Олимпиадата в Сочи струвала 43 млрд. долара

Зимните Олимпийски игри в Сочи (7-23 февруари 2014 г.) са стрували на Русия 1,5 трлн. рубли (43 млрд. долара по курса от февруари 2014 г. 35 рубли за долар). Това разкри пред телевизия „Дождь“ председателят на управата на банката ВТБ 24 Михаил Задорнов. Същата сума още преди началото на игрите обяви Фондът за борба с корупцията под ръководството на опозиционера Алексей Навални.

По думите на банкера, който бе министър на финансите на Русия през 1997-1999 г., колосалната сума се е разпределяла сред изпълнителите на олимпийските строежи по „квазибюджетна“ схема, като търговските банки са отпускали кредити под гаранции от Внешекономбанк. Самата тя е дала кредити за 240 млрд. рубли (6,57 млрд. долара), признати по-късно в голямата си част за проблемни.

„За никого не е тайна, че Олимпиадата в Сочи не струваше толкова, колкото се съобщаваше от официалните лица – 230 млрд. рубли. Тя струваше около 1,5 трлн. рубли“, каза Задорнов в интервю за телевизията. Гаранциите на Внешекономбанк били дадени „не по желанието“ на нейния председател Владимир Дмитриев, който вчера обяви, че ще подаде оставка. „Квазибюджетната“ схема означавала, че държавата и всеки инвеститор са се договаряли за кредитиране на обекти в Сочи, а финансирането се поемало основно от Внешекономбанк.

„По-честно бе да се каже: Всъщност много от тези разходи, които сега са невъзвратими, са квазибюджетно финансиране. Залагаме бюджет за Олимпиадата в Сочи 1 трлн. рубли. Всеки трябва да плати от джоба си по хиляда рубли“, каза ръководителят на ВТБ 24, която е една от най-големите руски търговски банки, специализирана във финансирането на малкия и средния бизнес в качеството си на дъщерна на банка ВТБ.

Оценката на Задорнов съвпада с данните на Фонда за борба с корупцията (ФБК), който на 27 януари 2014 г. съобщи, че за организацията на Олимпийските игри в Сочи са похарчени 1,5 трлн. рубли.

По изчисления на ФБК 822 млрд. рубли са били федерални пари, 33 млрд. рубли – регионални средства, 343 млрд. – вложения от държавни компании, 249 млрд. – кредити от Внешекономбанк и 53 млрд. – частни пари.

„Всички големи частни инвеститори – милиардерите Владимир Потанин, Олег Дерипаска и Виктор Векселберг са получили съществена (до 90% от стойността на проекта) подкрепа от Внешекономбанк. Това е много силно кредитно рамо. Търговските банки обикновено не кредитират повече от 66% от стойността на проекта”, твърдяха тогава от ФБК.

През ноември 2015 г. в. „Ведомости“ писа, че Внешекономбанк се е превърнала в „черна дупка“, която постоянно засмуква държавни средства. Миналата година правителството я подпомогна с 300 млрд. рубли от Фонда за национално благосъстояние и 27,5 млрд. рубли от приходите на Централната банка.

 Така властите възнамеряваха да повишат т.нар. „достатъчност на капитала“ на банката. Те се чудат как да спасят Внешекономбанк от дефолт по външните дългове, за чието погасяване са необходими приблизително 1,5 трлн. рубли – точно толкова, колкото струваше олимпиадата.