са фактори, които са оказали влияние върху решението на Иран да се отвори към Америка и Запада. След дългогодишни преговори, на 16 януари 2016 г. се подписа споразумение за отмяна на икономическите санкции.

След 15 години икономическа изолация това е много важен момент за Техеран и иранският президент ще се стреми да извлече максималното от затоплянето на отношенията. Но това отваряне на страната е само икономическо, не политическо. Русия продължава да е близък „приятел на Иран, който подкрепя страната в трудни времена”, както наскоро се изрази Али Акбар Салехи, председател на Организацията за атомна енергия на Иран. Иран едва ли ще е трамплин за САЩ, който да помогне на Вашингтон да върне доминиращата си позиция в Близкия Изток, и в частност Сирия.

До каква степен сегашното положение е възможно в дългосрочен план и дали потенциален ответен удар от страна на Саудитска Арабия и Израел няма да помрачи отношенията Иран-Запад? Труден въпрос.

Едно е сигурно: Мирът в Близкия Изток си остава мираж и големите играчи ще продължат да се борят за надмощие в региона, докато черното злато тече.