30 хиляди нови работни места през 2016 г.
Близо 85% от висшистите у нас са заети, а тези с основно образование те са под 30%
През 2016 г. ще се открият още 30 хиляди работни места, ако се запази тенденцията от настоящата година. Тогава очакванията са за стабилизиране на динамиката на пазара на труда. Вече две години заетостта расте – добавени бяха 71 хиляди работни места до средата на 2015 г. за предходните 24 месеца.
Ако видим пък прогнозата в макрорамката към бюджета, доходите от труд ще нараснат в реално изражение средно с 3,6%, или около 4%, ако добавим и очакваната минимална инфлация. Но това, че в икономиката има значително по-малко заети сега, отколкото преди кризата, не трябва да ни подвежда – заради демографските тенденции и миграцията всъщност вече сме надминали коефициента на заетост от 2007 г. С други думи, делът на заетите от икономически активните в трудоспособна възраст вече е толкова висок, колкото и в последните години преди кризата. Точно както и тогава определени сектори и определени региони вече се изправят пред недостиг на кадри с определени умения, коментира икономистът Лъчезар Богданов пред 24 часа.
Значителни структурни дисбаланси разкрива пазарът на труда. Близо 85% от висшистите у нас са заети, а тези с основно образование са под 30%. Хората със средно образование тези с професия (специална квалификация) намират много по-лесно работа. Ако погледнем само последните 12 месеца до средата на годината, в 3 бранша – преработващата индустрия, ИТ сектора и комуникациите и професионалните услуги (вкл. аутсорсинг бизнеса) – се добавят 41 хиляди заети, а в почти всички останали сектори на икономиката се съкращават хора. Както изглежда по инвестиционната динамика, тенденцията ще се запази и през 2016 г.
Какво означава това за търсенето на работна сила? Ще има потребност от хора с умения да работят в завод, хора с ИТ квалификация, лица с добро познание на чужди езици и едновременно с това – знания по ИТ, финанси и счетоводство. За промишлените работници това търсене ще е концентрирано в районите на успешните големи индустриални зони – които всъщност са на местата с така или иначе ниска безработица.
Трябва да е ясно, че дори при отлично работещи системи за образование или преквалификация за възрастни работната сила в стагниращите или загиващите браншове не може в рамките на месеци до година да се пренасочи към разширяващите се бизнеси. Това е може би най-силният аргумент в подкрепа на по-радикални реформи в публичното управление и финансиране на посочените по-горе системи. Но докато това стане, пазарът ще намери своето решение – едни ще останат по-дълго безработни, а тези с търсените умения ще получават изпреварващ ръст на заплатите. Гледайки последните данни, виждаме, че само за последните 12 месеца в сектора на ИТ и комуникациите заплатите са нараснали с над 11%, пак толкова в аутсорсинг дейностите и около 9% в индустрията като цяло.
По данни от изследване на “Индъстри уоч”, за последните 2 години при индустриалните работници със средна квалификация в регионите с растящ промишлен сектор заплатите нарастват с 13 до 19%. Този процес ще се задълбочава заедно с нарастващите дисбаланси между търсенето на труд и образователната структура на предлагането на труд (т.е. – на работната сила).