„Оградата“ по границата с Турция всъщност не е ограда, обясни Шишков

Служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков каза, че „наистина“ не разбира защо непрекъснато се говори за ограда по границата с Турция, когато такава по закон на практика няма. „Тази ограда никога не е била одобрявана като ограда, а като временно препятстващо съоръжение“, обясни той в ефира на БНТ в неделя. Въпросният обект е направен без документи за строеж и без издадено решение за строеж от страна на Министерството на регионалното развитие или Министерство на отбраната, стана ясно още от думите му. 

Статутът на временно съоръжение означава, че няма законови задължения някой да поддържа тази ограда, нито да проверява дали тя е изградена правилно или дали отговаря на заданието. С други думи:

Т. нар. ограда е изградена така, че да не подлежи на контрол от страна на нито едно министерство.“

Шишков обясни, че през 2015 г. тогавашният парламент е променил закона така, че охраната по границата да може да се осъществява с помощта на временни съоръжения. Той подчерта, че изграждането на оградата към онзи момент е било необходимо, но грешката на управляващите по онова време ГЕРБ е, че не са финализирали първоначалния замисъл. Вместо с него да се ангажират съответните министерства, обектът е бил прехвърлен в ръцете на областните управители.

„Има проекти за съоръжението, но те са следени единствено от областните управители, които нямат никакъв административен капацитет за строителство. Нито от МРРБ, нито от Министерството на отбраната са издали решение за строеж и в един момент обектът е бил буквално прехвърлен на областните управители да се занимават с това съоръжение“, коментира служебният министър.

Шишков даде пример с газовата връзка с Гърция – ако с нея се занимаваха областните управители, те нямаше да успеят да я въведат в експлоатация. „Същото е и с оградата“, допълни той и обясни, че предстои да се изясняват подробности около заданието и последвалото изпълнение. Според служебния министър няма опасност от безстопанственост, но трябва да се търси отговорност от хората, които са направили така съоръжението, че то да не подлежи на контрол от съответните институции.