НСИ понижи значително ръста на БВП след скандала с данните за вноса

Първата ревизия на експресните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на България през четвъртото тримесечие на 2019 г. показва значителна ревизия надолу. Вместо 3.5% растеж, както беше обявен от Националния статистически институт (НСИ) преди две седмици, той вече е едва 3.1%. Подобна корекция през тази година не се е случвала и вероятно е свързана със скандала около данните за вноса на петролни продукти, който беше огласен от депутата от БСП Румен Гечев.

От официалните данни на НСИ се вижда, че растежът за 2019 г. според предварителните данни е 3.4%. Това е значително под очакваните 3.7% от Европейската комисия в зимната и макроикономическа прогноза за България.

„Обзалагам се, че растежът на икономиката ще е близък до сегашните данни. Обзалагам се, включително на някой важен крайник, че експресните данни и окончателните няма да се различават“, заяви в интервю за Nova вицепремиерът Томислав Дончев в края на февруари, когато гръмна скандала с данните за вноса.

От днешните данни на НСИ се вижда, че е направена ревизия назад за 2019 г., като ръстовете за предишните три тримесечия също са променени. През първото има ревизия нагоре с 0.3 процентни пункта, за второто - почти без промяна, а за третото - намаление с 0.3 процентни пункта.

Малко след като НСИ съобщи преди две седмици данните за БВП, депутатът от БСП Румен Гечев обвини управляващите в манипулация, тъй като според него данните за вноса не били изчислени правилно.

С представянето на предварителните данни за четвъртото тримесечие и първите оценки за 2019 г. беше организирана и пресконференция в НСИ. На нея председателят Сергей Цветарски заяви, че не може да става въпрос за грешка или манипулации, а за "ненавременност".

По неговите думи неотчетеният внос за миналата година е около 4 млрд. лв., като пропуснатите в отчетите на НСИ суми за петролните продукти са 3 млрд. лв. "Проверявахме, за да разберем кога и какво се е случило. Говореше се за манипулации, които няма, за грешки, а аз бих говорил за ненавременност. Декларациите, които формират общата сума, имат различен „живот“ от първоначалното подаване до окончателните данни – за тях има специален режим",коментира Цветарски.

Той обясни, че предварителната декларация съдържа само част от информацията, която е нужна на статистиката. Тя е неизползваема и ние изчакваме втората декларация, когато бъде даден хода на вноса. Тези нефтопродукти са влезели в икономиката на България и са се разпределили до крайната фаза – платени са данъци, акцизи върху тях, следователно БВП не може да е много различен от експресните оценки, тази разлика не е толкова голяма и се дължи на по-пълната информация, която правим на годишна база по тримесечия", добави председателят на НСИ.

По отношение на необхвата на вноса, той уточни, че това е новост заради промяната в методологията, за която не са били готови. "Обсъждахме с Агенция "Митници" къде е проблемът, разпоредил съм проверки в отдел "Външна търговия", за да разберем как да не повтаряме тези неточности", каза Цветарски. Той добави, че НСИ е открил проблемът едва през януари 2020 г., тоест една година след промяната на методологията, а самият Цветарски е научил през февруари.

Според актуалните, оповестени данни днес, брутният вътрешен продукт за 2019 г. е 118.7 млрд. лв., като на човек от населението се падат по 16 973 лв. от обема на показателя. Индустриалният сектор създава 25.9% от добавената стойност на икономиката, или ръст от 0.1 процентни пункта спрямо 2018 г. Услугите създават 70.4%, а аграрният сектор - 3.7%.